Хай-тек фермер
Бил Гейтс си купи част от хотелската верига Four seasons, собственици на хай-тек компании имат и мебелен бизнес, други стават търговци на вина, трети продават земеделска техника, четвърти се насочват към недвижими имоти. Нищо изненадващо, но все пак случаят "Павел Петров" си е съвсем отделен. Управителят на компанията за информационни услуги "Мениджмънт бизнес машин" (М&БМ) миналата година направи модерна кравеферма в стражишкото село Камен.
Фермерът компютърджия още няма отговор на въпроса, който обикновено всички му задават - "защо го направи". Като че ли не го и търси.
В мотивите му да изгради кравекомплекс по всички правила на модерното животновъдство има и доза сантименталност, но само в началото. Тогава, когато решава да купи фалиралата ферма в родното село на майка си - Камен, Великотърновско. "Ако ме питате защо съм го направил, не мога да ви кажа. В началото беше губеща дейност. Успяхме да постигнем баланс - да не е на печалба, но и да не носи загуба. В крайна сметка бизнесът си е бизнес.
Сантиментът беше в началото", казва Петров. Сега той е работодател на 1200 души, като само в двете селскостопански фирми - "Вароша" (за млекопреработка) и "Вароша 05" (кравефермата), работят 70 души. А средната заплата в тях е по-висока от средната за района. "Ако хората решат да не си вършат работата, нека да знаят какво губят", казва собственикът.
Той е от село, но не е земеделец. Инженер по образование, дълги години работи в сферата на информационните технологии. Преди 17 години напуска държавната "Информационно обслужване" и създава собствена компания. Започва бизнес с химизирани хартии. Произвежда и компютърни хартии и формуляри. През фирмата му минава над една трета от бизнеса на "Ксерокс" в България.
Поставил е работата си
на "семейни начала"
Семейството му притежава няколко фирми, в които Петров е управител, съпругата му - негов заместник, а дъщеря им, която е завършила финанси в Лондон, е финансов директор. Само синът им, който е учил в САЩ и живее там, остава встрани от семейния бизнес и работи в областта на системния софтуер. Петров поощрява "семействеността" в компаниите си. В М&БМ работят цели фамилии, с които са заедно от основаването й. Според него това създава по-голяма отговорност у служителите и гарантира повече контрол. "С жена ми работим заедно, но вкъщи не говорим за бизнес и това ни откъсва от работата."
Павел Петров живее в Бистрица ("с която нямам нищо общо"). Купил си там място преди десет години и си направил къща. На всеки две седмици пътува до Камен. Останалото време е в София. Офисът, в който ни посреща, се намира в самия център на столицата, в една от новите бизнес сгради на бул. "Витоша". Оттам ръководи всичките си компании. Получава цялата информация за състоянието на животните и фермата по интернет. Въпреки че живее като градски човек, селският живот му допада. Смята, че без тишината и допира с природата човек не може да бъде работоспособен. Редуването на "тематиките" - информационни технологии с млекопреработка, го разтоварва.
"Благодарен съм, че направих фермата. Това ми помага да поддържам контакти с приятели в родния край. Освен това инвестиция в такъв размер - от 6.5 млн. лева, не е правена нито в община Стражица, нито във Великотърновска област за последните 20 години". Една част от парите са собствени средства, а 3.2 млн. лева са получени по два проекта на програма САПАРД.
Може би само той си вярва, когато преди една година води внуците си от Америка в село Камен, за да им покаже обраслия в трънаци терен, на който ще построи ферма.
Приказката става реалност
За осем-девет месеца сградата е готова и през октомври 2007 г. настаняват в нея и животните. Така се слага край на етапа на "ширпотребата", както той нарича времето на старата ферма. "Преди 3-4 години кооперациите изпаднаха в колапс и ми казаха: ако искаш, купи крафевермата, иначе ще я разпродадем на дребно. Тогава купих и две крафеверми в съседните села - Лозен и Сушица. Основната част от млякото за преработка доставях оттам."
След обиколка из Холандия и Германия, където го водят консултантите му, решава да направи модерна ферма. За тях говори с респект. "В България човек, като заеме някакво положение в бизнеса или спечели малко пари, започва да мисли, че може да реши всички въпроси. Не е така. По-лесно се печелят пари, по-трудно се задържат. Неумелите инвестиции са кранчето, от което изтича всичко. Има специализирани консултантски фирми и те ми дават варианти, от които да избера. Аз не знам колко мляко трябва да даде една крава, за да е ефективна, но те знаят."
