Проф. Ива Христова: Най-подходящото време за поставяне на противогрипна ваксина започна
|
"Дневник" разговаря с директора на Националния център по заразни и паразитни болести проф. д-р Ива Христова за предстоящия грипен сезон, разпространението на западнонилска треска в България и случаите, в които заболяването е смъртоносно.
Какви са очакванията за предстоящия грипен сезон?
- Рано е да се направи точна прогноза за разпространението на респираторните вируси през сезон 2024/2025. Това се определя от различията в протичането на грипните вълни всяка година, намесата на други бактериални и вирусни заболявания в епидемичната обстановка, изменчивостта на патогените (бел.ред. - причинителите на заболяванията).
Към момента активността на респираторните вируси е на изходно ниво, характерно за сезона.
| През последните 7 седмици се отчита нарастване боря на случаите с COVID-19. Тази тенденция се наблюдава и в редица други европейски страни и е свързана с разпространението на новите подварианти на SARS-CoV-2 и интензивното пътуване на хората през летния сезон. |
Препоръчват се стандартните противоепидемични мерки за превенция на респираторните заболявания.
Кога е най-подходящото време да си поставим противогрипна ваксина?
- Сезонният грип обхваща всяка година приблизително 1 милиард човека по света като 3-5 милиона от заболелите са с тежка форма. Ваксините са най-добър начин за предпазване от заболяването. Те са ефективни и безопасни, ползват се от повече от 60 години и рутинно всяка година се обновяват, тьй като грипният вирус има способността бързо да се променя, а имунитетът се изчерпва.
Обикновено началото на по-широко разпространение на причинителя на грипа у нас съвпада с края на есента, затова най-подходящо време за ваксиниране са месеците септември и октомври.
Същевременно не трябва да се пренебрегват и другите мерки за предпазване от грипа - често миене на ръцете, покриване на носа устата при кихане и кашляне, избягване на контакти с болни и излизане от дома при заболяване.
За кои групи е особено препоръчително?
- Това са групите, при които заболяването може да протече тежко - възрастни хора, бременни, деца под 5 години, такива с хронични заболявания (белодробни, сърдечно-съдови, метаболитни, бъбречни и чернодробни), хора с различна степен на компрометиране на имунитета. Особена категория са здравните работници, които също трябва да се ваксинират поради чест контакт с болни и риск от последващо предаване на причинителя в болнична среда.
Ще се увеличават ли случаите или сезонът на масовото разпространение е към своя край?
- Динамиката в заболяемостта от западнонилска треска е свързана със сезонната активност на комарите. Най-много случаи за заболяването обикновено се регистрират в периода от месец юли до месец септември. С понижението на температурите и снижаване на активността на комарите се очаква рискът от ухапвания от комари и инфектиране да намалее.
Как човек се заразява?
- Инфекцията с вируса Западен Нил (WNV) е остро инфекциозно заболяване, което се предава на човек чрез ухапване от заразени комари. Повечето случаи възникват в летните месеци и началото на есента и са във връзка с активността на живия преносител - комара. Резервоар на вируса причинител са предимно диви и домашни птици, особено мигриращи видове, но могат да бъдат и някои гръбначни животни.
| Болният човек не играе роля на източник на инфекцията. |
Какви са симптомите?
- Времето от ухапването до проявата на симптоми (инкубационния период) е от 3 до 14 дни. 80% от инфектираните хора не проявяват никакви симптоми. При около 20% от заразените се развива западнонилска треска, характеризираща се с: главоболие, неразположение, треска, болки в мускулите, повръщане, обрив, умора, болки в очите, увеличени лимфни възли. Възстановяването при тях е пълно, без остатъчни явления.
Западнонилска треска и други болести, пренасяни от комарите
При по-малко от 1% от заболелите инфекцията може да засегне нервната система под формата на западнонилски енцефалит, менингит или остра вяла парализа. Възстановяването при тези пациенти е продължително, с възможни остатъчни явления от страна на централната нервна система. След преболедуване се развива траен имунитет.
Какви мерки трябва да бъдат предприети за ефективно предпазване?
- В сезона на активност на комарите се препоръчва хората да избягват стоенето на открито от здрач до зазоряване, да носят панталон и горни дрехи с дълги ръкави. Като допълнителна защитна мярка могат да се използват репеленти срещу кръвосмучещи насекоми. Третират се дрехи и кожата по открити части на тялото.
Репелентите, макар и да не гарантират пълна защита, имат свойството да отблъскват комарите и да ги държат на разстояние от човек. Най-често репелентите съдържат някоя от активните съставки: диметилтолуамид, IR3535 и икаридин. Репеленти с перметрин са разрешени само за обработка на дрехи, платове, брезенти, инсектицидни мрежи и др.
Кои са най-рисковите групи?
- Рискът от заболяване от западнонилска треска се определя от наличието на комари, заразени с вируса, причиняващ болестта. Разпространението на комарите от своя страна е повлияно от множество фактори, свързани с условията в околната среда, сезона и човешката дейност.
Опитът показва, че с най-висок риск от тежко протичане след инфектиране са хората в напреднала възраст, с хронични бъбречни заболявания, диабет или високо кръвно налягане, както и пациентите на имуноподтискаща терапия или история на злоупотреба с алкохол.
В кои случаи заболяването може да се окаже смъртоносно?
- Едва при по-малко от 1% от заболелите се стига до летален изход. Рискът от тежко протичане повишава и риска от смърт. При пациентите от споменатите рискови групи по-често се стига до хоспитализация. При липса на усложнения пациентите се възстановяват напълно.
При пациентите, диагностицирани с тежки неврологични прояви, след инфектиране с вируса на западнонилската треска е възможно да има остатъчно засягане на нервната система.