България преди век - 1924 година

България преди век - 1924 година

Снимките са от колекцията на Любомир Юруков.
Снимките са от колекцията на Любомир Юруков.
В края на 2024 година "Дневник" предлага на читателите един поглед към ситуацията в България, но от преди сто години - през 1924 година. В първата публикация историкът проф. д.и.н. Веселин Янчев представи политическите процеси и опита на държавната власт за омиротворяване на страната след сблъсъците през 1923 г. Във втората публикация са събития от стопанския, обществения и културния живот на страната отпреди век. Картината, която се разкрива от историческите документи, е различна от наложената идеологическа рамка.
-----------------
Предизвикателствата пред България през 1924 г. не са само политически.
Правителството на проф. Александър Цанков наследява трудна финансова ситуация, следствие от бързо обезценяване на лева. Със серия от мерки националната валута е стабилизирана и са увеличени запасите от външни платежни средства чрез поставяне на търговията с тях под държавен контрол. Водени от убеждението, че
данъчната политика не трябва да се определя от съсловни и класови интереси и да възпрепятства националния капитал
през юни управляващите изменят въведения през 1920 г. Закон за данък общ доход. Новият закон връща стария поземлен налог за земеделското население, което осигурява на хазната реални приходи. Намалените лихвени проценти при облагането на приходите дава възможност повече капитали да се инвестират в икономиката.
През юли 1924 г. е приет Закон за трудовите земеделски стопанства, който ревизира някои от разпоредбите на земеделския Закон за трудовата поземлена собственост, но се запазва принципът земята да принадлежи на тези, които я обработват.
За отделно стопанство и до 5-членно семейство остава ограничението до 300 декара, но се допуска за всеки член в повече - допълнително по 50 декара работна земя.
На едрите собственици вместо 300 дка се разрешава да стопанисват до 1500 декара, при условие че ги обработват с машини и ползват наемен труд
Целта е да се запазят малкото модерни и пазарноориентирани стопанства в страната. Чрез държавно вмешателство, включително чрез отпускане на изгодни кредити за закупуване на земеделски инвентар, управляващите успяват да спрат тенденцията към намаляване на посевната площ със зърнени култури.
Проблемите в селскостопанското производство, следствие от войната и климатични аномалии, водят до сериозна продоволствена криза през 1924 г. и повишаване на цените на стоките от първа необходимост. Властите търсят изход от нея чрез стимулиране на местното производство. Още през януари 1924 г. е приет Закон за запрещаване вноса на стоки, които не са първа необходимост или се произвеждат в достатъчно количество в страната. За да се запазят ниските цени на хранителните продукти на вътрешния пазар, през март Министерският съвет налага нова митническа тарифа за износните стоки, с доста високи стойности за хранителните продукти.
Едновременно с това са намалени вносните мита на някои стоки за масова консумация.
Забранява се износът на зърнени храни и се организира внос на жито от САЩ. Последва приемането на Закон за облекчаване продоволствието и за намаляване на скъпотията, с който държавата монополизира търговията с хранителни продукти на вътрешния пазар.
Сговористите /Деократическият сговор - бел. ред./ подкрепят кооперативното движение, но считат, че то трябва да бъде поставено под държавен контрол, за да се избегне партизанството и печалбарството в него.
Като инструмент се използва отпускането на заеми от Българска земеделска банка /БЗБ/ , които се предоставят на "лоялни" кооперации. През 1924 г. БЗБ отпуска на земеделските кооперации два пъти повече заеми в сравнение с 1922 г. - 598,8 млн. лв. срещу 285,2 млн. лв.
Не е оставено без внимание и градското кооперативно движение. Ако през 1923 г. от държавното съкровище са отделени 7 млн. лв. за подпомагане на градските кооперации, то през 1924 г. тези средства са 47,3 млн. лв., или близо 7 пъти повече.
