След по-малко от месец американците отиват да гласуват на едни от най-значимите избори в историята на страната. Има опасения, че демокрацията е застрашена. И в много отношения изглежда точно така.

Доналд Тръмп, чиято политическа кампания бе помрачена от насилие, заяви амбицията да бъде "диктатор" и ясно изрази възхищението си от "силните хора", като Виктор Орбан в Унгария. Американците трябва много да внимават. Орбан и посоката, в която той поведе на Унгария, са предупреждение за това колко бързо и безвъзвратно демокрацията може да бъде унищожена отвътре.

В нощта на 2010 г., когато бе преизбран, Виктор Орбан възторжено обяви победата с познатия си леко дрезгав глас по следния начин: "Днес се случи революция на урните. (...) Унгарците произнесоха присъдата си за една епоха." Партията му "Фидес" отново пое юздите на държавата.

Революцията, дори в преносен смисъл, е събитие, противоречащо на същността на парламентарната демокрация. Много наблюдатели по онова време вярваха, че Орбан едва ли ще промени нещата много предвид членството на страната в ЕС и незначителната ѝ роля за световните пазари.

Подобно на Републиканската партия в САЩ, "Фидес" на Орбан е неузнаваема в сравнение с това как изглеждаше преди няколко десетилетия. Ключов момент в трансформацията ѝ настъпи след загубата на изборите през 2002 г.

След поредното поражение през 2006 г. Орбан засили атаките срещу съперниците си, използвайки популистко-националистическа реторика, за да обрисува ляво-либералната управляваща коалиция като врагове и да подстрекава общественото недоволство. След икономическата криза от 2008 г. стратегията кулминира в смазваща изборна победа за Орбан. Последва исторически експеримент за изграждане на нелиберален режим в Европейския съюз и същевременно открито поставяне под въпрос на установените правила и ред.

С мнозинство, което едва ли може да си представим в която и да е западна страна, "Фидес" промени изборния закон чрез обширни манипулации. Присъдиха си допълнителни мандати в ключови избирателни райони и измениха конституцията 13 пъти, за да отслабят и объркат опозицията.

По време на избори "Фидес" винаги си сътрудничи с медийните конгломерати в страната, за да разпалва обществените страхове. Популяризират се истории за някакви престъпни външни сили, желаещи да контролират Унгария, а всяка по-силна опозиция се свързва с "глобалистките либерали". Политици, критикуващи политиката на "Фидес", рутинно биват клеветени като защитници на "масова и неконтролирана миграция" или, в случая с Русия и Украйна, че помощта за Киев има за цел войната да продължи.

Дори средствата на европейските данъкоплатци допринасят към подкрепата за него. Предвид малобройния бизнес елит в Унгария, Орбан изгради кръг от приближени, всеки от които се облагодетелства от фондовете за развитие на ЕС, предоставени на държавата.

Финансовото влияние се простира и отвъд границите на Унгария. Орбан помага на крайнодесни политически съюзници в други страни, включително Марин льо Пен, чрез заеми от MKB Bank, чиито акционери са тясно свързани с "Фидес."

Загуби съюзници по пътя поради конфронтационната си, разединяваща политика, съюзяването му с Русия и Китай и продължаващи нарушения на европейските закони. Но Унгария остава предпочитан инкубатор за националистическа крайнодясна политика в Европа и САЩ. Провеждането на американски консервативни конференции за политическо действие (CPAC) в Унгария е пример за възхищението на американските ултраконсерватори към Орбан и политиката му.

Политическият език е радикализиран, елитите са поляризирани, а ключови държавни структури са инфилтрирани. Би било добре американските гласоподаватели да осъзнаят реалните последици от подобни действия, преди да откликнат на бунтовническите призиви на Тръмп за политика на "силната ръка". Веднъж изгубена, демокрацията трудно се връща.