Нобеловата награда за 2024 г. вчера отиде в ръцете на икономисти, които знаят защо нациите се провалят. И дори знаят, при това отдавна, защо се проваля конкретно България. Един от тях - Джеймс Робинсън, още преди 10 г. каза в интервю за "Дневник", че българската държава "е наследила много от остарелите практики и от Османската империя, и от съветските времена - да се базира на сделки, а не на правила, на "източване", а не на съзидание. И това не е официално, затова е трудно да се промени.

Джеймс Робинсън и колегите му Дарон Аджемоглу и Саймън Джонсън са разработили новаторска теоретична рамка, която обяснява защо бягството от този капан е толкова трудно. Но те също показват, че промяната е възможна и че могат да се формират нови съзидателни "включващи" институции.

Най-баналната илюстрация на това как България се проваля с реформирането на институциите си е прословутата съдебна реформа. И днес инициативата "Правосъдие за всеки" свиква протест срещу процедурата за избор на нов главен прокурор измежду един кандидат, започната от орган с изтекъл мандат.

Защо е проблем изпълняващият вече година и половина длъжността главен прокурор Борислав Сарафов да остане на поста си като като титуляр? Фактът, че Висшият съдебен съвет започна процедурата по избора внезапно, далеч отвъд края на собствения си мандат, докато доверието към самия него е силно разклатено, а алтернативни кандидатури не се появиха, е част от административните възражения към нея. В анализ днес Светлана Георгиева се спира на поредица професионални аргументи, които се отнасят до авторитета на самия Сарафов.

Завладяната държава личи и в поведението на партиите преди изборите на 27 октомври - паралелно на вялата агитация от политическите сили тече друга далеч по-разгорещена битка. В ход са две кампании, така както официалната държава с уж легитимно избраните й институции съществува редом със завладяната държава, пише в анализ, озаглавен "Тихо, да не събудим избирателите" политическият наблюдател Иво Инджов.

На седмите предсрочни парламентарни избори на 27 октомври българите зад граница ще могат да гласуват в 719 секции, разположени в 57 държави. За поредна година най-много ще са те в Турция (168), Великобритания (112) и Испания (64). Боян Юруков създаде интерактивна карта, която показва броя на избирателните секции в отделните държави по света, както и точното им местоположение.

Краткият отговор е - бавно.

САЩ са единствената демокрация в света, където кандидат за президент може да получи най-много гласове и въпреки това да загуби изборите. Благодарение на Електоралната (наричана още избирателна) колегия това се е случвало пет пъти в почти 250-годишната история на страната.

Повечето американци вече не са привърженици на тази система, а и там, където е била прилагана, никой не е доволен от резултатите. За нея отново се заговори заради вота на 5 ноември, който може да се окаже най-оспорваният от десетилетия насам.

Какъв е произходът на тази система, защо е била предпочетена от бащите основатели, как се е модифицирала и какви са множеството особености при днешното й приложение, четете в текста на Ирина Бачева.

1. Дните на руската военна икономика са преброени

2. Козметичната компания The Body Shop на Иберийския полуостров ще се ръководи от България

3. Христофор Колумб може да е бил сефарадски евреин (или не съвсем)

4. Лоша новина за Коледа: маслото рязко поскъпва

5. НАСА изпрати най-голямата космическа сонда на мисия до Европа, луната на Юпитер (видео)

Малки кафяви миди - бързо разпространяващ се инвазивен вид, произхождащ от Черно море - вече са завзели голяма част от алпийските езера в Швейцария, Франция и Германия. Те късат рибарските мрежи, запушват подводните водопроводи, задушават раците и унищожават фитопланктона, с който други обитатели на езерата се хранят.

Предполага се, че са стигнали дотук по теченията на реките, а мерки за ограничаването на тази напаст тепърва се обмислят.