По този начин с попечителството на държавата нараства броят и икономическите възможности на кооперациите, които обхващат по-голямата част от занаятчиите, дребните производители и търговци. За да бъдат подготвени квалифицирани кадри за организиране и ръководство на кооперациите, се създава Висша кооперативна школа с двегодишен курс на обучение.
По отношение на индустрията, управляващите се обявяват против довоенната протекционистка политика и изкуственото поддържане на губещи браншове, за развитието само на ефективните отрасли, които използват местни суровини. Но те не успяват да прокарат изменения в Закона за насърчаване на местната индустрия, които да завишат критериите за отпускане на държавни помощи и привилегии. С редица данъчни мерки правителството се стреми да насочи капиталите на едрите търговци и банкерите към промишленото производство, да им придаде продуктивна и полезна функция. С тази цел се отпускат изгодни ипотечни заеми и се полагат грижи за развитието на професионалното образование.
През май 1924 г. влиза в сила Закон за дружествата с ограничена отговорност.
Веднага след Деветоюнския преврат, с поуки от печалния опит на земеделското управление, новата власт декларира, че
ще гледа на държавните чиновници като най-ценната част от българската интелигенция и ще ги заплаща достойно, за да се премахне корупцията
и да се осъществява ефективно държавно ръководство и контрол. Извършена е чистка сред администрацията, от която са отстранени основно привържениците на предишното управление. Заплатите на висшите държавни служители, в армията, полицията, съдебната система веднага са увеличени със 100 - 120%, а на нисшия персонал - с 50 до 70%. В бюджета за 1924 - 1925 г. са предвидени значителни средства за повишаване на заплатите на чиновниците. В сравнение с 1922 г., през 1924 г. тези на нисшите чиновници нарастват 2,6 пъти - от 11 200 на 28 800 лв. годишно, а на средните категории чиновници - от 15 600 на 32 400 лв., или 2,1 пъти.
Значително по-голямо е увеличението на заплатите на висшите чиновници.
За решаване на жилищните нужди на чиновниците през април 1924 г. се приема Закон за ипотечния кредит. С него на бездомните държавни чиновници се дава право на дългосрочен държавен заем срещу ипотекиране на бъдещата жилищна сграда, при условие че образуват кооперация за жилищен строеж. Отменен е Законът за отчуждаване здания за държавна, окръжна и общинска нужда, приет от земеделското мнозинство през 1920 г., като противоконституционен, противоправен и антисоциален, но през юли е гласуван Закон за облекчение на жилищните нужди. С него притежателите на излишна жилищна площ се задължават да я отдават при нормиран наем на лица, които не притежават жилища или се нуждаят от повече жилищна площ, като предимство имат държавните чиновници.
Още един закон - за направа на икономични къщи и насърчение на жилищния строеж - цели да подпомогне частните строежи чрез освобождаване от данък сгради.
С цел провеждане на системна държавна политика по работническия въпрос, през април 1924 г. се учредява Комитет по социални реформи към Министерския съвет, с председател социалдемократа Илия Янулов. Основно внимание се отделя на заетите в държавните предприятия - мини, железници, пощенски и телеграфни станции, защото техният дял е най-голям сред наемното работничество.

На миньорите в мина "Перник" със специален закон се дава право да участват в разпределението на печалбата на предприятието.
През лятото на 1924 г. е приет Закон за обществените осигуровки, с който се въвежда задължително осигуряване за всички работници и служители както в държавните, така и в частните предприятия при трудова злополука, болест, майчинство, инвалидност и старост. Осигурените имат право на безплатно медицинско лечение, лична и наследствена пенсия, заплащане на погребални разноски. За първи път се дава право на шестмесечен неплатен отпуск по майчинство, за което време работодателят няма право да уволнява осигурената родилка, а бременните и родилките са задължени два пъти месечно да ползват безплатна гинекологична консултация. За обезпечаването на този закон към Министерския съвет се създава Фонд "Обществени осигуровки". Средствата се набират поравно от работодателите, работниците и държавата.
