Юбилейна изложба в Националния исторически музей в партньорство с Държавна агенция "Архиви" и Националния политехнически музей показва царя като личност и държавник.
"Цар Борис III, личност и държавник. 130 години от рождението му." Под този наслов в Националния исторически музей (НИМ) бе открита изложба, организирана от НИМ в партньорство с Държавна агенция "Архиви" и Националния политехнически музей по случай 130 години от рождението на цар Борис Трети (30 януари 1894 - 28 август 1943). Случайно или не, изложбата бе открита на 3 октомври, деня, в който през 1918 г. след абдикацията в същия час на цар Фердинанд встъпва на престола Борис княз Търновски под името Борис Трети, цар на българите. Изложбата бе открита в присъствието на министрите на културата и на туризма Найден Тодоров и Евтим Милошев, Симеон Сакскобургготски, неговия внук Борис, кръстен на прадядо си цар Борис. В представителния каталог на изложбата четем: "Юбилейната изложба е опит да очертае безпристрастно и достоверно многостранната личност на цар Борис Трети. Без политизиране на историческия разказ експозицията представя в хронологичен ред значими за историята ни оригинални документи и снимки, уникални предмети, наградни отличия, униформи и др., които илюстрират жизнения път на царя от раждането до управлението на страната. Фотографиите - обективните свидетелства на времето, отразяват частния живот и държавническата дейност на монарха, особено силната му любов към природата, науката и техниката, неговата популярност сред населението." На снимката: Така е изглеждал цар Борис Трети през октомври 1918 г., по време на възцаряването му - 24-годишен, току-що завърнал се от Южния фронт. Публикуваните в "Дневник" материали са предоставени от Националния исторически музей. 
Цар Борис Трети и военният минисър ген. Никола Михов по време на учение на войскови части, 1940 г."Цар Борис Трети управлява България в обстановка на остри политически и социални конфликти, след крушения и изгубени национални идеали и световна стопанска криза. Преодолява изпитанията и трудностите и стабилизира държавата. Налага разумна и предпазлива външна политика и има безспорни заслуги за връщането на Южна Добруджа в пределите на България през есента на 1940 г.", чемем още в представянето на изложбата. 
Цар Борис Трети в Лондон, посрещнат от премиера на Обединеното кралство Невил Чембърлейн (вдясно). 1938 г. 
Цар Борис III поддържа и обогатява природонаучните институти и колекции в България - Естествено-исторически музей, Зоологическа градина, Ентомологическа станция, няколко Ботанически градини и Научната библиотека, създадени от цар Фердинанд I с лични средства. За тяхната издръжка изразходва от цивилната си листа над 5 млн. лева. Научните институти по идея на царя имат свое периодично издание и през 1928 г. започва да излиза престижното списание "Известия на Царските природонаучни институти". Цар Борис III съдейства за откриване на високопланинските метеорологични научни станции на връх Мусала и Фердинандов връх (днес връх Ботев в Стара планина). Допринася за запазване на горите и подкрепя борбата срещу безразборната сеч. Царят освен почетен председател на българското природонаучно дружество е почетен и доживотен член на орнитологични дружества, природонаучни институти в Германия, Италия, Обединеното кралство.Снимката представя цар Борис Трети в Рила близо до връх Мусала с природолюбители, 1938 г. 
Снимка от траурното шествие на 5 септември 1943 г. с ковчега на цар Борис Трети на път към Централна гара, за да отпътува към Рилския манастир 
От началото на 1930-те години цар Борис Трети предприема затопляне на отношенията със съседите. В изложбата са представени фотографии от посрещане на царя на гара Белград през 1933 г. от югославския крал Александър Първи и почетна рота, също и най-тържествено посрещане в София на югославския крал през 1934 г. Снимката представя тържествено посрещане на цар Борис Трети в Букурещ. 
Бългаският цар е пътувал често из страната без кортеж, придружаван от адютант или от местни хора, които познават пътищата. Снимката представя царя на откриване на сиропиталище в Берковица, 1935 г. 
Министри от правиелството на Георги Кьосеиванов изпращат царя на посещение в чужбина, 1936 г. Царят пътува в чужбина цивилен, но при срещите си с Хитлер е в униформата на върховен главнокомандващ на Българската армия, какъвто е по Търновската конституция. 
Свидетелство за провъзгласяване на цар Борис Трети за почетен председател на УС на фонда "Военни музеи, паметници и гробове" при Министерството на войната и удостояването му с почетен знак, златен, 6 май 1940 г. ЦДА (Централен държавен архив). 
Манифестът на цар Борис Трети към българския народ за възшествието му на престола, 3 октомври 1918. ЦДА 
Поздравителен адрес от Масонската свободна зидарска ложа в България до цар Борес Трети и царица Йоанна по случай бракосъчетанието им, 31 октомври 1930 г. ЦДА 
Последният официален портрет на цар Борис Трети, висящ в държавните учреждения. "Той бе повикан да поеме трона в тежък час, през нещастната есен на 1918 година, когато започна голготата на един народ и дори съществуването на страната беше заплашено от най-тежки сътресения. Слушайки гласа на сърцето, цар Борис, въпреки своята младост и неопитност, съумя, със своите високи лични качества и големи усилия, да оправдае блестящо надеждите. И това му помогна да заеме днес най-първо място между големите исторически личности, създадени преди всичко да се борят с големите трудности и с изпитанията на днешното време и да ги побеждават." (Вестник "Журнал дьо Женев", 7 октомври 1937 г. Статия по повод 19-ата годишнина от възцаряването на Борис Трети, цитирана в изложбата.) 