За момента Пеевски има ясно предимство, след като Върховният административен съд (ВАС) потвърди очакванията и му позволи да използва за изборите името ДПС. Това ще засили позициите на съпредседателя и лидер на парламентарната група, макар до овладяването на партията да има още поне няколко стъпки. "Дневник" обобщава най-важните въпроси и отговори около сложния казус с регистрацията на двете фракции в ДПС за вота и последствията от тях.

За момента изглежда, че крилото около Делян Пеевски ще впише в името си абревиатурата ДПС, за която е битката. Това стана по силата на решение на ВАС от 11 септември. Пеевски и приближените му ще се явят като коалиция "ДПС - Ново начало", в която влизат три партии - ДПС, "Новите лидери" и "Български гласъ".

Доган и съмишлениците му се вляха в коалицията "Алианс за права и свободи", съставена от Земеделския народен съюз (ЗНС) и "Справедлива България обединени родолюбци" (СБОР). По закон те не могат да ползват абревиатурата ДПС, тъй като вече има регистрирана на изборите формация с това име.

Теоретично споровете могат да продължат и след това - до 24 септември, когато приключва регистрацията на листите с кандидат-депутати. Причината е, че като съпредседател с равни права в ДПС Джевдет Чакъров има правен интерес и може да оспори решенията за регистрация на листите на "ДПС - Ново начало". Според юристи обаче това ще отнеме време с каквото приближените на Доган не разполагат. Пеевски не може да обжалва листите на "Алианс за права и свободи", защото ДПС не е част от коалицията.

И двамата съпредседатели на ДПС се отказаха дори от опит да регистрират партията ДПС самостоятелно за участие в парламентарните избори на 27 октомври. Причината - юридическите спорове вероятно щяха да направят участието на движението на изборите невъзможно, тъй като и Джевдет Чакъров, и Делян Пеевски са съпредседатели на движението според регистъра на политическите партии, а според устава на ДПС представляват движението заедно и поотделно. Това означава, че и и двамата могат да внасят документи за регистрация и да парират действията си.

Приближените до Доган първо поискаха да се регистрират под името "Демокрация, права и свободи - ДПС", а Пеевски подаде документи под името "ДПС - Ново начало". Така се стигна до първото противоречие - Изборният кодекс забранява да има две партии или коалиции с еднакви имена или абревиатури. Заради това ЦИК първо изпрати указания до двете фракции да извадят от състава на коалициите и партията, и името ДПС. Те обаче не се съобразиха и така избирателната комисия отказа да регистрира и двете фракции.

В отговор Джевдет Чакъров направи опит за самостоятелна регистрация на ДПС. Последваха над 20 - по данни на представители на ЦИК - заявления, с които едното крило иска самостоятелна регистрация на партията, а другото оттегля искането и обратното.

Решенията на ЦИК да им откаже регистрации бяха обжалвани и от двете коалиции пред Върховния административен съд, под чийто контрол са действията на изборната администрация.

На 11 септември съдът прие, че коалицията "ДПС - Ново начало" около Пеевски се е регистрирала първа на 2 септември 2024 г. в 00.05 ч. с електронно съобщение, и на това основание я допусна да участва на предсрочните избори. Според мотивите му Изборният кодекс е щял да бъде нарушен само в случай че в конкретния вид избор определена политическа партия вече е регистрирана за участие, независимо дали то е самостоятелно, или в коалиция с други партии.

Неофициално политици и наблюдатели коментираха още в началото на септември, че ако се стигне до произнасяне на ВАС, това би дало предимство на фракцията около санкционирания за корупция по закона "Магнитски" Пеевски. Аргументът - председател на съда е Георги Чолаков, за когото лидерът в оставка на "Да, България" Христо Иванов обяви, че е бил обгрижван от депутата.

Съдът задължи ЦИК да регистрира коалицията на Пеевски, пренебрегвайки аргумента на комисията, че в електронното съобщение се е съдържал само един от всички девет нужни документа за регистрация. "В момента технически е невъзможно всички документи да се подадат по електронен път", коментира зам.-председателят на ЦИК Цветозар Томов пред "Нова телевизия". Пример са изискваните подписи от граждани, подкрепящи участието на формацията в изборите, които се предоставят на хартиен носител от всички политически сили.

