- "Пътеводител на добрия вкус" е личната ми история и пример за това как всеки човек може да възпита в себе си любов към добрия вкус - тръгвайки от изграждането на личен стил, етикет и добри обноски, през вдъхновяващи места за посещение и мои способи за пътя ми към този начин на живот. Вярвам, че добрият вкус, както всяко друго нещо, се възпитава и е необходимо единствено желание за надграждане и инвестиране в нас като познания. Първата ми книга е доказателство, че съм докоснала много хора точно през личните ми преживявания - как сама съм достигнала до този стил на живот. Това ми даде мотивация да напиша "BON TON - етикет и добри обноски за всеки ден и повод", която да даде практични насоки, които са утвърдени във времето.

- Винаги е по-лесно, удобно и практично да имаме наличен наръчник за SOS съвети, които да ни помогнат бързо и без да губим ценно време да намерим правилните отговори за тези теми, по-които имаме колебания или искаме да бъдем по-добре информирани.

- Попадала съм на места, където съм се чувствала неловко и съм имала притеснения дали дрехите ми са подходящи за даденото събитие и как да се държа. Исках да науча повече за основните правила що се отнася до стил, етикет и добри обноски и как да ги практикувам. Винаги съм вярвала, че човек трябва да инвестира в себе си, за да създаде индивидуалност, с която да се гордее. Затова споделям и в книгата, че добрите обноски са добавената стойност към нашата личност.

- Завършила съм програма за изкуството на етикета и добрите обноски в Institut Villa Pierrefeu, които включват всички теми, заложени в основата на добрите маниери в европейските традиции. Най-ценното обаче, което научих в този институт е, че няма възраст, статут и раса за тези, които желаят да задълбочат знанията си за добро възпитание. Научих, че всеки човек трябва да се цени и уважава не според ранга и позицията му в обществото, а според неговата личност. Примерът, който даде мадам Нери (основателка на института) беше много ценен, а именно: можеш да разбереш много за даден човек и обноските му според отношението му към по-нискостоящи от него, защото е много лесно и удобно да си учтив към тези, които стоят по-високо в йерархията, но как се отнасяш с хората, които не са на твоето ниво.

- В книгата давам много лесни и практични съвети за ситуации, в които попадаме ежедневно. С огромно съжаление виждаме как лошият пример става белег на цялото ни общество и затова искам този наръчник да бъде максимално полезен за тези, които имат желание да опознаят етикета и добрите обноски. Силно впечатление ми прави, че хората масово не знаят елементарни норми на поведение, защото не са ги виждали в семейната среда, липсвали са в образователната система и в един момент не знаят кое е правилно и кое е грешно. Според мен е необходимо възпитанието да започне с тези на първи поглед незначителни правила като това, че когато отидем на дадено място, поздравяваме учтиво, не скъсяваме дистанцията, като говорим на "ти", а правилното обръщение към непознат е "Вие". Когато се качваме в публичен транспорт, заставаме отдясно, така че слизащите да не бъдат възпрепятствани, а работното ни място е желателно да бъде поддържано така както нашият дом. Това са много малка част от всички практични примери, с които се сблъскваме постоянно.

- Първото и най-важно правило, което трябва да научим, е да се отнасяме с човека срещу нас по същия начин, както бихме желали да се отнася и той с нас. Етикетът показва доколко познаваме утвърдените обноски за добро поведение, а действията ни разкриват личността, която сме формирали във времето. Всеки има право да реши доколко иска да познава добрите обноски и доколко да се съобразява с тях, но етикетът, обноските и стилът на обличане са неизменна част от цялостния образ на нашата личност.

