Асоциацията на индустриалния капитал предлага районите за планиране на България да бъдат сведени до не повече от три вместо сегашните шест, за да може евросредствата да достигат до всяка точка на страната. Сега достъпът се изкривява заради доминацията на столицата София в Югозападния район.

Измежду общо шест варианта, които бизнес организацията предлага, се открояват два:

Границите им са важни за формиране на политиките, които ще получат финансиране. Според европейското законодателство в един регион трябва да живеят от 800 хиляди до 3 милиона жители.

Наскоро и Институтът за пазарна икономика възобнови тази дискусия, водена за последно през 2018 г.. В негов анализ също се предлагат няколко варианта за промяна в районирането въз основа на демографското състояние и създавания брутен вътрешен продукт в тях. ИПИ аргументира ефективността на свеждането на районите до три като също акцентира върху особеното положение на столицата, която изпъква по повечето показатели спрямо останалите части на страната.

Дискусията е назряла, защото през 2025 г. предстои Европейската комисия да представи своите предложения за Многогодишната финансова рамка за периода 2028 - 2034 г., а промените в класификацията на териториалните единици (NUTS), направени през 2025 г., ще влязат в сила след 2027 г.

Перник, Кюстендил, Благоевград и София област. Това е причината за сериозното икономическо изоставане на последните, поставящи ги на едни от последните места по БВП на глава от населението, измерен по стандарт на покупателна способност", е коментирал председателят на асоциацията Васил Велев на форум по темата, цитиран в прессъобщение.

Подобни аргументи изтъква и Институтът за пазарна икономика. Той напомня, че Югозападният район през последните повече от 10 г. се движи по ръба над 75-те процента от средното за ЕС-27 равнище, което го класифицира като "район в преход" и съответно дава достъп до значително по-малък дял на финансирането с европейски средства. Още през 2022 г. районът достига 97% от средния за ЕС БВП на човек от населението в СПС, а бурното развитие на столичната икономика (самата тя - на 127% от средното за ЕС-27 още през 2021 г.) със сигурност ще тласне района над прага от 100%, което допълнително ще свие финансирането, прогнозират експертите на Института за пазарна икономика. Последните актуални данни обаче показват, че областите Кюстендил, Перник и Благоевград, които са част от Югозападния район за планиране, са в интервала 30-35% от средното за ЕС-27 по показателя БВП на човек от населението в СПС, а София (област) е на 54%. Пакетирането на тези области със столицата София ограничава достъпа им до европейски средства и реално пречи на ефективната кохезионна политика, отбелязват анализаторите.

Според зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството Юра Витанова, присъствала на форума,

ново райониране ще изисква значителна политическа воля, но министерството е готово да се ангажира със сериозно участие в бъдещи дискусии.

В момента България е разделена на шест района за планиране, с които участва в системата за европейски сравнения. Северозападният район включва областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен. Северният централен обхваща Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра. Североизточният е базиран на областите Варна, Добрич, Търговище и Шумен. Югозападният освен София включва Софийска област, Перник, Кюстендил и Благоевград. В Южния централен са Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково. Югоизточният е формиран от областите Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол.