Официалният край на XXXIII Летни олимпийски игри настъпи, но тепърва започват церемониите по награждаване на медалистите от държавните власти. След последното заседание на служебния кабинет на България премиeрът Димитър Главчев потвърди това, което вече беше добре известно: премията за олимпийски златен медал е 250 000 лева, за сребърен - 200 000 лева, за бронзов - 100 000 лева.

Паричен бонус ще има и за спортистите, заели местата от четвърто до осмо. Треньорите също получават премия, като за златен медал в индивидуален спорт размерът е 90% от този на самия спортист. Данните са публично достояние и могат да бъдат прочетени в "Наредбата за критериите, условията и реда за награждаване на спортисти, треньори и длъжностни лица" на Министерството на младежта и спорта.

Спорът за това дали държавата помага достатъчно за развитието на спорта се предъвква от дълги години, а премиерът Главчев засегна и темата за вдигането на тежести и постоянните финансови неволи, които съпътстват точно тази федерация. "Министерството на спорта намери спонсори за вдигането на тежести, тъй като ги грозеше опасност въобще да не участват на олимпиадата. Намериха спонсори, които да платят дължимите такси на международната федерация, както и да осигурят олимпийската подготовка", каза Главчев, без да посочва някой от спонсорите.

При пристигането си в олимпийското село Карлос Насар публикува в профила си във "Фейсбук" видео, в което благодари на охранителната фирма "Делта гард", защото му е помогнала финансово за подготовката. До началото на месец май се ширеха всякакви слухове, че щангистите няма да пътуват за Париж заради финансови неуредици между федерацията по вдигане на тежести и НАП.

В последния си доклад за финансовите помощи, отпуснати на спортните федерации с осигурено участие на Олимпийските игри, Министерството на младежта и спорта съобщи, че само за 2024 година са отпуснати над 42 милиона лева. По над 2 млн. са били преведени на федерациите по бокс, лека атлетика, плуване, борба, художествена гимнастика, стрелба, ски и волейбол. За тази по вдигане на тежести субсидия няма, затова и се наложи да бъдат търсени спонсори почти до последния момент преди заминаването за игрите.

Въпросът е, при положение че се разрешава целево финансиране за индивидуални атлети, осигурили си визи за Париж 2024, защо спортното министерство или дори държавата стигат до варианта да издирват спонсори? Пропуск в системата ли е или пропуск в начина, по който от самото министерство четат закона? Още повече че е факт, че в средата на май от ММС увериха, че няма да има проблеми тримата щангисти, класирали се за олимпийските игри, да участват. Тогава изниква друг въпрос - ако наистина е така, защото Димитър Главчев излиза и публично оповестява, че държавата е намерила спонсори, за да помогне на състезателите по вдигане на тежести?

Случаят малко прилича на онзи след Токио 2020, когато вече бившият спортен министър Красен Кралев пое цялата отговорност за спечелените медали в японската столица. "Гордейте се, българи! 13-годишното чакане свърши! България има своя нов олимпийски шампион. На първата си пресконференция т.нар. служебен министър на спорта бе категоричен, че не може да носи отговорност за представянето ни в Токио. Благодаря му! Категорично поемам цялата отговорност за представянето ни! До последния миг. И съм сигурен, че ще има още много успехи", написа тогава Кралев в личния си профил във "Фейсбук".

Факт е обаче, че последната сериозна корекция за олимпийски премии бе въведена именно по предложение на Кралев.

като когато бе въведен, валяха подигравки, че няма кой да го вземе.

Със сигурност не премиите са най-важната тема след Олимпийски игри. Но винаги са били сред най-дискутираните финансови въпроси в държавата. Може би не толкова в далечното минало, колкото в последните десетилетия, когато прогресивният растеж на премиите е отчетлив - за олимпиадата в Атина през 2004 г. златните медалисти печелят 100 000 лева, в Пекин през 2008 г. - 140 000 лева, а в Лондон през 2012 г. - по 200 000 лева.

Разходка из олимпийската история на България показва, че първият ни медалист от Олимпийски игри, боксьорът Борис Георгиев-Моката, е получил като бонус само едни гуменки със суров каучук - финландско производство, за бронза в Хелзинки 1952. Първата документирана финансова премия е 320 лева за Димитър Добрев, олимпийски шампион от Рим 1960, който тогава си купува часовник и с остатъка от парите черпи приятелите си.

Боян Радев взима по около 500 долара за всяка от титлите си в борбата (Токио 1964 и Мексико 1968), като с премията от Мексико си купува автомобил на стойност 2000 долара, като взима заем, за да доплати сумата.

За сравнение -

Но сериозна част е заделена от Hong Kong Jockey Club, което е най-голямата бетинг компания в Хонконг.

В Сингапур бонусът за злато е 700 000 долара, но отново със сериозна външна подкрепа от националната лотария. За Сингапур обаче българската шега, че няма кой да вземе тези пари, е напълно намясто.

Други страни, оповестили шестцифрени премии за олимпийски шампиони, включват Индонезия, Казахстан, Малайзия, Мароко, Италия, Филипините, Унгария, Косово, Естония и Египет. А в Индия държавната награда е 90 000 долара, но тя върви с още една от името на местния олимпийски комитет, който добавя 120 000 долара.

В Сърбия също не пестят средства, като за златен медал плащат по 200 000 евро. А Новак Джокович се отказа от този бонус и реши да го даде за благотворителна кауза.

Американските атлети взимат по 37 500 долара премия от олимпийския комитет на САЩ, но много по-сериозна е сумата, която идва от спонсори или от програмите за раздаване на бонуси от всяка федерация. Например тази в борбата има официална премия за злато в размер на 250 000 долара.

В някои страни към паричните премии вървят и други екстри. В Малайзия за златен медал се печели апартамент. В Китай, поне според местните медии, също се раздават чисто нови домове. Ий Силин получи пари, кола и скъп алкохол след златото в стрелбата.

Златните медалистки в бадминтона Греисйя Поли и Априяни Рахаю пък получиха от правителството на Индонезия крави, къщи и ресторант за кюфтета след Токио 2021.

За чест и слава пък са медалите във Великобритания, Норвегия и Швеция. Обяснението е, че като професионалисти олимпийците печелят достатъчно пари преди и след всяка олимпиада.