По традиция с проекта за бюджет всяка година се предлагат и промени в данъчните закони. Проектът за 2025 г., чието съдържание към момента не е публично известно, отново е подготвен от служебен министър на финансите. Това означава и че по наложило се правило от началото на политическата криза е много вероятно да се стигне и до актуализация през годината.

В сряда вечерта Министерството на финансите предложи промени в няколко данъчни закона, които са обявени за обществено обсъждане.

С промените в Закона за доходите на физическите лица министерството предлага да се разрешат казусите с данъчни облекчения за деца, чиито родители са разведени или нямат брак изобщо.

В практиката често се констатират случаи, при които родителите, на които не са предоставени родителски права, ползват данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания чрез работодател или с подаване на годишна данъчна декларация, без да уведомят другия родител, и по този начин го лишават от възможността да прилага съответното намаление. Това е записано в мотивите към проекта.

Целта на промяната е изрично да се определи поредността на ползване на данъчните облекчения от двамата родители, като едновременно с това да се защитават правата на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права.

Промяната предвижда съответното облекчение да се ползва от родителя, на когото са предоставени родителските права в случаите на развод, и само ако този родител няма достатъчно доходи, облекчението може да се ползва изцяло или частично от родителя, на когото не са предоставени родителските права.

Същата уредба е предвидена и в случаите, когато родителите нямат сключен брак. Предвидена е и изрично уредба за възстановяване на ползвано данъчно облекчение в нарушение на закона в описаните случаи. С предложените изменения и допълнения се очаква създаване на правна сигурност и предотвратяване на възможности за некоректно ползване на данъчни облекчения.

Действащите в момента облекчения са по 6 хил. лв. на дете и двойно повече за дете с увреждане. Сумата се приспада от данъчната основа на родителя. Те се полагат на всички родители без значение какви са им доходите. Този подход бе въведен от кабинета "Петков".

С въвеждането в националното законодателство на четиригодишния акцизен календар се създаде предвидимост за поетапното увеличаване на размера на акцизните ставки върху цигарите, тютюна за пушене, пурите и пуретите, нагреваемите тютюневи изделия, електронните цигари и наргилета.

На практика обаче това е създало възможност за недобросъвестно поведение от страна на някои търговци. Това са установили в Министерството на финансите и предлагат сега да се поправи.

Причината е, че някои търговци преди датата на влизане в сила на новата по-висока акцизна ставка пускат на пазара голямо количество цигари с по-старата и съответно по-ниска акцизна ставка. Това води до пропуснати ползи от приходи от акциз.

Затова ведомството предлага да се ограничи презапасяването с тютюн и тютюневи изделия от търговците. За целта се въвеждат ограничения за броя бандероли. Той е до броя, получен за предходните три месеца.

В проекта е заложено и ясно дефиниране на течностите за електронни цигари - съдържащи или не никотин. Мотивът за това е да има равнопоставеност на производителите, търговците и потребителите на тези продукти в търговската мрежа, включително чрез електронната търговия. Описани са и случаи на "частични смеси" на продуктите от типа "направи си сам".

Авторите на проекта отбелязват, че данъчното облагане на тези продукти не е регулирано на европейско ниво, поради което въведените разпоредби са за целите на акцизното облагане на тези продукти и са извън обхвата на продуктовата регулация, уредена със Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия.

По време на пандемията в различни моменти бяха въвеждани по-ниски и дори нулеви ставки на ДДС. С времето някои от тях отпаднаха. Други обаче все още действат, като например нулева ставка на данъка върху брашното и хляба, 9% за ресторантите.

От предложените текстове не се вижда някаква промяна, свързана с размера на ставките. Това обаче означава и че не се предлага намалената ставка за заведенията да се прилага и догодина.

В проекта се предлага във връзка с навлизането на нови съвременни технологии при зареждането на горива автоматите само да изписват продажбата на дисплея, а да не издават касова бележка.

Измененията в Закона за ДДС са свързани с изискване материалните запаси и активите на регистрираните по ДДС фирми да се декларират всяко тримесечие. Другата част от измененията са свързани с намаляването на разходите за малките и средните предприятия за привеждане в съответствие, когато работят освен на местния пазар и на този в ЕС.

В мотивите към проекта се посочва, че тежестта на тези разходи за малките предприятия е по-голяма пропорционално от тази върху големите. Така за тях се въвеждат специални режими, произтичащи и от правото на ЕС.

Съгласно действащите разпоредби в ЗДДС към момента малките предприятия могат да се ползват от освобождаване от задължението за начисляване на ДДС (освобождаване) до прага за регистрация само ако са установени в страната. В резултат на това малките предприятия, които извършват сделки в други държави членки, в които не са установени, трябва да се регистрират и да изпълняват задълженията по ДДС (подаване на периодични справки-декларации за ДДС, издаване на пълни фактури, сметка за ДДС и т.н.) във всяка държава членка, в която е дължим ДДС.

Проектът предвижда две нива на приложение на специалните режими - само в страната, в която са установени, и прилагане на специалния режим в ЕС от малки предприятия в една или повече държави членки, различни от страната на установяване, независимо дали режимът се прилага на национално равнище.

С промени в Закона за корпоративното подоходно облагане се въвежда по-висок праг на помощ за фирми, действащи в общини с висока безработица. Това е държавна помощ, разрешена от ЕС като средство за насърчаване на икономическата активност в общини с безработица над средната. Целта е да се запазят и увеличат работните места в тях.

Текстовете предвиждат увеличаване на горния праг на минималната помощ, предоставяна на едно предприятие за период от 3 години от 200 хил. евро на 300 хил. евро, като с тази мярка еврокомисията отразява инфлацията за периода 2014 - 2023 г. и нивото на икономическото развитие в Европейския съюз.

Тази помощ трябва да бъде описана в централен регистър, установен на национално ниво или на ниво Европейски съюз, считано от 1 януари 2026 г.

Въвеждането на задължителен регистър се очаква да повиши прозрачността за заинтересованите страни и държавите членки и ще намали административната тежест за предприятията, които понастоящем използват система за самодеклариране.