"Холандия има чудесно развито животновъдство, но фермите са на семеен принцип - едно семейство гледа до 50 крави, които пасат на определена, малка площ. Това не е моят бизнес." Повече му допада германският модел. Избира него и внася от Германия около 150 крави. Сега в кравефермата се отглеждат общо 511 животни. Те са свободни, разхождат се в обора, ядат колкото искат. Наричат го "свободно боксово отглеждане".
Микроклиматът в обора се регулира автоматично. Затова сградата е без външни стени. Вместо тях има повдигащи се завеси, управлявани от сензори за вятър и дъжд, включени към отделна компютърна система. Автоматизацията е свела до минимум човешката намеса във фермата. Храната и дозировката й са предварително програмирани и се контролират от компютър. Приготвят се по рецептурник във фуражната "кухня". Човекът избира рецептата и само натиска копчето.
Въпросът с почистването също е решен модерно. На всеки 45 минути автоматични скреперни устройства почистват технологичните пътеки и изтикват торовата маса в канал, където се размесва с вода и после се изпомпва в специален басейн, наречен "лагуна". Оттам тя се прехвърля в цистерни и в подходящ сезон се разпръсква върху земеделски площи или се "импрегнира" в почвата, за да се избегнат неприятните миризми.
Малко ферми, дори в Холандия и Германия, могат да се похвалят с техниката за отглеждане на кравите, използвана от софийското дружество "Вароша 05" в Камен. Доилната инсталация позволява едновременно да се доят 24 крави. Качеството и количеството на млякото на всяка крава се следят. Те са показател за състоянието й и при проблем животното се отделя в медицинския бокс. Изключено е некачествено мляко да попадне в крайната продукция. "Млякото е с много по-добри показатели, отколкото очаквах", разказва Павел Петров.
Според него то е далеч над качеството на млякото на дребните производители, при които гледането на животните и хигиената са под всякаква критика. "Станаха големи алхимици. Имам чувството понякога, че в млякото, което ни продават, няма мляко."
Чудесата във фермата
не свършват дотук. С помощта на топлообменник млякото се изстудява ударно от 38 градуса до 4 градуса, като отнетата температура се използва за подгряване на вода за нуждите на фермата.
Фермата в Камен отглежда 850 глави добитък заедно с телетата за угояване. Добивът от мляко всеки ден е около 5500-5800 литра. Средният млеконадой от крава на ден е 21-25 литра.
Павел Петров не само гледа крави, но произвежда и сирене ("само от мляко") под марката "Камен". Мандрата му обработва до 15 тона мляко на ден. Той не крои планове да я разширява, но смята да я съхрани като бутикова, от която ще излиза само "добро сирене".
В двете кравеферми в близките села вече отглежда малки телета. Кани се да развива екологично чисто месодайно животновъдство, каквото е видял в Холандия. До 6 месеца ще направи и кланица.
Не изпуска от поглед и другия си бизнес, който признава му е най-много по сърце - аутсорсингът на печат. "Ако ме питате дали мога да открия един център в Сърбия, който да печата и пликова сметките на тяхното БТК, ще ви кажа "да". Замислям се по този въпрос. И това време ще дойде." М&БМ се занимава с аутсорсинг на печат на големи бази данни, автоматизирано пликоване и разнос. Всеки месец обслужва над 3 млн. абонати, клиенти на БТК, "Вивател", ЕОН, банки. Друга нова дейност, която Петров се кани да развива от тази година отново на принципа на аутсорсинга, е цифровизацията на архивите. Според него този бизнес има бъдеще в България, защото всяка държавна и частна организация създава собствен архив.
В работата си Петров следва стратегията, че всяка дейност трябва да се обособи в отделна фирма. Затова и цялата пощенска дейност е събрана в отделна компания - "МБМ експрес", която има лиценз да извършва универсална пощенска услуга и до май тази година ще отворят и частна поща.
На въпроса кой бизнес е по-печеливш - високите технологии или животновъдството, Павел Петров отговаря, че не могат да се сравняват. "Сигурен съм, че производството на мляко е печеливша дейност с всичките негативи, които има. Трябват доста инвестиции и да бъде поставено на промишлена основа. Не виждам как може да се прави бизнес с 10 до 50 крави. Високотехнологичното оборудване не може да се изплати с отглеждането на 50 крави. Само доилната инсталация струва 500 хил. лева".
За него ИТ си остава по-интересната сфера, с много предизвикателства, докато животновъдството е "екзотика". Но както казва за себе си, млад човек - на 60 години, не се уморява да планира.