Издателство "Бард" издаде на български език книгата на Биджал Шах "Библиотерапия" (Bibliotherapy: The Healing Power of Reading). В изданието е проследена историята на развитието на терапевтичното четене - включително важната роля, изиграна от писатели като Монтен, Елиът, Уърдсуърт и др.

Биджал предлага и азбучен списък съвети за книги за всяко настроение и нужда. "Тя разказва от първа ръка за клиенти, намерили утеха в големите творби на литературата, когато са се борили със скръбта, взаимоотношенията си с близките им или болести", уточняват от "Бард".

Биджал Шах е библиотерапевт, автор, основател на Book Therapy. Нейни текстове са публикувани в Guardian, Marie Claire, NBC News и други медии.

ПРЕДГОВОР

От всичко, за което използваме книгите - за образование, забавление, бягство от действителността, - едно от най-любопитните им приложения е да послужат като терапевтично средство и форма на социална връзка.

Литературата предлага да ни свърже с нови познати и приятели чрез тих поток от думи, дава ни възможност да изковем връзки с фиктивни герои, които са едва ли не по-съвършени от приятелите, които срещаме в истинския живот. Отчасти е така заради факта, че имаме непрекъснат достъп до умовете и емоциите на героите, за които четем, така че изпитваме нещо, което се усеща като по-непосредствена, а понякога и по-голяма степен на близост, отколкото с близък роднина или приятел. Взаимоотношението, което се развива между читател и герой,повтаря ефекта на знаменитостите - както имаме чувството, че познаваме лично звездите, които харесваме и гледаме на екрана. Помислете за следното поразително прозрение, предложено от Ан Елиът, героиня от романа на Джейн Остин "Доводите на разума":

- Последните няколко часа определено бяха много болезнени - отговори Ан, - ала, когато болката свърши, споменът за нея често доставя удоволствие. Човек не обича някое място по-малко само защото е страдал там, освен ако не е изпитвал единствено страдание, пълно страдание и нищо друго, освен страдание.

Тези думи отекват в нас. Често болката от минало страдание просто оставя малък отпечатък в живота ни, след като е изгубила значимостта си, а силата ѝ не е така остра. Думите на Остин са толкова проницателни, че ние, като читатели, се идентифицираме с тях и разпознаваме собствените си преживявания. От друга страна, ако никога не сме преживявали подобна болка и страдание, може да се окаже поучително, ако проучим тези чувства чрез книгата. Като споделяме болката и радостта на Ан, имаме чувството, че я познаваме отблизо.

Четенето за преживените от други хора страдания ни предлага по-дълбоко разбиране за крайностите на човешкото поведение - например способността на хората да са крайно жестоки, както виждаме в "Дневникът на едно младо момиче" на Ане Франк или "Разказът на прислужницата" на Маргарет Атууд. Тези книги ни позволяват да разберем какво изпитва друг човек чрез емпатично четене, така че да започнем да съпреживяваме неговата болка, неговото страдание и неговите преживявания. Тогава можем да се свържем с героите чрез болезнените емоции, които будят в нас, като ни приканват към себепроучване и може би дори катарзис.

Като библиотерапевт, наблюдавам как четенето ни позволява ниво на близост и свързване, но и усещане, че ни разбират, което може да е невероятно лекуващо. Книгите ни свързват с хора, с които иначе няма как да се свържем в живота си, разширяват способността ни за емпатия и безопасно ни потапят във виртуална реалност, която често ни се струва "по-реална" от тази, която в момента обитаваме.

Терапевтичните свойства на литературата са известни от столетия, но терминът "библиотерапия" е използван за първи път от американския есеист Самюел Кротърс през 1916 г. Кротърс смята, че четенето на романи може да предложи по-достъпна и по-евтина терапия, която при някои клиенти може дори да замени психоанализата, водещата форма на терапия в началото на двайсeти век.

