ЕС отпразнува приемането на нов Пакт за миграцията и убежището, който ще засили проверките и ще подобри баланса на задълженията на страните по външните граници и във вътрешността в края на миналата година. Темата изпадна от обществения интерес преди европейските избори, но внезапно се върна и отново е на масата на европейските лидери, които се събират в четвъртък в Брюксел.

Според европейски служител, ангажиран с подготовката на срещата, дискусията за миграцията, насрочена за четвъртък вечер, ще бъде една от най-сложните теми, защото подходите на европейските държави, 10 г. след голямата миграционна криза, продължават да се различават.

Някои страни настояват за по-ранно прилагане на новия пакт за миграция, който трябва да започне да действа от средата на 2026 г. Други призовават за партньорство с неевропейски държави, които са източник или са на миграционните пътища към Европа. А трети предпочитат да вярват на статистиката, според която броят на нелегалните мигранти тази година е по-нисък от предишната.

Европейската гранична служба "Фронтекс" току-що публикува данни, че от януари до края на септември в ЕС са влезли нелегално 166 хил. души - спад с 42% спрямо първите девет месеца на миналата година.

Според източник от Европейския съвет, миграцията ще бъде най-трудната тема пред лидерите. Част от тях са изправени пред наближаващи избори, в които крайнодесните, за които реториката срещу чужденците е в основата на кампаниите им, им дишат във врата.

Такъв е случаят с Германия и Полша, които настояваха активно за включване на темата в дневния ред на европейските лидери.

В Полша, която беше сред първите, които подскочиха срещу германските проверки по шенгенски граници, премиерът Доналд Туск шокира коалиционните си партньори и Брюксел, с намерението си да забрани приемането на молби за убежище, след като убийството на граничар от мигранти, влизащи от Беларус, върна темата в центъра на общественото внимание.

Туск каза пред парламента в сряда, малко преди да замине за Брюксел, че мярката ще е временна и ще засяга само влизащи на групи мигранти през беларуската граница, но е толкова крайна, че политическите му съперници от консервативната "Право и справедливост" се оказаха в необичайната роля на защита на индивидуалните права на мигрантите.

В Полша догодина предстоят президентски избори и за Туск е важно "Право и справедливост" да не успее да задържи президентския пост, блокирайки реформите на правителството.

Концепцията с изнасянето на оценката на мигрантите извън границите на ЕС, ще привлече унгарския премиер Виктор Орбан, който е неин отявлен привърженик.

Засега Италия смята да обработва молбите на около 36 хил. души годишно в двата си центъра в Албания, като изпраща добрали се до нейните брегове мигранти от т. нар. "безопасни държави" - страни, в които се смята, че управляват сравнително демократични правителства и хората нямат причини да бягат заради убежденията си. Идеята е, че незаконните мигранти могат да бъдат връщани в такива държави, без да се нарушава международното право, че хората могат да търсят закрила, ако са преследвани.

Очаква се някои държави да повдигнат въпроса за създаването на европейски списък от "безопасни държави", въпреки, че след решението на Съда на ЕС, че такива са само страните, където цялата територия на държавата е сигурна за населението си, той няма да е кой знае колко дълъг. Сега в италианския списък има 21 държави, сред които Бангладеш, Тунис и Египет, които в последните месеци генерират много икономически мигранти към Европа. Напоследък се чуват и гласове, че ЕС трябва да преразгледа позицията си към Сирия, откъдето в ЕС има най-много мигранти, които почти автоматично получават убежище заради гражданската война там.

Все още е трудно да се предвиди колко далече могат да стигнат лидерите в четвъртък, тъй като предстои да се премерят силите между държавите, които настояват за по-радикални мерки на европейско ниво и тези, които са по-склонни да изчакат влизането в сила на новите правила след почти две години.

Очакваното присъствие на срещата на президента Володимир Зеленски ще вкара в центъра на внимание и подкрепата за воюваща Украйна, макар особени разногласия по нея да няма. Предвижда се Зеленски да даде подробности по "плана си за победа", който вече представи пред Върховната Рада на Украйна и в Белия дом.

ЕС вече се произнесе по настояването на Киев да разреши използването на европейските оръжия за удари във вътрешността на Русия, като заяви, че въпросът ще се решава двустранно и че всяка членка на ЕС сама ще преценява дали да отговори на желанието на украинците.

Малко е вероятно да се постигне пробив по друг затлачен проблем - плащането на европейските държави за предоставено на Украйна оръжие. Унгария е наложила вето на въпроса, което поддържа цяла година, блокирайки отпускането на 6.6 млрд. евро компенсации, очаквани в европейските столици.

Будапеща държи и одобрението на заема от 35 млрд. евро - европейската вноска в обещания от Г-7 50-милиарден кредит за възстановяването на Украйна, който ще дойде от лихвите от замразените от санкциите руски активи.

Според унгарската теза ЕС, който вече принципно даде съгласие за отпускането на парите, трябва да изчака изхода от президентските избори в САЩ на 5 ноември. Американците също искат гаранции от Европа, че няма да се откаже от санкциите, но Унгария блокира и предложението на Еврокомисията за удължаване на срока на действие на санкциите.

Така, че продължаването на финансовата подкрепа се очаква да е новина на лидерската среща през декември, а Зеленски, както изглежда ще си тръгне с вече анонсирания от Белия дом нов пакет военна помощ от 425 млн. долара и може би с обещание, че ЕС ще разшири още повече санкциите си спрямо Русия - в последните дни стана известно, че вече се работи върху 15-и пакет от ограничения.