Решението на Германия да възстанови граничния контрол по всичките си сухопътни граници с осем държави предизвика колкото облекчение в самата Германия, толкова и опасения в Брюксел, където мнозина обявиха Шенген за мъртъв, а в съседите й започнаха да обмислят дали да не я последват.

Възстановяването на граничния контрол отекна изненадващо силно в Гърция, но почти не беше коментирано в България, която е потънала във вътрешните си драми и, изглежда, няма очи за света.

В Гърция, както писа "Дойче веле", медиите определиха решението като "антиевропейско" и го нарекоха доказателство за капитулацията на германското правителство пред крайнодясната популистка партия "Алтернатива за Германия".

Мицотакис - християндемократ, не пропусна да обвини водената от социалдемократи управляваща коалиция в Германия в прекалено толерантна и социално ориентирана политика към мигрантите, която служи като фар в морето, години след като неговия политически съмишленик Ангела Меркел каза, че новодошлите са добре дошли.

Европейската комисия все още анализира дали предприетите от Германия мерки, които съгласно шенгенското законодателство могат да се вземат само в краен случай, са основателни. Малко е вероятно обаче тя да ги оспори, като се има предвид, че не го е правила за никоя от останалите седем шенгенски държави, които също правят проверки по границите.

Според последните данни на европейската гранична агенция "Фронтекс" пристигащите през гръцките острови мигранти са се увеличили през първите осем месеца на 2024 г. с 38% спрямо същия период миналата година.

Трафикантите също са адаптирали моделите си и на мястото на гумените лодки, които сравнително успешно бяха догонвани от гръцките патрули, сега използват за превоз бързоходни катери, които са по-трудни за преследване и за откриване.

Според "Фронтекс" между януари и август през Егейско море в Гърция са влезли малко над 37 хиляди незаконни мигранти, основно сирийци, афганистанци и египтяни.

В същото време на Балканския маршрут, минаващ през България, почти се отчита значима промяна в тенденцията и спад със 77% на новодошлите, от които регистрираните са малко над 14 600. Оставаща в очакване да влезе в Шенген и по суша, София няма много инструменти за въздействие извън старанието да се хареса на онези, от които зависи решението.

В повече от 5 хил. случая германското правителство е поискало Гърция да приеме обратно търсещи убежище лица като първа страна на влизане в ЕС съгласно дъблинската процедура. Атина се е съгласила само за 65-има, но на практика са били върнати само трима от тях.

Темата за миграцията не е сред приоритетите на българите. В последното изследване на Европейския парламент "Евробарометър", направено веднага след евроизборите през юни, мигрантите са поставени на шесто място, след страховете, свързани с инфлацията, състоянието на икономиката, войните, правосъдието и климатичните промени.

Едва 11% от анкетираните в представителното изследване на парламента българи (28% средно за ЕС) отбелязват миграцията като своя грижа. В Гърция всеки пети очаква от правителството да успокои тревогите му. Българското безпокойство от миграцията е сравнимо с опасенията от престъпността и безработицата, с грижата за качеството на образованието, но далеч от 56-те процента, които слагат на първо място цената на живота, или 53-те, които се тревожат за състоянието на икономиката.

За разлика от България, която си прибра плановете за изграждане на стена по българско-турската граница, след като стана ясно, че Европейската комисия няма намерение да я финансира, Гърция продължава да се бори да си върне инвестициите в бетонните съоръжения по гръцко-турската граница.

Действията на Германия, която всячески се опитва да ограничи миграцията преди федералните избори догодина, изглеждат като добър повод да се поиска Европейската комисия да преосмисли позицията си или поне да заложи пари за огради в следващия си дългосрочен бюджет, който вече започва да се пише. За това говори и атаката на Варшава срещу германските проверки.

Въпреки видимото намаление маршрутът между Либия и Тунис и Италия остава основен и за първите осем месеца на годината той е бил успешно преминат от над 41 хил. мигранти.

Агенцията обсъжда като най-вероятен сценарият за увеличаване на миграционния натиск, което ще наложи подобряване на готовността за справяне с кризи и на обучението на граничния персонал по външните граници на ЕС.

Експертите на "Фронтекс" не очакват през следващото десетилетие промяна на държавите, които са източник на най-много мигранти в Европа и препоръчват сътрудничество с властите там. Те обясняват резкия спад на прииждащи през централната част на Средиземно море (-64%) от началото на годината тъкмо със споразуменията, подписани от ЕС и отделни европейски държави с основните държави, произвеждащи мигранти, като Египет, Тунис и Мароко.

Засега изглежда, че Германия няма намерение да се откаже от граничните проверки поне до изборите след година или, както казва вътрешният министър Нанси Фазер, до въвеждането на новия европейски Пакт за миграцията и убежището в средата на 2026 г.

Той ще прехвърли повече работа по регистрацията и разпределението на мигрантите на граничните държави и ще намали броя на хората, които изобщо имат възможност да стигат чак до мечтаната от тях западна част на ЕС.