Кога за последно са ви прецаквали? Ама майсторската. С финес. Историята, която ще ви разкажа, не е българска, но в момента гостува в България. След малко ще разберете къде.

Каня ви на пътешествие във времето. Първата ни спирка е в 1937 г., когато именитият специалист по изобразително изкуство, доктор Абрахам Бредиус, бил потърсен за експертно мнение. Становището на Бредиус било свещено. Наричали го Папата на живописта. Бил разкрил десетки фалшификати и разобличил мнозина недоброжелателни антиквари.

Гостът на Бредиус споделил, че еврейско семейство има нужда от пари, за да избяга в Щатите и иска да продаде семейна реликва.

Бредиус бил на върха на щастието - най-сетне се сбъднала мечтата му! Намерил бил произведение от изгубения период на холандския майстор. Толкова бил категоричен, че лично отделил от собствените си средства в кампанията за купуване на картината. По днешните цени галерията, която я откупила, платила 10 милиона долара! Арт светът полудял. От 280 години били известни 35 картини на Вермеер. И хоп, появила се 36-та!

Ван Меегерен от малък рисувал страстно. Баща му го биел през ръцете. Искал да го прави архитект. Инатът на младежа надделял и той завършил художественото училище. Направил голяма изложба. Критиците го разбили на пух и прах. Казали, че рисува старомодно и копира други известни художници. Мечтата му била съсипана.

След десетки опити, печене във фурна, мини пожари и провали, Ван Меегерен и на това му намерил колая - смесвал боите с формалдехид и ги правел бетон!

Та арестували съюзниците Ван Меегерен и започнали процес за държавна измяна, защото продавал холандското културно богатство на нацистите. По онова време изменниците ги разстрелвали. За да отърве кожата, той признал, че е фалшификатор. За да го докаже, нарисувал в съдебната зала "Младият Христос в храма", досущ Вермеер.

Осъдили го на една година затвор. Което е доста по-добре от разстрел. Нещо повече - превърнал се в национален герой, измамил омразните нацисти. Даже в един момент щели паметник да му вдигнат. Само дето никой не обърнал внимание на една малка статия в местен вестник, че "героят" лично илюстрирал и издал изключително гнусна антисемитска книжка, която подарил на Хитлер с посвещение :"На моя любим фюрер".

Не е ли иронично, както пееше Аланис Морисет? Ван Меегерен получава известност и признание чак когато спира да е себе си и започва да имитира друг. Уж иска да прецака фашистите, а подарява книга на любимия фюрер.

Животът на Ван Меегерен е като да се качите на страшно влакче в увеселителен парк. Неговата и други интересни истории разказва пътуващата изложба "Fake (f)or Real/Истина или лъжа" в Етнографския музей в София. Имате време да я разгледате до 20 октомври. Ще ви помогне да се ориентирате в света на лъжите, замаскирани като истини, на фалшивите герои и фалшивите новини. Ужасяваща и завладяваща, тя е истинско явление за България. И е много актуална днес, когато ни залива океан от информация и дезинформация. Домът на европейската история в Брюксел, откъдето идва, е свършил чудесна работа.

В своята книга "Човекът, който правеше Вермеери", Джонатан Лопес пише: "Колекционерите ценят изкуството, защото чрез него могат да притежават частица от една непорочна душа." Какво се е случило с порочната душа на Ван Меегерен, ще разберете, когато разгледате изложбата. Аз отивам да смесвам боите, че на Мона Лиза братовчедка й ми дойде на гости.