Васил Терзиев: Общината започва да печели от изхвърлените пластмасови бутилки
Столичната община обяви, че започва да отделя от общия отпадък пластмасовите бутилки от минерална вода, бира и безалкохолни. Така ще се печели десетократно повече, защото има търсене на тази суровина - полиетилен терефталат (PET). В Завода за третиране на смесения битов отпадък края с.Яна след реконструкция в поточните линии тази пластмаса вече се отделя и ще се продава.
"Този Завод не беше предвиден да отделя PET-бутилките, а те са най-ценните. Досега те заминаваха с общия отпадък за производството на RDF-гориво. Тези бутилки сега се отделят и са с много добро качество", обясни инж.Николай Савов, директор на Столичното предприятие за третиране на отпадъци (СПТО) пред журналисти в завода край село Яна.
Предстои обявяването на обществена поръчка за продажбата им, тъй като до момента общината ги дава по договор с фирма срещу 3.90 лв/т. "А пазарната цена на PET (полиетилен терефталат)-бутилките е около 400 лв/т", отбеляза Савов.
Кметът Васил Терзиев се похвали, че със започналите реформи в Завода за третиране на отпадъци ще бъде изпълнено обещанието до края на годината да се депонира под 10% от боклука на София.
За периода януари-септември през 2023 г. в близкото депо "Садината" са изсипани 73 хил.т боклук, докато през тази година количеството е само 5 хил.т. Сега прогнозата е, че с новите клетки в депото неговата запълняемост ще продължи поне още 5-6 години, обясни Савов, а доскоро капацитетът му се оценяваше да свърши до една-две години.
С предстоящото подписване на договори ще се изгарят 100% от произведеното RDF-гориво, обяви Терзиев. Общината ще плати 26 млн.лева за това, докато предишното ръководство е плащало 22 млн.лева и то за 40% от общото RDF количество. "Това е 50-60% по-нисък разход на тон RDF", подчерта той.
Проф.Ивайло Ганев от Техническия университет представи изводите от обследването на състоянието на мошинните съоръжения на Завода за третиране на отпадъци, проведено от началото на годината. "Заводът бе пуснат в експлоатация преди десет години и не са правени никакви съществени ремонтни дейности и модернизация. Заводът е планиран за тонаж, по-малък от вече постъпващия в него отпадък. Би трябвало да се планира модернизация, но тя не е извършена. Грубо казано - състоянието е трагично. Това води до проблеми и намаляване количеството на произведения RDF-отпадък, а и не беше със съответното качество. Затова нямаше търсене за него. Трябва реконструкция и модернизация на завода, което ще повиши качеството на RDF-а ще намали количеството на депонирания отпадък", очерта ситуацията проф.Ганев.