ЕС все по-често е тема на разговор в България, било то в позитивен, било в отрицателен план.

Национал-популистите громят Евросъюза за не една и две злини, които уж е причинил на многострадалната ни татковина. Реформаторите все още питаят смътна надежда, че евроинтеграцията държи страната в правия път. Опортюнистите (голямото мнозинство) пък ползват преимуществата на членството - милиардните фондове, свободата на движение, икономическите ползи.

Обикновено в тези разговори под ЕС се разбира или Европейската комисия (където по живо, по здраво номинирахме пак наш представител), или Европарламента (за когото гласуваме). По изключение - Съвета, където заседават страните-членки.

Съдът на ЕС почти никога не влиза в полезрението.

А има защо.

Съвсем пресен е примерът с две ключови решения.

Първото потвърди констатация на Европейската комисия, според което компанията Apple е получила незаконна държавна субсидия от Ирландия в размер на 13 млрд. евро под формата на данъчни преференции. Оборвайки решение на по-нискостояща съдебна инстанция, съдът постанови, че американския технологичен гигант трябва да възстанови сумата на Дъблин.

Второто решение пък засяга Google. Съдът потвърди глоба в размер на 2.4 млрд. евро, наложена от Европейската комисия във връзка със злоупотреба на господстващото положение на пазара на интернет търсачки.

Двете решения на съда в Люксембург демонстрират за пореден път значителната роля, която ЕС играе в сферата на глобалния бизнес. Най-просто казано значителният дял на европейския пазар в световната икономика дава възможност на Евросъюза да установява и налага стандарти, с които да се съобразяват играчи от калибъра на Apple, Google, META и Microsoft.

Веднъж приложили изискванията не ЕС към своите продукти и услуги, компаниите започват да ги прилагат и на други пазари. По този начин Европа се явява нещо като глобален регулатор.

Вероятно в бъдеще ще видим още примери в подобна насока.

Тече антимонополно разследване срещу Apple, Alphabet (компанията зад Гугъл) и META (Фейсбук) за нарушение на Законодателните актове за цифровия пазар и цифровите услуги. Майкрософт, играч вече попадал под ударите на европейското законодателство преди 20 години, е също под прицел.

Това, че Еврокомисията и Съдът на ЕС разполагат с власт и възможности да наложат правила в интерес на потребителите, е безспорно добра новина. За съжаление обаче има и лоша такава.

А тя е, че Европа изостава зад САЩ и Китай по отношение на иновациите в сферата на информационните технологии.

На Стария континент има само една значима компания в този отрасъл - Spotify. Нейната пазарна капитализация е 66 млрд. долара. За сравнение тази на МЕТА е 1.3 трилиона долара, на Alphabet - 1.84 трилиона долара, а на Microsoft - 3 трилиона долара.

През последните пет десетилетия няма случай на новосъздадена европейска компания да достигне пазарна стойност от 100 млрд. евро. Статистиката сочи, че от 2008 г. насам 30% от европейските "еднорози" (стартъпи достигнали 1 млрд. долара капитализация) са напуснали ЕС, понеже не са били в състояние да постигнат ръст в мащаб (scale up).

Нещо повече, Европа е очебийно назад и в технологията на бъдещето - изкуствения интелект. А изпусне ли този влак, икономиката ѝ ще изостава по отношение на повишаване на производителността, конкурентноспособноста, а оттам и ръста благосъстоянието в сравнение с другите големи глобални сили.

Едно е да произвеждаш правила, съвсем друго е да си лидер в иновациите. При това колкото се свива делът на ЕС в световната икономика, толкова ще намалява влиянието му като регулатор.

По високите етажи в Брюксел са все по-наясно с тази болезнена реалност. Поредното напомняне дойде пак тази седмица и то от не кого да е, а от Марио Драги. Бившият италиански премиер и още по-бивш управител на Европейската централна банка (ЕЦБ), на когото отчасти дължим спасяването на еврото през 2012 г, публикува доклад за конкурентоспособността на европейската икономика.

Докладът е брутално откровен.

Според Драги Евросъюзът трябва да инвестира около 750-800 млрд. евро годишно, за да може да се съревновава с Китай и САЩ. Тези средства трябва се вложат в инфраструктура, иновации, повишаване на квалификацията на работната ръка. Вложенията следва да се генерират чрез поемане на общи задължения от страна на ЕС, което означава засилване на фискалния капацитет на 27-те страни членки.

Прецедентът е вече налице - дългът, с който се финансира инструмента "Следващо поколение ЕС" - т.е. Плановете за възстановяване и развитие, приети за справяне с икономическите последици от COVID-19.

На второ място Драги призовава и за намаляване на зависимостта от Китай, включително в цифровата област и на зелените технологии (сектор, в който Европа претендира, че е лидер). Зависимостта води до изоставане, а освен това представлява и риск за сигурността. Това предполага между другото изграждането на производствен капацитет в или в близост до ЕС.

Драги има право. Допреди 15-20 години ЕС вярваше, че е в авангарда на глобализацията. Че неговият модел на междудържавно сътрудничество и неговите правила за регламентиране на световните икономически отношения са без конкуренция.

Вече не е така. Но дали и доколко ЕС ще успее да отговори на предизвикателството остава висящ въпрос.