Откакто встъпи в длъжност през декември 2023 г., полският премиер Доналд Туск многократно осъди системата за покровителство, установена по време на предишната администрация на партия "Право и справедливост" (ПиС).

Туск се закле да потърси отговорност от "всички онези, които злоупотребиха с властта и ограбиха полската държава", като представи изобличителен списък с предполагаеми нарушения на ПиС на Ярослав Качински. В него са включени:

Изчистването на политическата система на Полша ще бъде предизвикателство за премиера Туск. Действията му обаче са сигнал за обещаваща промяна към по-прозрачна политическа система, която да не дава поводи за разследваният от ЕС за нарушения на върховенството на закона. Този подход дава надежда и на други страни като Унгария, където корупцията е пуснала дълбоки корени.

Мрежите за покровителство на Виктор Орбан и Ярослав Качински имат поразителни прилики. И двамата лидери изградиха неформални структури на властта, което води до отстъпление от демокрацията и разследвания от Европейската комисия по член 7. Но как се появи това поведение и какво може да се направи, за да бъде спряно?

Както в Полша, така и в Унгария, отслабването на институционалния контрол и равновесие даде възможност за нарастване на неформалната власт. Случаите на корупция на високо равнище бяха пренебрегнати, а правоприлагащите органи станаха пасивни отчасти поради пристрастността на прокуратурата.

Стратегията на Качински не можа да постигне успех в краткосрочен план, включително защото мащабът и дълбочината на клиентелистката корупция при управлението на ПиС са огромни и ще отнеме доста време да бъдат разплетени.

За да дадат представа за мащабите на корупцията, одиторите, които проверяват публичните разходи по време на управлението на ПиС, вече са установили 100 млрд. злоти (около 23 млрд. евро) съмнителни и потенциално незаконни разходи. Има също твърдения, че Качински изрично е заявил, че само политически лоялни лица трябва да заемат постове в публичната администрация и държавния бизнес.

Дори и в ретроспективен план ПиС нагло продължава да избягва всякаква вина или отговорност. Когато беше запитан за действията на своята партия, Качински отговори, че подпомагането на различни институции не е нито незаконно, нито противоречи на обществения интерес.

Ситуацията в Унгария е още по-сериозна.

През 2022 г. ЕС официално определи администрацията на Виктор Орбан като "електорална автокрация" поради продължаващото отстъпление от демокрацията, което подкопава почти всеки аспект на държавата. Стратегията на Орбан разчита на монополизирането отгоре надолу както на държавата, така и на икономиката, като частни образователни фондации служат като основен инструмент за привличане на публични средства.

Степента на това завладяване кара много унгарци да се примирят с пълното господство на Орбан и неговите съюзници. Неговата пропагандна машина, която няма аналог в ЕС, подхранва дезинформацията и конспиративните теории. Една от последните независими медии в Унгария, RTL, изглежда, е паднала жертва, след като германската медийна компания сключи стратегическо споразумение с държавната унгарска 4iG.

И все пак може да има изход.

Петер Мадяр, бунтовник от опозицията, който според актуалните проучвания се доближава по подкрепа на 10 процентни пункта от Орбан, изтъква лидерството на Туск в борбата с вътрешния клиентелизъм. "Олигарси! Гледайте какво става в Полша!", написа Мадяр в социалните медии.

Той също обяви, че неговата партия, Партия "Уважение и свобода" (ТИСА), планира да се помага на Европейската прокуратура и да създаде "цифрови изповедални", където гражданите, зависими от режима на "Фидес", могат анонимно да споделят информация за злоупотребите с власт от страна на партията. Говори се и за създаване на междусекторно сътрудничество между граждани и разследващи журналисти, за да се оспори неформалният патронажен режим на Орбан.

Всичко това обаче зависи от победата на Мадяр или друга опозиционна партия над Орбан на изборите през 2026 г.

Който и да стане министър-председател след "Фидес", ще трябва да подражава на промените, които в момента се случват в Полша, и да промени демократичната култура на Унгария.

Петер Мадяр трябва да се отдалечи от враждебната позиция към гражданското общество и пресата, която е характерна за управлението на Орбан. Вместо да демонизира разследващите журналисти, Мадяр трябва да насърчава култура на взаимна толерантност и институционална търпимост. Освен това ТИСА трябва да използва своя мандат в Европейския парламент, за да настоява за смислени действия на ЕС срещу завладяването на медиите в Централна и Източна Европа.

Докато усилията на Туск за борба с клиентелизма в Полша може да послужат като модел за Унгария, задачата режимът на Качински да се изправи пред правосъдието е трудна и ще бъде още по-трудна в Унгария след падането на Орбан.

Акцентът трябва да бъде поставен върху установяването на свободна и справедлива демокрация с участието на всички сектори на обществото, които споделят този възглед. Пътят към възстановяването на двете страни може да изглежда дълъг и труден, но сега в края на тунела свети, макар и закъсняла, искрица надежда.