В решението на съдиите се също посочва, че е важен не часът, а датата, спрямо която текат сроковете по Изборния кодекс. Затова подаването на документи в 00.05 ч., т.е. над 9 часа преди обявеното начало на приемане на документите - в 9.30 ч., е прието за валидно. Съдът се позовава на прецедент от 2021 г. с "Демократична България" в Стара Загора, когато съдебните състави на две инстанции са приели: "Исканията за регистрация, подадени по електронна поща преди изтичане на даден срок, макар и извън работното време на органа, се смятат за подадени в срок."

Председателят на ЦИК Камелия Нейкова припомни в интервю по БНР, че в предходни години съдът е потвърждавал отказ за регистрация, тъй като документите не са били внесени в указания от комисията срок.

Жалбата на Пеевски срещу отказа от регистрация на "ДПС - Ново начало" беше гледана първа и така ден по-късно съдът очаквано не разреши на ДПС-Доган да използва абревиатурата в изборите.

Адвокатите на почетния председател на движението неуспешно опитаха да оспорят електронното заявление на фракцията на Пеевски, с аргумента че е изпреварващо, тъй като е подадено извън посочения от ЦИК срок - от 9.30 ч. Те заявиха, че заявленията на двете коалиции са подадени едновременно - в момента, когато физически бяха предадени папките на членовете на ЦИК в бившия партиен дом в София.

Съдът обаче прие за правомерна електронната регистрация на фракцията около Пеевски: "Исканията, подадени по електронна поща преди изтичане на даден срок, макар и извън работното време на органа, се смятат за подадени в срок." След това, позовавайки се на забраната за дублиране на имена на партии и абревиатури от участниците в изборите, отказа на Доган да използва името ДПС.

ВАС остави без разглеждане три други жалби на фракцията около Ахмед Доган:

Мотивите на върховните магистрати да не се произнасят по първите две жалби са, че съпредседателите на ДПС, които могат да я представляват поотделно и чиито права са еднакви, извършват противоположни процесуални действия, които правят невъзможно установяването на действителната воля на партията. Съдът посочва, че не може да се занимава с възникнали между двамата спорове. Съдът не обсъжда факта, че искането на ДПС около Доган за изваждането на партията от коалицията на Пеевски е подадено 2 часа преди противоположното искане, т.е. е първо по право - аргумент, който важи при решението кой да получи абревиатурата ДПС на изборите. По третата жалба съдът се позовава на вече взетото решение за регистрация на "ДПС - Ново начало".

Във втората седмица на септември имаше няколко решения на ЦИК, потвърдени от ВАС, които отхвърлиха искания на кръга около Пеевски за заличаване на регистрацията на ДПС и за регистрация на "ДПС - Ново начало". Те внесоха допълнително объркване в и без това сложната процедура.

Решенията обаче не се отнасят до предсрочните парламентарни избори. В този случай сблъсъкът беше за частичния местен вот, който е насрочен за 20 октомври в част от общините, където бяха оспорени резултатите от кметските избори през 2023 г. Изборната комисия отхвърли исканията на Пеевски да се яви на тези избори, тъй като по закон участвалите през 2023 г. формации запазват регистрациите си за последващи частични избори, а не може да има други претенденти със сходни имена.

Ако ситуацията се запази в сегашния вид и Пеевски запази правото да използва марката ДПС на изборите, това може да има доста по-дългосрочни последствия, коментираха пред "Дневник" юристи. Според тях след вота фракцията на Пеевски ще има основание да претендира и за партийната субсидия, която получават участниците в Народното събрание. Тя се определя по формулата 8 лв. за всеки действителен глас. Най-новият транш, който ДПС е получила - по данни на правосъдното министерство - е 524 400 хил. лв. за периода 1 април - 8 юни 2024 г.