Активната държавна намеса в икономиката и мащабната социална политика натоварват разходната част на бюджета. В края на 1924 г. се стига до неголям бюджетен дефицит от 120 млн. лв.
В областта на просветната политика управляващите си поставят като задача да коригират залитанията на земеделците към пълно централизиране на образователната система в страната и раздуването на гимназиалното образование без съответното обезпечаване с кадри и средства. Закрити са някои от новооткритите прогимназии и смесени гимназии в малките населени места. Акцентът отново е поставен върху хуманитарните науки, а професионалното образование преминава под контрола на стопанските министерства и търговско-индустриалните камари. Отпуснати са средства за увеличаване на учителските заплати с около 65%, но над 1000 учители комунисти са уволнени. За първи път се въвежда задължително физическо образование за младежите и девойките.
С приетия Закон за кооперативен строеж на основни народни училища става възможно строителството на удобни и хигиенични училищни сгради. Направени са промени в Закона за Университета, с които се възстановява неговата автономия и преподавателите получават право да участват в политиката, но не и студентите. На 30 юни 1924 г. е положен основният камък за строежа на централната сграда на Университета
1924 г. не бележи пробив в отношенията с победителите и съседите, макар че са
налице положителни сигнали. За да се спечели доверието на Великобритания, Франция и
Италия, на 24 март 1924 г. се подписва споразумение за изплащане на окупационния дълг
от 25 млн. лв., платими за 10 години при 5 % лихва.
Управляващите са принудени да направят редица финансови и политически отстъпки на западната съседка, за да неутрализират агресивния ѝ тон и намерения, но без да се отказват от искането си за зачитане правата на българите, живеещи под сръбска власт, и без да се поддават на натиска за радикални мерки срещу ВМРО. На 25 декември 1924 г. министър- председателят Ал. Цанков посещава Белград, но визитата му с нищо не допринася за смекчаване на неприязнената атмосфера между двете страни. По-сърдечно, но също толкова безрезултатно е и посещението му в Букурещ. Сложни са отношенията и с Гърция.
През септември 1924 г. външните министри на България и Гърция - Христо Калфов и Никола Политис подписват спогодба за зачитане правата на малцинствата, но гръцката страна не я ратифицира и не я изпълнява.
За униатите и източноправославните християни 1924 г. е паметна с освещаването на новопостроената катедрала "Успение Богородично" на Католическата българска църква от източния обряд през август и на храм-паметника "Св. Александър Невски" през септември.
За футболните фенове 1924 година ще бъде запомнена с излизането на българския футбол на международен терен. През май националният отбор играе във Виена първия си
официален мач с Австрия и губи с 0 на 6. По-приемлива е загубата с 0 на 1 от Ирландия на
Осмата лятна олимпиада в Париж.
В края на 1924 година България е приета за пълноправен член на Международната футболна федерация - ФИФА.
1924 година действително не е атрактивна, но не е безинтересна и за съжаление не е така мирна. Предприетите от правителството и мнозинството в Народното събрание законодателни и практически мерки не успяват да постигнат основната цел - създаване на силна и авторитетна държавна власт. Такава, която "да тури ред и спокойствие в хаоса, който царуваше преди 9 юни, да гарантира гражданството от всякакви произволи, но и да го застави да зачита законите и правовия ред в страната; да умиротвори и усмири развълнувана България".
Нелегитимният начин, по който деветоюнците вземат властта, служи за морално оправдание и основание за стремежа на част от комунистите, подкрепяни идейно, финансово и материално от Коминтерна, да им я отнемат по нелегитимен начин.
Април 1925 г. е логичният трагичен резултат.

Професор по Нова българска история в Софийския университет "Св. Климент Охридски", ръководител на катедра "История на България". Доктор на науките. Автор на "Офицери без пагони. Съюзът на запасните офицери в България 1907-1945". С., 2000; "Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Българският опит 1878-1912". 2006; "Службите за охрана в България. От княза до президента 1879-2013", 2013; "Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Между войните и след тях. (1913-1915 и 1918-1923)". 2014, "Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание." 2023.