Съдебно разрешение за използване на специални разузнавателни средства (СРС) срещу депутат в рамките на оперативни действия е допустимо и законосъобразно. Това се посочва в становище на зам.-председателя на Софийския градски съд (СГС) Руси Алексиев, изготвено заради многото въпроси от журналисти, след като стана известно, че Джейхан Ибрямов е бил подслушван преди задържането му.

Ибрямов беше арестуван на 2 октомври и обвинен за търговия с влияние, след като КПК (Комисията за противодействие на корупцията) проведе акция в негови имоти, а преди това иззе 10 хил. лв. белязани банкноти. На 3 октомври прокуратурата поиска от Народното събрание снемане на имунитета му и разрешение за задържане. Председателят на Народното събрание Рая Назарян сне имунитета, но остави без разглеждане искането на разрешение за продължаване на задържането. Това последното бе и единият основен аргумент на защитата, че Джейхан Ибрямов е незаконно и противоконституционно задържан под стража по време на разглеждането на мярката му за неотклонение на две инстанции.

В становището съдия Алексиев посочва, че Народното събрание или неговият председател, когато то не заседава, издава разрешение за сваляне на депутатски имунитет само за ангажиране на наказателна отговорност на народен представител в рамките на образувано досъдебно производство, но не и за извършване на извънпроцесуални действия.

На практика от становището на Алексиев се разбира, че депутат може да бъде подслушван, ако със СРС-тата се събира "оперативна информация" и няма проблем тези данни да се ползват като доказателства срещу обвиняемия, но ако това е направено по съответната процедура. Подслушването не означава непременно образуване на дело срещу депутата, тъй като за това вече е нужно разрешение.

Това е така, защото използването на СРС извън наказателно производство само по себе си не може да доведе до ангажиране на наказателната отговорност на лицето с депутатски имунитет. В противен случай, ако използването на специални разузнавателни средства срещу депутат започне едва след свалянето на имунитета му от Народното събрание, тогава този способ се обезсмисля и логично не би довел до никакъв резултат.

В становището си съдия Алексиев подчертава и че имунитетите на държавния глава и на народните представители съществено се различават както по своята същност, така и поради твърде различните им функции, предвидени в Конституцията.

Освен това съдия Алексиев допълва, че дори да са приобщени веществени доказателствени средства, изготвени от извъпроцесуално използвани специални разузнавателни средства, ако няма други доказателства, те не могат да доведат до обвинение на което и да е лице, включително и на народен представител.

По тази причина според магистрата не може да се приеме, че специалните разузнавателни средства са на една и съща плоскост с действията, автоматично водещи до ангажиране на наказателната отговорност, каквито са задържането, личният оглед, претърсването и изземването.

Защитата на Ибрямов твърди, че той е подслушван и следен незаконно, а подобно становище изказаха след ареста му и други юристи, които цитират решение на Конституционния съд (КС) от 2020 г. Според съдия Руси Алексиев обаче това решение се отнася за имунитета на президента и не може да се сравнява с имунитета на народен представител. Във въпросното решение се посочва, че "имунитетът изключва извършването на всякакви процесуални и извънпроцесуални действия, свързани с възможно реализиране на наказателна отговорност, които биха могли да нарушат личните права и свободи на лицето".

Алексиев обяснява, че защитата на държавния глава и на депутатите е различна. Имунитетът на президента е абсолютен - и той, и вицепрезидентът не носят отговорност за каквито и да е действия, извършени при изпълнение на функциите им, освен ако не става дума за държавна измяна или нарушение на Конституцията. Депутатите са наказателноотговорни, могат да бъдат разследвани и арестувани, но с разрешение.