Полша поиска от Европейската комисия едновременно две плащания по плана за възстановяване, за да навакса изоставането заради блокирането на парите при предишното правителство във Варшава.

В петък правителството на Доналд Туск депозира в Брюксел искане за изплащане на 9.4 млрд. евро, от които 4.1 млрд. безвъзмездно и 5.3 млрд. заем, срещу които представи доказателства за изпълнение на 38 етапа и три цели от плана, свързани с реформи в здравеопазването, цифровизацията, регионалното планиране, пазара на труда, качеството на въздуха и чистата мобилност.

Полша е първата държава, която прави това от създаването на плана.

Европейската комисия разблокира полския план за 59.8 милиарда евро през февруари, след като правителството на Туск й даде гаранции, че ще отмени спорната съдебна реформа, заради която финансирането беше замразено две години, както и график за изпълнението им. Първото плащане беше поискано още същия ден.

В момента Унгария е единствената европейска държава, която не получава пари по плана за възстановяване, тъй като не е изпълнила предварителните условия на Еврокомисията за затягане на борбата с корупцията и зачитане на правата на малцинствата. Будапеща е получила само едно авансово плащане от 900 млн. евро.

България поиска второто си плащане в началото на октомври 2023 г., но досега не го е получила, тъй като не е приела три закона, с които се е ангажирала като предварително условие за получаване на сума 724 млн. евро.

Това са законът за частния фалит, който е приет само на първо четене, промените в закона за подаващите сигнали и одобряването на нови правила за избор на ръководство на антикорупционната комисия.

Според графика за изпълнение на плана за възстановяване досега България трябваше да е получила четири плащания и да е подала искане за пето. На практика са получени само 1.37 млрд. евро през ноември 2022 г. Общият размер на българския план е 5.2 млрд. евро, като парите са на разположение само до края на 2026 г.