След като прочетох много становища на уважавани от мен колеги и експерти, както и някои различни гледни точки по проблема с приемането от Народното събрание на закон, забраняващ "пропагандата" на различни от традиционната сексуалност, си зададох горния въпрос и първо се зачудих дали наистина сме толкова нечувствителни към потребностите и болките на малцинствата?! Не са ли всъщност българите широко скроени и толерантни европейци, а просто пресметливи политици манипулират дневния ред на обществото, преследвайки своите скрити и не толкова скрити цели?! И дали липсата на всеобща Национална цел не ни обърква по пътя, който заедно като общество трябва да извървим?

За да се опитам да дам своите отговори на тези въпроси ще цитирам някои резултати от репрезентативни социологически проучвания. Повечето от българите не виждат алтернатива на ЕС, а подкрепата за членството на България в НАТО плавно се увеличава. Защо тогава се обръща такова голямо внимание на тезите и наративите, идващи от Евразия?! Та те насаждат шовинизъм, омраза към различните и слабите, хомофобия, колебание даже и в научните факти.

Сега тази тема е различната сексуалност, но станахме свидетели и на истеризиране и саботаж на приемането на Истанбулската конвенция, Стратегията за правата на детето, еврото и т.н.

В психотерапевтичната си практика съм работил с две транссексуални момичета и с десетки млади хора с хомосексуална ориентация и освен болката и страховете им от отхвърлянето им от семействата им и от обществото, не съм ставал свидетел на желание и амбиция да прелъстяват мишени с традиционна сексуалност или да парадират публично с личността си.

Медицинската статистика показва, че във всяко едно общество има 5-6% хора с хомосексуална ориентация. Това означава, че във всеки един учебен клас от 30 деца има поне едно или две, които се чувстват или ще се почувстват различни по отношение на това какъв партньор харесват. Освен това хомосексуалността е предиспозиця, върху която влияе по-късно възпитанието и майката има може би ключовата роля.

Преподавал съм в продължение на три години Сексуално образование и психично здраве в немската и френската гимназии и освен огромен и неподправен интерес и полза за децата не съм виждал никакъв друг ефект.

Като здравен политик съм бил отговорен за включването на Здравното и сексуално образование като част от темите на Министерството на здравеопазването в Националния план за възстановяване и устойчивост. По време на правителството на проф. Денков Министерският съвет взе решение за въвеждането на тези уроци в българските училища, разбира се, съобразени с възрастта на децата. Целта бе това обучение да започне още тази година, като така се постигне по-добро здраве в много релевантни области: хранене, физическа активност, превенция на тютюнопушенето, алкохола, различните опасни субстанции, по-хармоничните междуличностови отношения... Приехме и така дълго отлаганата и чакана от всички професионалисти, Стратегия за ранно детско развитие 2030.

В създалата се напрегната ситуация, която рискува да доведе отново до масови брожения, се чудя

Те биха могли да успокоят страстите с валидни факти и авторитет, а не да оставят за пореден път на гражданското общество да води битките за опазване на правата на уязвимите!

Според всички изследвания на СЗО, УНИЦЕФ и други българските деца и подрастващи имат най-нездравословното поведение от всички свои връстници в ЕС. Единственото решение, освен осъзнаването на семействата, (което всъщност не се случва, а те се капсулират и озлобяват все повече) е инвестицията и последователната и система работа за запазването и подобряването на здравето на младите хора. В противен случай децата, които са с наднормено тегло, пушат, пият, не спортуват и се държат агресивно помежду си стават дебели възрастни с значително увеличени рискове за отключване на сърдечно-съдово или онкологично заболяване, диабет и/или често психично разстройство, което намалява качеството на живот и всъщност съкращава живота.

Тези отговори и свързаните с тях отговорни управленски решения се дават трудно в безвремието на служебните правителства. Рискът от липсата на бързи действия е да се блокират европейските програми и добрите доказани международни практики, което ще забави България по пътя й към постигането на целите за устойчиво развитие.

В крайна сметка мисля, че след преодоляването на капаните на популизма и прекъсването на финансирането на политически сдружения с цел нагнетяване на омраза и необосновани страхове, сърцата ни ще се напълнят с любов и желания за подкрепа към ближните!