Седмицата в европейския футбол започна с мачове от турнира на УЕФА Лига на нациите. И докато в България се вълнувахме какво ще направи националният отбор при гостуването си в Белфаст срещу Северна Ирландия, в хотел "Резиденс Палас" в Брюксел се проведе една турбулентна пресконференция, която предвещава бурни следващи месеци за ФИФА и УЕФА.

На събитието рамо до рамо застанаха синдикатът на професионалните футболисти в Европа (FIFPro Europe), Асоциацията на европейските лиги (European Leagues), както и Ла Лига (La Liga), за да обявят, че внасят жалба в Европейската комисия срещу ФИФА за злоупотреба с монополно положение и практики, нарушаващи правото на ЕС в частта, защитаваща конкуренцията. Поводът за оплакването е решението на ФИФА да разшири формата на Световното клубно първенство, което трябва да се проведе с 32 отбора от 15 юни до 13 юли 2025 г. в САЩ.

Според вносителите световната федерация е преминала границата на поносимост при съставянето на и без това прекалено натоварения международен календар (IMC). Здравето и дължината на кариерата на футболистите са сериозно застрашени, заплашени са също икономическата и социална стабилност и устойчивост на важни национални първенства, които са част от живота на цели поколения футболни фенове в Европа и по целия свят. Международният календар се съставя от ФИФА за период от 4 или 8 години и, на теория, това би трябвало да се случва след консултации с всички заинтересовани страни.

Според FIFPro, European Leagues и La Liga обаче мнението на футболистите и лигите е било тотално пренебрегнато от ФИФА при попълването на календара. "Не е необходим особено задълбочен анализ, за да се установи, че поведението на световната федерация напълно изключва надлежния процес на консултации, които са задължителни преди вземането на толкова важно решение, което засяга хиляди футболисти по целия свят", коментира Александър Билефелд, директор "Глобална политика и стратегия" на FIFPro пред "Дневник" в Брюксел. Той акцентира и на начина, по който ФИФА е използвала пълномощията си на регулатор, за да промотира търговския си интерес при експанзията на световното клубно първенство, без да се съобразява с естествените си социални партньори в лицето на играчите и първенствата, в които те се състезават. "Категорични сме, че това е злоупотреба с монополно положение и нарушение на правото на Европейския съюз. Имаме редица решения на Съда на Европейския съюз в Люксембург - по случая "Суперлига" и по случая "Диара", в които ясно се извежда конфликтът на интереси на ФИФА, който е едновременно ръководен орган и организатор на състезания, които генерират огромни средства. За да санира този конфликт, световната федерация трябва да упражнява регулаторната си функция (съставянето на международния календар е важен елемент от тази функция) прозрачно, обективно и без дискриминация. А се случва точно обратното", допълни Билефелд.

Редица водещи футболисти през последните месеци надигнаха глас във връзка с претоварения си календар, като белгиецът Кевин Де Бройне директно обвини ФИФА и УЕФА, че не им пука за играчите. Съотборникът му в "Манчестър Сити" Родри, който стана европейски шампион с Испания това лято, не само го подкрепи, но и обяви, че не е изключено, ако няма промяна в отношението на световната и европейската федерация, да се стигне до стачка на футболистите. Тогава той предупреди, че играчите са накрая на силите си и по ирония на съдбата в края на септември получи увреждане на коленни връзки и ще пропусне остатъка от сезона в Англия.

Позицията на играчите бе подкрепена и от Асоциацията на европейските лиги, която включва изключително влиятелни организации като Висшата лига на Англия, италианската "Серия А", лигите на Шотландия, Белгия, Холандия, Дания и др. След близо тригодишно отсъствие от European Leagues в асоциацията се завърна и испанската Ла Лига. Емблематичният й президент Хавиер Тебас, който е един от най-гласовитите противници на идеята за Суперлига, политиките на ФИФА и УЕФА и тяхната зависимост от топ клубовете, взе участие в пресконференцията в понеделник и обяви, че ще подкрепи жалбата до Европейската комисия. "Ла Лига формално ще се завърне в European Leagues, която напуснахме преди повече от две години, именно защото смятахме, че са необходими активни действия в защита не само на испанското, но и на всички национални първенства в Европа. Годината има 365 дни, а някои хора в Цюрих и Нион отказват да приемат това. И в момента, да направим поносим календара на La Liga е изключително трудна задача, а от този проблем страдат всички първенства в Европа. Свободни дати просто няма, затова призовавам президента на ФИФА Инфантино да се откаже от идеята си за това световно клубно първенство", категоричен бе пред "Дневник" Хавиер Тебас във вторник, когато присъства на European Professional Football Forum в Брюксел.

Футболисти и лиги сега очакват да работят в тясно взаимодействие с Европейската комисия, както и с останалите европейски институции в Брюксел и заинтересованите страни във футбола, за да се намери решение на проблема. Като глобален културен и развлекателен източник на влияние европейският футбол се нуждае от защита и все повече експерти смятат, че тази защита може да дойде най-ефективно от Европейския съюз. В същия понеделник, 14 октомври, когато се състоя пресконференцията на FIFPro и European Leagues в Брюксел, бе публикуван и докладът на FairSquare, озаглавен "Правила за играта: Как ЕС може да реформира управлението на спорта" (Laws for the Game: How The EU Can Reform Sports Governance). Изготвен е с участието на д-р Ян Зглински, доцент по право в London School of Economics. В доклада се мотивира необходимостта от законодателна намеса на ЕС, за да се реформира и регулира управлението на европейския професионален спорт, който има дял от 2% в брутния вътрешен продукт на съюза и съставлява близо 3% от пазара на работна ръка. Става дума за огромна индустрия, в която Европейският съюз има право да се намеси на основание чл. 114 от Договора за функционирането на съюза (ДФЕС) във връзка с хармонизиране на правната рамка при големи регулаторни различия между страните-членки, които възпрепятстват функционирането на единен пазар или предизвикват изкривяване на конкуренцията.

До този момент законодателните и изпълнителните органи на ЕС пипаха с кадифени ръкавици европейския модел на спорта, а с футбола флиртуваха, респектирани от идеята за автономността на ръководните му органи от всякаква политическа намеса. Редица държави обаче започнаха да въвеждат на национално ниво законодателни промени в опит да накарат спортните, и в частност футболните организации да се придържат към принципите на добро управление, прозрачност и отчетност. Последният такъв пример е Англия, където се обсъжда създаването на независим регулаторен орган за футбола (Independent Football Regulator) и това накара УЕФА да размаха пръст с напомнянето, че разполага с правомощия да изключи всички английски отбори от турнирите си. Разбира се, подобно нещо няма как да се случи и от УЕФА моментално отрекоха, че имат такова намерение и потвърдиха, че не са против създаването на регулаторен орган, а по-скоро добронамерено са предупредили британското правителство да обмисли внимателно правомощията на този орган. Създаването на IFR ще се случи най-вече под натиска на английските футболни привърженици, чийто организации настояват за сериозен мониторинг при смяната на собствеността в английските клубове и придобиването им от чуждестранни инвеститори. По подобен път вървят законодателните власти в държави като Португалия, Испания, Полша, Гърция и Италия.

Дали Европейският съюз ще се намеси със законодателна инициатива в парламента на ЕС, за да предизвика реформи във футбола, все още не е ясно. Но е ясно, че твърде сериозни социални групи в този спорт са напълно или почти напълно изключени от процеса по вземане на важните решения: стотици клубове, професионалните лиги, играчите и, не на последно място, феновете. И това, рано или късно, ще трябва да се промени.