През 80-те години САЩ са се отнасяли по-скоро с подозрение към версията за участието на българските спецслужби в организирането на опита за убийство на папа Йоан Павел Втори през 1981 г. Но в търсене на отговори ЦРУ, Държавния департамент и Съвета по национална сигурност към Белия дом описват в документи от онова време ролята на контрабандните канали на комунистическа България.

В тях се говори за присъствието в София на десетки чужденци, които работят по тях, предполагаемото движение на нападателя Али Агджа по тях и спешната реакция на Държавна сигурност след атентата за прочистване и защита на тази мрежа.

Това се казва в "Нападналият папата и българската контрабанда са странна смес" - част от главата за международния тероризъм в документ на ЦРУ. Той е от 10 декември 1982 г., подготвен е от Бюрото за разузнаване и изследвания във Вашингтон бе разсекретен наскоро от САЩ. В него пише:

Текстът няма автор и е разпространен като секретен година и половина след прострелването на папата на 13 май 1981 г. и задържането на Агджа. Както и броени дни след арестуването в Рим на 25 ноември 1982 г. на Сергей Антонов, който тогава е зам.-директор на бюрото на националната авиокомпания "Балкан".

Другите двама със заповед за арест - Тодор Айвазов (завеждащ финансовата служба на посолството) и Жельо Василев (бивш секретар на военното аташе), са се прибрали в България. В разсекретените американски документи често се посочва, че и тримата заподозрени са смятани за служители на българското военно разузнаване (РУМНО).

Друга част от документа на Централното разузнавателно управление на САЩ описва накратко какъв е интересът на България през 80-те години да развива контрабандни канали. Става дума за това, че през 1973-1978 г. Народната република изпада във втората си дългова криза и в края на този период има сериозен недостиг от чуждестранна конвертируема валута. Положението временно е стабилизирано, но през 1982 г. отново се получава "необичайно голям" (според ЦРУ) валутен дефицит към Западна Европа от почти 900 млн. долара (и общо около 2.2 млрд. долара български дълг). От 1984 г до разпадането на системата през 1989 г. държавата пропада в дългова спирала, от което не може да излезе.

В него се посочва още, че към онзи момент американците нямат информация дали тримата българи са свързани с контрабанда. Но в параграф, в който са цензурирани 2 изречения, се допълва, че Антонов е заемал пост, от който "може да подкрепя и да печели от свързан с България наркотрафик". Следва обяснение, че контрабандата обикновено е по суша или с кораби, но:

Именно връзките на Али Агджа с крайно десни терористи и леви екстремисти може да са му осигурили лесен достъп до подземния свят на трафикантите, включително турските, работещи с български агенти, смятат през 1982 г. във Вашингтон. Допускането им се основава на наблюденията на износа на оръжие и подпомагане на антизападен тероризъм от България и особено на въоръжаването на Организацията "Абу Нидал" - палестинска левичарска крайна група, отцепила се от Организацията за освобождение на Палестина. Тя извършва между 1974 и 1992 г. поне 90 атентата с десетки убити и в различни периоди е свързана с арабски правителства, включително с Либия на Муамар Кадафи.

Но в началото на 80-те години САЩ нямат ясно обяснение дали въпросната контрабандна мрежа е използвана и за подривна дейност на българската държава и дали не става дума за банална корупция в спецслужбите или че някой в София се е престарал във вербуването на трафиканти.

По това време западните служби вече добре знаят за убийството на българския писател Георги Марков в Лондон през 1978 г. и покушението предходния месец срещу Владимир Костов в Париж.

На 16 декември 1982 г. - по-малко от седмица след цитирания дотук текст на ЦРУ, американският посланик в София изпраща телеграма до Държавния департамент, в която изброява накратко няколко хипотези за връзката между България и Али Агджа и в тях често става дума за контрабандните канали "с надежда те са отворят нови посоки на разследването".

В телеграмата, препратена и към посолствата в Анкара, Рим и Виена, първата хипотеза е наречена "Турската мафия извън контрол?". За нея се казва:

Посланик Бари, който е назначен в София почти година по-рано - на 25 октомври 1981 г., допълва още две версии.

Делото срещу Сергей Антонов започва 30 месеца по-късно - през май 1985 г. В телеграмата си от края на 1982 г. посланик Бари уточнява:

По същото време - в средата на декември 1982 г., в София идва ген. Иван Савченко, отговарящият в ръководството на КГБ за връзките с Москва, описва друг от разсекретените документи, за който "Дневник" ще разкаже в следваща публикация. Той има напрегната среща с Тодор Живков, на която е искано изрично от съветския лидер Юрий Андропов обяснение как ДС се е забъркала в цялата история. В началото на януари 1983 г. първият зам.-министър на вътрешните работи Григор Шопов свиква заседание на висши офицери от Държавна сигурност и им разказва за "вбесения" Савченко.

За това разказва меморандум от 5 април с "изключително деликатна информация" от зам.-директора на ЦРУ Джон Макмеън до президента Роналд Рейгън, вицепрезидента Джордж Буш, държавния секретар Джордж Шулц, министъра на отбраната Каспар Уайнбъргър и президентския помощник по въпросите на националната сигурност Уилям Кларк. В него се казва още: