До неотдавна за повечето българи изглеждаше съвсем немислимо да прескочат до някоя съседна страна на пазар само защото там олиото или някоя друга стока е по-евтина. Така както отдавна правят например австрийците, които си пазаруват често в Унгария и Италия, или швейцарците и французите - в Германия, а германците - в Полша. Ако преди години на Балканите по-предприемчивите въпреки бариерите намираха начини да търгуват помежду си макар и нелегално, днес вече е популярно пазаруването в съседни страни. 

Хората от пиринския край често пътуват до Серес, Солун или Кавала. "Смятам, че има смисъл от пазаруването на някои стоки, тъй като цената на горивото е по-ниска, а гръцката бензиностанция е само на 20-ина км от границата", споделя благоевградчанка, пътуваща почти всяка седмица до съседната страна. Така например, въпреки че най-близкият гръцки град Орестиада е на повече от 50 км от Свиленград, жителите му често отскачат до магазина на немската търговска верига "Лидл", където  олиото струва 1.20 евро за литър, докато у нас то стигна 3.60 лв.  Стоковите пазари в Гърция са доста по-развити заради свободната търговия, ранното присъединяване към ЕС и развитието на традиционните отрасли, което прави производството им доста по-масово, конкуренцията - по-голяма, и цените по-достъпни, обяснява Зорница Манолова от Института за пазарна икономика. 

Живеещите пък

Свиленградчани пътуват  на 15 км до Одрин, откъдето се снабдяват освен с маслини и със зеленчуци. Домати, лук, картофи и други са на по-ниски цени от тези у нас. Доматите там струват 1.50-2.00 лири за килограм (1 лира е равна на 1 лев). Още по-ниски са цените в турските хипермаркети. В търговската верига КИПА домати могат да се купят даже за 0.90 лири, а краставици за 1.50. 

Шопингът в Турция е най-обичайното прекарване на уикенда и на много от живеещите на юг от Бургас. Всяка събота  през ГКПП Малко Търново към Лозенград и Одрин се отправят автобуси и частни автомобили. "Отначало в туровете бяхме включили обиколка на Одрин, но клиентите ни вече отказват тази услуга", обяснява управителката на "Феб тур" Зоя Павлова. "Туристите" атакуват директно големите магазини КИПА и НИКРОС. Пакет от 9 кг качествен прах за пране се продава за 17 лири. Дори сиренето и кашкавалът са по-евтини, твърди редовно пътуваща до Турция бургазлийка. Тя е доставила за магазина си още кори за баница и даже кисело мляко. 

Цигарите и алкохолът - най-вече уиски и водка, са най-атрактивните стоки в трансграничната търговия на дребно между България и Турция. По официални данни на митническата администрация в Свиленград с този вид бизнес в момента се занимават около 600 души. Заради започналия ремонт на Капъкуле над 30 фришопа бяха закрити. От България към Турция пък вървят захар, българска ракия и мастика, кренвирши, телешко месо. Хит е екзотичната куфарна търговия с папагали и малки кученца от елитни породи.

От началото на тази година обаче турските гранични власти въведоха драстични глоби за нарушителите - над 3000 лири за всяко животно. Част от българския туристопоток е насочен към Чорлу, близо до Истанбул, където са съсредоточени текстилните фирми.  Напоследък от Турция усилено се внасят строителни материали - цимент, теракол, синтетични покривни настилки, а също и стоки за бита като пластмасови бидони, печки за твърдо гориво и други. Българските търговци в тези райони ще свалят цената, за да могат да се конкурират с останалите, защото пазарният механизъм се задейства, казва Зорница Манолова.

Това се доказва и от факта, че на северната ни граница тече обратният процес -

Българите прекосяват Дунава единствено заради дизеловото гориво, което е по-евтино там. Експертите смятат, че причината за намалелия напоследък румънски поток насам е девалвацията на леята спрямо еврото.

Преминаването на единствената засега сухопътна връзка е около 16 евро за лек автомобил. С колите си румънците пазаруват в хипермаркетите на Русе. Най-търсени са хранителните стоки - месо, млечни продукти, колбаси, боза, зеленчуци, захарни изделия, алкохол. Откакто цените се повишиха и у нас, интересът е насочен най-вече към черната и бялата техника, компютърните компоненти, алкохола, дрехите и козметиката. Купуват също така и електро- и строителни материали. Румънците оставят на идване във видинските магазини средно по 90-110 евро. 

Нормално е хората да пазаруват, където им е най-изгодно, коментира Зорница Манолова. Всеки район, в частност държава, се е специализирал в производството на един или няколко продукта. За останалите  е по-евтино да го внасят, а от своя страна да продават този, в който те са се специалисти, каза Миланова.