Българите са сред най-уязвимите към горещините, водят по смъртност в жегите
Спрямо броя на населението България е втора в Европа по брой на смъртните случаи, свързани с високи температури, след Гърция. Това сочи доклад на Барселонския институт за глобално здраве (ISGlobal), който изследва 35 държави на континента.
През миналата година 229 българи на един милион население са загубили живота са по причини, намиращи се в пряка връзка с жегите. Процентът на жените е по-висок, отколкото на мъжете, като съотношението е съответно 214 жени и 204 мъже на 1 млн. население.
Като реални числа докладът посочва, че миналата година в България 1670 души са починали поради жегите. От тях жените са 899 и 724 са мъжете.
2023 г. е била най-топлата в историята на света, откакто се водят измервания и втора по интензивност на горещите вълни в Европа.
Черната статистика
Най-висока смъртност от горещините се отбелязва в Гърция, където загиналите са 393 на 1 млн. жители или 4339 души.
Рискът от топлинен удар е по-висок в градски условия
Барселонският институт изчислява, че 47 890 души в Европа са починали в резултат на горещините, като най-много от тях са в Италия - 12 743, и в Испания - 8352.
В челото на черната класация по честота на смъртните случаи са Гърция, България, Италия, Испания и Кипър.
А в статистическите показатели Германия следва Италия и Испания с 6376 случая, Гърция, Франция и Румъния с 2585 починали за годината.
Рисковите групи
Изследването показва по-висока уязвимост от горещините при жените и при хората над 80 години.
През 2024 г. е отчетен най-топлият юни в България от 140 години
Спрямо броя на населението, процентът на смъртност, свързана с горещините, е с 55% по-висок при жените, отколкото при мъжете, и със 768% при хората над 80-годишна възраст, спрямо тези между 65 и 79 години, посочва докладът.
Климатични колебания
За разлика от лятото на 2022 г., което се характеризираше с устойчиви екстремни температури в централната част на сезона от средата на юли до средата на август, през същите седмици на 2023 г. не са регистрирани големи топлинни аномалии.
Двадесет и първи юли бележи нов топлинен рекорд на Земята
Два епизода на високи температури в средата на юли и края на август биха представлявали повече от 57% от общата изчислена смъртност, с повече от 27 000 смъртни случая.
Добрите новини
Макар и стряскащи, цифрите са по-ниски от 2022 г. - най-смъртоносната от 2015 г. насам, когато смъртните случаи в Европа, свързвани с горещите вълни, са били 60 хил.
Според изследователите причината са превантивните мерки, които се вземат за предпазване на най-уязвимите по време на горещините.
Докладът посочва, че уязвимостта на европейските общества към топлина прогресивно е намаляла през настоящия век и изчисляват, че без социалната адаптация към жегите смъртността през изминалата година би била с 80% по-висока.
Адаптиране към жегите
Авторите на доклада смятат, че човечеството постепенно се адаптира към аномално високите температури, като изчисляват, че ако те биха се случили в началото на века, броят на жертвите в Европа би надхвърлял до 85 хил. годишно, а сред възрастните над 80 години би се удвоил.
| "От 2000 г. насам минималната температура на смъртност - оптималната температура с най-нисък риск от смъртност, постепенно се увеличава за целия континент от 15ºC през 2000-2004 г. до 17.7ºC през 2015-2019 г.", казва Елиза Гало, основният автор на изследването. |
Според нея това показва, че "сме по-малко уязвими към топлината, отколкото сме били в началото на века, вероятно в резултат на общия социално-икономически напредък, подобренията в индивидуалното поведение и мерките за обществено здраве, като например плановете за предотвратяване на топлината, приложени след рекордното лято на 2003 г.".
Границите на адаптацията
Човешката физиология обаче слага граница на адаптацията към горещините, което вероятно ще доведе до увеличаване на смъртността, свързана с жегите, предупреждават авторите на доклада.
"През 2023 г. почти половината от дните са надхвърляли прага от 1.5°C, определен от Парижкото споразумение (за климата), и Европа се затопля със скорост, два пъти по-бърза от средната за света. Климатичните прогнози показват, че границата от 1.5°C вероятно ще бъде превишена преди 2027 г., оставяйки ни много малък прозорец от възможности за действие", казва Джоан Балестър Кларамунт, главен изследовател в Европейския съвет за научни изследвания.
Той добавя, че това ще наложи прилагането на стратегии, насочени към намаляване на тежестта на смъртността от идващите по-топли лета, заедно с по-цялостен мониторинг на въздействието на изменението на климата върху уязвимите групи от населението.