Броени дни преди в събота да изтече крайният срок, даден от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен всяка страна в ЕС да предложи кандидат за еврокомисар, политическите сили в България най-накрая започнаха да обявяват номинациите си.

Но няма разговор - да не говорим за консенсус - за това какъв ресор би искала България да получи във втория екип на Фон дер Лайен. Ако решението се забави, за българския кандидат в Брюксел ще бъде формулиран такъв допълнително, след като вече за запълнени най-влиятелните места, включително тези на зам.-председатели на Комисията.

Профилът, за който лобира една страна, е важен и защото това е фактор, който би трябвало да действа и при подбора на кандидат. Само да се познават международни отношения или как функционират Европейският парламент или институциите на ЕС не е достатъчно. Причината е, че комисар се става след изслушвания на квалификацията в ресорните комисии на Европейския парламент и те неведнъж са връщали номинации (вкр. такава от България) и това дори е забавяло встъпването в длъжност на новата Европейска комисия.

През 2019 г. Фон дер Лайен поиска по две национални номинации на мъж и жена, за да спази обещанието си за баланс между двата пола в екипа си. Тя опитва да повтори това и сега, но то едва ли ще се случи, след като 16 от известните досега 22 кандидатури са на мъже. Вероятно разчитайки, че това увеличава шансовете на българка за нов еврокомисар, ГЕРБ, ДПС и "Има такъв народ" заложиха на жени. БСП изведнъж направиха завой по въпроса и заговориха за възможността да издигнат кандидатурата на мъж.

В сложната подредба на екипа на Урсула фон дер Лайен има значение и политическата принадлежност, която трябва все пак да отразява и резултата от евроизборите в началото на юни и би било странно, но теоретично възможно (правомощието е на правителството, не на партиите или парламента - бел.ред.), да има българска номинация без одобрението на победителя:

Накрая, но също важно, формациите заложиха на личности с експертен профил или с опит в европейски институции, но така и не посочват към кой ресор в Комисията биха предявили претенции. Някои формации допуснаха, че страната ще получи отново ресор "Иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж" (сп. "Политико" го нарече преди време "целувката на смъртта"), а други - се надяват да България да започне да отговаря за доста по-значимата регионална политика на съюза.

Ако останалите формации искат да се включат със свои номинации, не разполагат с много време, тъй като служебният премиер Димитър Главчев им даде краен срок до четвъртък (29 август) за изпращане на предложения.

От "Продължаваме промяната - Демократична България" въпреки че потвърдиха, че ще имат своя номинация, показаха неодобрение към поставения от служебния премиер срок и видяха в това "опит за натиск, за да бъде наложено определено име".

В същото време от Европейската комисия заявиха днес, че няма да се отпусне допълнително време на българското правителство, за да предложи кандидатура за еврокомисар. Според говорител на институцията съставянето на новата комисия е "въпрос на известна спешност".

В края на юли избраната за втори мандат начело на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изпрати писмо до европейските правителства, с което им постави срок да предложат кандидати за еврокомисари до 30 август, последният работен ден на месеца. След тази дата се очаква да започне разпределението на ресорите според идеята на Фон дер Лайен, интереса, заявен от европейските правителства и профила на предложените кандидати.

Този срок не е ултимативен, а България вече веднъж се е отказвала да има свой представител в Европейската комисия в продължение на шест месеца. Това означава, че теоретично и сега страната би могла да забави изпращането на кандидатурите си, но при риск да получи по-непривлекателен ресор.

В търсене на политическа легитимност за българския кандидат от "Продължаваме промяната - Демократична България" дори допуснаха кандидатите да бъдат определени едва след предсрочните избори през октомври. Във формацията са на мнение, че българската номинация трябва да бъде одобрена от парламента. Задължението за посочване кой е кандидатът на България, е на правителството и премиерът Главчев - служебния статут на кабинета, вече заяви, че няма да предложи има, а ще очаква това да направят политическите сили.