Самият Фройд, смятан от мнозина за създател на психоанализата, не е чужд на идеята за библиотерапията и вярва, че литературата може да е полезен инструмент в лечението, тъй като предлага начин клиентите да изследват собствените си желания и мотиви. В есето си "Креативни писатели и дневни фантазии" Фройд определя писателя като човек, който е сроден с терапевта и е в състояние да ни насочи и да ни помогне да обработим емоциите си, а това води до по-дълбоко себесъзнаване и проникновение.

Авторът на литература създава фантастичен свят, към който се отнася много сериозно - тоест, в който влага големи обеми емоции, - като го отделя рязко от реалността... Според мен цялото естетическо удоволствие, с което ни дарява един креативен писател, носи характера на предварително удоволствие от този тип и реалната ни наслада от изпълнената с въображение работа произтича от освобождаването на напрежения в умовете ни... този ефект е резултат от възможността, която авторът ни дава, да се наслаждаваме на собствените си фантазии, но без укори или чувство за срам.

Попаднах на библиотерапията, докато изучавах психодинамично консултиране, и това се оказа момент на дълбоко откровение. Литературата бързо зае централно място във всичките ми терапевтични сеанси и в крайна сметка прокара пътя към днешната ми библиотерапевтична практика и консултациите ми по лечение с литература. Забелязвам удивителни промени при клиентите, които се заемат с терапевтично четене - било то в личния или в професионалния им живот, - и ми се струва уместно да споделя техните истории за изцеление чрез литература в книга, написана от мен. Искам да разкажа на читателите си за библиотерапевтичния процес и изкуството да предписваме книги, които носят смисъл, връзка и изцеление.

Като стъпвам на преживяното като клиент на библиотерапия и библиотерапевт, ще очертая еволюцията на библиотерапията като вид терапия, като разгледам как идеята за терапевтичното четене се е развивала през столетията от древните гърци, през Мишел дьо Монтен, Уилям Уърдсуърд, Джордж Елиът, Фройд, болничните библиотеки през двете световни войни, до академичната общност напоследък.

Тази важна история позволява да разберем развитието на библиотерапията и нейните принципи. Ще представя собственото си пътуване в лечението чрез литература - от израстването ми в ортодоксална джайнистка общност в Кения, Източна Африка, през четенето за удоволствие, до откриването на библиотерапията, докато учех за консултант и развих собствената си библиотерапевтична практика - също така ще обърна внимание на тези от моите клиенти, готови да споделят историите си за изцеление чрез литература, вяра и вдъхновение с читателите навсякъде. Разказите им включват теми като загуба и скръб, депресии, майчинство, раса, пол, биоразнообразие, трудности във взаимоотношенията и как библиотерапията е използвана като инструмент за преодоляване на трудни и сложни обстоятелства.

Връзката ни с литературата остава дълбоко интимна, защото книгите притежават уникалното свойство да отразяват нашите най-съкровени нужди и стремежи. Чувстваме се забелязани, чути, прегърнати. Да използваме това уникално качество, като оставим библиотерапията да ни напътства, просветлява и, в края на краищата, да ни промени.

КАК ДА ИЗПОЛЗВАМЕ ТАЗИ КНИГА

Тя е разделена на три части: Част I. Библиотерапия - Въведение; Част II. Библиотерапевтични пътешествия; и Част III. Изкуството на литературното куриране.

В Част I предлагам разбиране за библиотерапията, какво е тя, как се е развила през хилядолетията и как стана така, че я практикувам.

В Част II разглеждам отношенията си с книгите и как те ме оформиха такава, каквато съм днес. Също така споделям разкази от терапевтичния си кабинет, като във всяка глава представям различен клиент, за да илюстрирам как библиотерапията може да бъде използвана за справяне с редица тревожни състояния и грижи. В края на всяка глава ще откриете приспособена библиография, която е била предписвана в практиката ми, както и допълнително използваните терапевтични техники. Включени са и упражнения, които ще ви позволят да практикувате всяка от техниките у дома.

В Част III споделям как да създадете свой собствен списък с литература и предлагам избрани книги, които са разделени по теми и могат да се използват като референтни точки, когато съставяте собствените си списъци за четене. Сред включените заглавия има художествена литература, нехудожествена литература и поезия от различни жанрове.