Важно за етикета на маса е винаги да се придържаме към това, което правят другите, ако самите ние не знаем как. Например приборите за хранене винаги се използват в последователността, с която се сервира храната, като ножовете и лъжиците стоят от дясната страна на чинията, а вилиците - отляво. Винаги се започва от най-външните прибори и с всяко следващо блюдо се продължава към вътрешните. Десертната лъжица и вилица или и двата прибора стоят от горната страна, до външния ръб на чинията. Последователността на чашите следва подредбата също както при използването на приборите за хранене. Те стоят вдясно до ръба на чиниите, като се започва с чаша за бяло вино, последвана от чашата за червено вино. Непосредствено след това е чашата за вода. Ако има чаша за пенлива напитка, тя е поставена последна, защото се предполага, че ще бъде използвана заедно с десерта. Когато разговаряте, оставяте приборите върху чинията си. Никога не жестикулирате с тях. Това са основни примери, които съм описала и с които всеки би се чувствал по-сигурен при хранене.

- Много е хубаво да видиш как малките деца те поздравят, правят комплименти, защото така го усещат и са искрени. За съжаление, се сблъсквам в един по-зрял етап със злободневни коментари, които са станали част от ежедневието. Искам да има повече обществени места, където може да видим любезни и приветливи хора. Всички са готови по-скоро да ти се скарат, ако не знаеш нещо, вместо да ти обяснят какво да направиш. Никой не се е родил научен и добрият и приветлив тон стои в основата на доброто възпитание. Давам пример с етикета с телефона, който е много важен. Винаги трябва да се съобразяваме с тона, изблиците на емоционалните ни състояния и това как се започва и завършва един разговор. Телефонът измества все повече комуникацията между хората. Много е тъжно да видиш двойка, която не си говори, а гледа в телефона си постоянно. Къде отива живият контакт?

- България е европейска столица и има потенциал да става все по-модерна и красива. Все по-често ми прави впечатление, че при определени поводи, дрескодът се спазва, а в големите корпорации започват да се прилагат правилата за обличане. Винаги има какво още да научим, затова още в началото на книгата отделям специална глава, която е посветена на различни дрескодове - от ежедневните, през официалните до най-изисканите.

- Ние сме много гостоприемни, на моменти обаче не знаем как да сложим това в рамка. Когато ни поканят на гости или ние сме домакини, започва едно отрупване на масата и чиниите с безброй храни и напитки. Това на моменти изглежда некомфортно, защото не можем да изядем и изпием всичко, което е на масата, не знаем докъде навлизаме в личното пространство и как да поставим граници. Точно затова има глава как да бъдем добри гости и добри домакини. Там читателят ще научи тези малки тайни как и докъде може да бъдем гостоприемни.

- Small talk или т.нар. малки разговори са изключително ценни, за да започнем теми, които да ни дадат възможност да опознаем новия ни събеседник. Има обаче теми, които са табу и тук идеята по-скоро е да не влизаме в ролята на разследващи журналисти, а разговорът да бъде лек и неангажиращ. С отговорите, които ще получим, ще разберем дали искаме да задълбочим нашите взаимоотношения, или те ще останат на ниво малки разговори.

- "Изкуството да добрия живот" е може би смисълът на цялото ни съществуване. Каква е нашата философия за добър живот и как искаме да го изживеем пълноценно, за да бъдем щастливи и в хармония със себе си - от всекидневието до най-специалните моменти в нашия живот. За мен животът ни сам по себе си трябва да бъде изкуство с всеки наш избор, който правим, и трябва да бъдем много осъзнати и насочени към нашата еволюция, към нашето по-добро Аз.

- Разработвам индивидуални курсове, с които да покажа бързи и лесни стъпки, които да ни направят по-уверени, когато сме на маса - Art de la Table (изкуството да аранжираме маса), какво представлява модерният етикет, как да се държим без излишна помпозност и суета, а с увереност и познания. Това би било от полза, ако не сме имали възможност в по-ранна възраст да научим тези лесни стъпки - с тях искам всеки да се почувства по-комфортно в етапа от живота си, на който се намира. И обещавам, че усвояването на тези тънкости веднага ще подобри самочувствието на всеки.