Ако обаче ДПС остане част от коалиция, изискването за получаване на субсидия ще е да получи не по-малко от 4% от действителните гласове, а не 1%, каквото правило важи за партиите.

От решенията, с които ЦИК първоначално отказа да регистрира двете коалиции с абревиатурата ДПС, се разбра, че те са посочили различни банкови сметки и двете с един и същ титуляр - партия "Движение за права и свободи". По неофициална информация титуляр на партийната сметка е Джевдет Чакъров заради ограниченията, които санкциите по глобалния закон "Магнитски" налагат на Пеевски.

ЦИК поиска всяка от коалициите да представи удостоверение за сметка на името на партия. Тези указания обаче бяха отменени с решението на ВАС да задължи ЦИК да регистрира "ДПС - Ново начало" за предсрочния вот.

При регистрация партиите следва да предоставят банкова сметка, специално открита за изборите, обясниха за "Дневник" юристи. Според тях Пеевски може да упълномощи друг да е титуляр на банковата сметка и от това не следва да произтече проблем.

Пеевски е четвъртият лидер на създадената през 1990 г. ДПС. В края на миналата година почетният лидер Ахмед Доган даде знак, че го готви за председател, но след остра реакция в партията даде заден ход и предложи резервен вариант с двама съпредседатели - Пеевски и Джевдет Чакъров. Двамата бяха избрани начело на движението през февруари 2024 г. След разцеплението Чакъров остана в лагера на Доган.

Националистическата партия "Български гласъ" е създадена през 2023 г. от Георги Попов - депутат в 45-ото и 46-ото Народно събрание от "Има такъв народ". Бившият му съпартиец Светлин Стоянов го описа през 2022 г. като близък до бизнесмена Орлин Алексиев (дългогодишен приятел и на лидера на "Има такъв народ" Слави Трифонов). Когато партията държеше регионалното министерство в кабинета на "Петков", Георги Попов беше назначен в ръководство на държавното дружество "Автомагистрали". На последните парламентарни избори формацията участва заедно с "Алтернатива за България" на изгонените от "Възраждане" депутати Николай Дренчев, Иво Русчев и Александър Арангелов.

Когато стана известно, че "Български гласъ" ще партнира на Пеевски за изборите, варненският депутат от "Продължаваме промяната - Демократична България" Стела Николова обяви, във "Фейсбук", че регистрацията на партията е била използвана през октомври 2023 г. от строителния предприемач Даниел Славов-Дънката, за да вкара свои съветници в общинския съвет в града.

На изборите за 48-ото Народно събрание Земеделски народен съюз бе сред мандатоносителите на "Български възход" на Стефан Янев. Председателят на формацията Румен Йончев има богата политическа кариера в различни формации - първо е международен секретар на "БЗНС - Народен съюз" на Анастасия Мозер, където за кратко присъства Яне Янев. По-късно влиза в листите на БСП, листата за евродепутати на коалицията НАПРЕД след Любен Дилов-син, така и във формацията "България без цензура" на Николай Бареков.

Бизнес историята на Йончев също е интересна. Той е сред съоснователите на "Водстрой 98" - дружество, създадено с цел да приватизира "Водно строителство - Сливен", пише "Капитал". Той остава в дружеството и след придобиването му от бизнесмена Иван Мирински чрез заем от фалиралата банка КТБ. В средата на август един от лидерите на "Продължаваме промяната - Демократична България", Кирил Петков, нарече Мирински "сивия кардинал" на Делян Пеевски.

На местните избори през 2023 г. СБОР издигна за общински съветник в София Адриан Рачев, по-известен като Румънеца от бившия рап дует "Румънеца и Енчев". Партията предложи за кмет на столицата Асен Ангелов - бизнесмен, който по време на кабинета "Орешарски" е бил начело на Агенцията по заетостта.

Председатели на СБОР са Веселин Панев и Георги Гатев - бивш член на Висшия съдебен съвет и на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства, от което е отстранен през 2018 г. Гатев е и един от адвокатите на бизнесмена Васил Божков.