От коалицията обаче настояват всички претенденти да бъдат изслушани от народните представители и да бъдат одобрени предварително чрез гласуване, макар че изобщо няма такова формално изискване. Това по думите им може да стане чрез поправка в правилника за работата на Народното събрание. При съгласие на останалите формации, подобно предложение може да бъде гласувано в рамките на един ден, тъй като редакциите на правилника се внасят като проекторешения и не е нужно да минават през две четения.

Иначе казано, ако "Продължаваме промяната - Демократична България" успее да намери нужната подкрепа за идеите си, за да не "стане поредното политическо боричкане", би могло още следващата седмица, която ще бъде първата работна за депутатите след ваканцията им, да се гласуват поправките и да се проведат изслушванията на кандидатите. Това би дало възможност България да се включи почти навреме в надпреварата за ресори в Брюксел.

Лидерът на ДСБ Атанас Атанасов загатна обаче, че коалицията може и да се откаже да издигне своя номинация, ако не бъдат направени съответните поправки. "Ако има мотивация в Народното събрание, за седмица би могло да се промени правилника и да се направи изслушване на по-широк кръг от хора. Иначе в уреден мач няма да участваме.", заяви в интервю за БНР Атанасов.

В същото време говорител на Европейската комисия беше настойчив днес:

За пореден път ГЕРБ решава да заложи на жена. Доскоро най-много се спекулираше с имената на евродепутатите Андрей Ковачев, Андрей Новаков и Ева Майдел, както и на заелата след връщането в България на Мария Габриел еврокомисарския пост Илияна Иванова. Последната обаче така и не е декларирала желания за втори мандат.

Така изборът се спира на Екатерина Захариева. "Жена със стабилна биография - бивш вицепремиер и министър на три министерства, дипломат, юрист", посочва представител на ГЕРБ причините именно тя да бъде номинирана за поста от партията на Борисов. По думите на източник на "Дневник" от партията Захариева има по-голям политически опит - тя отговаряше за съдебната реформа и върховенството на закона, а това е една от важните за Брюксел теми. Освен това като възможен ресор за България се споменава регионалната политика, а тя беше за известно време и регионален министър.

В опит да отстранят възможен силен претендент за председателското място в БСП, социалистите допуснаха варианта вместо евродепутата Цветелина Пенкова, да номинират за поста човека, който най-упорито работеше за преизбирането ѝ за евродепутат - бившият премиер и бивш евродепутат Сергей Станишев. "Сергей Станишев е безспорно един от дипломатите на България с много опит. Но това е решение на бюрото", каза по-рано днес пред журналисти председателят на парламентарната група на БСП Борислав Гуцанов, който само седмица по-рано лансираше усилено Пенкова. Освен премиер (2005-2009), на 24 ноември 2011 г. той стана временен председател на Партията на европейските социалисти (ПЕС), а на 29 септември 2012 г. - неин президент. От 2014 до 2019 е евродепутат и през 2015 г. отново бива преизбран за председател на ПЕС.

От лагера на Делян Пеевски в ДПС също издигнаха своя кандидатура за еврокомисар. Формацията залага на настоящия депутат Искра Михайлова, считана за един от близките до Пеевски хора. Михайлова е в Европейския парламент от 2014 г., когато става депутат благодарение на това, че Делян Пеевски се отказва да бъде избран за български представител в Брюксел. По време на втория си мандат там е избрана за зам.-председател на групата "Обнови Европа". Преди кариерата си в Брюксел е била зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, а в кабинета "Орешарски" (издигнал Пеевски за шеф на ДАНС - бел.авт.) и министър на околната среда и водите.

България не е единствената страна член на ЕС, която не е посочила свой кандидат за еврокомисар - още четири държави трябва да вземат това решение.

Белгия изглежда най-близо до нашата ситуация, защото три месеца след изборите още не е определила коя да е управляващата коалиция и кой да е в редовното правителство в Брюксел. Това, според "Политико", увеличава шансовете на Дидие Рейндерс да остане в Комисията на Фон дер Лайен. Според изданието номинирането на еврокомисар не е сред приоритетите на коалиционните разговори в Белгия, а и координаторът на преговорите за ново правителство Давид Кларнивал от партията на Рейндерс каза, че той е вършил "чудесна работа", а "както казват във футбола, не правиш смени в отбор, който печели".