Година война между Израел и "Хамас", преляла отвъд палестинските територии и израелските граници, тласка окупирания Западен бряг към ръба: все повече палестинци вярват в нуждата от открита конфронтация с израелските сили на определени места за край на войната в Газа.

Едновременно с това, докато "Хамас" отчетливо губи подкрепа в опустошената от конфликта ивица, а почти 20% чувстват надежда, че конфликтът може да приключи (два пъти повече, отколкото през май), все повече се радикализират позициите в Западния бряг, където мнозина смятат конфронтацията за неизбежна, и се отдалечават от тези на ивицата. Това показва проучване, изготвено от Института за социален и икономически напредък в Рамала, което бе представено онлайн пред изследователи и медии, сред които и "Дневник".

Очертаното и в това проучване нарастващо напрежение в Западния бряг, където израелската армия започна мащабна операция на север малко преди новата ескалация с "Хизбула" в Ливан, може да бъде ново предизвикателство за сигурността на Израел, чието внимание е разкъсано между все повече фронтове след година война.

И все пак палестинците в "Хамас" и Западния бряг имат и някои допирни точки за бъдещето: искат помощ от собствените си политици, които да се обединят, но и да отстъпят мястото си на нови.

Проучването с 800 респонденти от 80 случайно избрани района на Западния бряг и 400 респонденти в Дейр ал Балах и Хан Юнис (на базата на предишния им адрес; почти всички в Газа са разселени) е проведено очи в очи през септември. То изследва емоции, визия за бъдещето, за отношенията с Израел, за ролята на "Хамас", на регионалните и световните играчи.

Емоциите и някои други аспекти са изследвани от този институт общо пет пъти от началото на войната в Западния бряг и три пъти (предвид военната обстановка - в Газа). Така за Западния бряг - поле на сблъсъци със стотици убити за година, но не и на бойни действия като в ивицата, се ползват данни от октомври 2023 г., когато започна войната, до септември 2024; за Газа проучванията са през март, юни и септември тази година.

Дори в частта за настроенията след година война се открояват ясно разликите между Газа, съсипана от конфликта, и Западния бряг, където има напрежение и израелски операции, но не и повсеместно насилие като при двете интифади (въстания), последната от които приключи преди 20 години.

В Западния бряг, попитани кои емоции описват най-добре състоянието им в хода на войната, най-много отговарят с "гняв"; който расте спрямо предишното проучване преди 3 месеца; "безпомощност" (46% през септември, макар делът да е спаднал при 53.3% през юни); "безпокойство" и "страх" е отговор, който дават около една трета; с "объркване" отговарят около една четвърт; "надеждата" не спира да намалява: от 26.4% през октомври 2023 г. до 14.2% миналия месец.

В Газа картината е различна. "Страх", "гняв" и "безпомощност" доминират като отговори с по над 40% от вота, но спрямо юни страхът отслабва, а последните две се увеличават рязко, със съответно 18 и 27 пункта. "Надежда" е отговорът, който е дал всеки четвърти през юни, а сега спада до 18%; но през март делът на посочилите това респонденти е 9 на сто.

Още една привидна изненада: попитани колко близо изглежда краят на окупацията (не просто на войната) на базата на последните развития, в Западния бряг делът на отговорилите "по-близо" е намалял от над половината в началото на войната до под 39% миналия месец.

В Газа той също е спаднал, но равносметката между март и септември е под един процентен пункт до 44.5 на сто миналия месец. Повече са отговорилите в Газа, че последните развития са без значение за края на окупацията. Сходен е делът (около 38%) на онези, които смятат, че се е отдалечил.

Как трябва да приключи конфликтът? Не и с временно примирие, смятат 74.5% от респондентите в Газа и 82.3% в Западния бряг. Това е сборът на желаещите първо да спре войната, Израел да се изтегли или дори да се прекрати блокадата на Газа (останалите отговарят с "да").

За плановете на Израел обаче респондентите в Западния бряг и Газа рязко се разминават: сред първите 62.5% смятат, че Израел цели "деескалация", а сред вторите 76.5 на сто отговарят с "ескалация".

Националната стратегия според жителите на Газа трябва да е тъкмо "деескалация" (93%). В Западния бряг, обратно, 63.4% отговарят с "ескалация".

А как най-добре може да се помогне на хората в Газа? По този въпрос в Западния бряг за година мирният подход много рязко отстъпва на войнствеността.

Конфронтацията в определени точки е отговор на 17.4% от респондентите през октомври 2023 г., но 40.3% през септември 2024. Обратна е тенденцията при отговори като "парична помощ" (под 32% преди година и под 19% сега) или активизъм в социалните мрежи (7.2%, над два пъти по-малко, отколкото преди година). На представянето Обада Щая обясни, че голяма част от по-радикалните отговори са дошли от районите около Дженин и Тулкарем, епицентър на израелските операции, започнали в края на август.

В Газа също така има крехко мнозинство (57.1%) на респондентите, които вярват, че управлението на "Хамас" ще приключи. На базата на отговорите на въпроса какво ще стане след войната едва 4.2% вярват, че "съпротивата" (т.е. основно "Хамас") ще спечели: два пъти по.малко, отколкото през юни. Около една четвърт обаче очакват тази управленска роля да поеме Палестинската власт.

Мнозинство в Западния бряг отговарят, че то ще продължи. Много малко в сравнение с Газа са онези, които вярват, че следва изгонване на палестинци, израелска окупация или връщане на Палестинската власт. Общо 33.7% очакват "Хамас" да победи.

Каква трябва да бъде ролята на "Хамас"? Около две трети от респондентите в Западния бряг и ивицата очакват "Хамас" да се стреми към водеща роля в това бъдеще. В Газа обаче едва една трета отговарят, че искат тя да има роля в политиката (била тя като водеща в правителството, като "съпротива" или и двете). На Западния бряг този дял е около 50%.

Още по-малък е делът в Газа на желаещите "Хамас" да управлява ивицата в преходен период (4.3%; следващият най-малко харесван отговор, с 18%, е "арабски сили"). В Западния бряг, за сравнение, 40.2% искат "Хамас" да управлява Газа.

В Западния бряг обаче са много по-малко желаещите "Хамас" да управлява и тях в близко бъдеще (27.5%).

Между двете територии има относителен синхрон трябва ли да има правителство на единството, което да управлява и Газа, и Западния бряг - този отговор избират най-голям дял респонденти.

Нужна е нова власт, различна от доминиращите съответно в Западния бряг и Газа "Фатах" и "Хамас": почти половината респонденти казват, че на бъдещи избори (каквито впрочем няма почти 20 години) ще гласуват за независими кандидати, а не за установените играчи.

Нещо повече, според това изследване повечето палестинци са склонни да приемат създаването на палестинска държава, макар в Газа подкрепата да е висока и за решение, оставящо израелци и палестинци в една държава.

Тези проценти отчасти са в съзвучие с друго - но израелско-палестинско - проучване, за което "Дневник" разказа наскоро - както са отчасти и решенията, между които да избират палестинците.

Без изненада, и в двете територии вярват много повече на регионалните играчи, отколкото на западните; но в Западния бряг много повече вярват на Иран, отколкото на арабските страни.