Не избираме между персони, избираме между принципи
Изборите, които ни сполитат - седмите в рамките на три години и половина, са наистина тъжен рекорд. Дори само фактът, че толкова пъти гласуваме нахалост, би трябвало да ни говори, че го правим не както трябва - че или не сме наясно какво и защо избираме, или просто примирено се съгласяваме с вариантите, които ни налагат политиците - вместо да им наложим общата си гражданска воля. Би трябвало и да знаем, че изборите винаги са и равносметка: че ние избираме въз основа на собствения си опит от преживяното - и ако не можем да осмислим този опит, самият ни избор ще бъде нефелен.
Първото, за което би трябвало да си дадем сметка е, че политическият избор е различен от личния, който правим всекидневно - в зависимост от различните житейски ситуации. При него не избираме нещо за себе си, при все че резултатът от общото гласуване резонира и върху нашата лична съдба. Не избираме между персони в лицето на водещите политици, нито пък между различните партии - избираме между принципи, по които се организира и от които се ръководи нашето общо живеене. В по-широк смисъл дори избираме между идеи за смисъла и ценностите, които според нас би трябвало да оформят координатната система на човешкото битие.
| И правим избор, който не засяга само нас. Чрез него самите ние се приобщаваме - към общности, които имат сродна гледна точка. |
Когато изгубим усещането за такъв тип избор, можем да бъдем сигурни, че нещо в обществото ни не е наред, че има нещо сбъркано и дори изродено - и че някой се опитва да ни заблуди, като ни пробута други - и най-често фалшиви опции за нашия избор. Тъй че може би първото, за което трябва да си дадем сметка, е между какво и какво избираме.
Всичко, което трябва да знаете за предсрочните избори на 27 октомври
Това е въпрос с повишена трудност, за която избирателите най-често не си дават сметка. Те смятат, че избират примерно между ляво и дясно, между глобализъм и национализъм, между Бойко Борисов и Кирил Петков. Само че това е само повърхността на избора, който ни предстои, неговата опаковка. Реалният избор винаги е свързан с въпроса: как искаме да живеем оттук нататък - и на него изброените алтернативи не дават отговор. И не дават такъв, защото реалният отговор винаги е свързан с нравствени ценности, със способност да разграничаваш добро и зло. Без тази способност отговорите просто няма да проработят.
За да бъда по-ясен, ще използвам конкретен пример, на който всички сме свидетели. Става дума за последния ден от дейността на споминалия се 50-и парламент на България. В него станахме свидетели на сцени, които може би са достойни за някоя затънтена каруцарска кръчма, но не и за самата сърцевина на държавната власт - не и за това да се състоят в сградата, върху която пише "Съединението прави силата".
Видяхме как едно бесовско малцинство проваля последния парламентарен ден, от решенията през който зависеха милиарди за България. Чухме сквернословия, които поставят под съмнение менталното здраве на изричащите ги. Станахме свидетели на блокада на парламентарната трибуна - въпреки че ограничаването на правото да изразиш своето мнение е пряко отрицание на демократичните права и всяка цивилизована парламентарна практика. Видяхме как парламентът се превърна в бестиариум, как парламентаристи рушат озвучителните уредби, за да не могат техните колеги да вземат думата. За капак на всичко на следващия ден чухме председателя на Народното събрание да заявява, че не би могла да свика заседание по същия повод - сиреч за да бъдат осигурен милиардите евро, отпуснати на България по Плана за възстановяване и развитие, защото - забележете - не била сигурна дали сградата на българския парламент ще оцелее.
Избори 2024: какво става, ако се гласува с "Не подкрепям никого" на вота на 27 октомври
Това поведение не е случайно - то е знак, послание към всички нас. Нещо повече - то е основното политическо послание за тези избори на двете партии - "Възраждане" и "Има такъв народ" (ИТН), чиито депутати се наложиха над мнозинството в българския парламент. То казва: ние нарушаваме правилата, защото можем - ще го правим и за в бъдеще - и вие, дето се придържате към тях, нищо не можете да ни направите.
И това послание не е случайно. То отразява една философия, която в момента разделя българското общество и култивира духовна нищета и омраза, които могат да бъдат фатални за нашето бъдеще - най-малкото защото определят мястото на страната ни в царството на мрака, от което няма изход и в което няма бъдеще. Тази философия се основава не един всеобщ принцип, който не принадлежи към хуманността, а към зверинното в човека - и който гласи: силният е винаги прав. Правото по принцип принадлежи на силния - според тези адепти на дехуманизацията - и никакви нравствени принципи нямат място в реалната политика.
Избори 2024: как ще се гласува с преференция на вота на 27 октомври
Чий е този принцип днес, в съвременния свят? Огледайте се и веднага ще го видите. Това е философията, изповядвана от имперска Русия и от оста на сатрапиите - Москва-Пекин-Техеран-Пхенян. Това е и основанието да бъде започната война в сърцето на Европа - след седем десетилетия мир. И това е философията, с която искат да се съгласите - защото самото съгласие със силата е лесно, особено в страна, в която рефлексите от робството (нека напомня, последното приключи преди 35 години) още не са забравени.
| Лесно е да не решаваш ти, а някой друг да избира вместо теб, някой друг да е бащица, да те води, да определя вместо теб какво е добро и зло. |
Лесно е, но е пагубно, защото несвободата е най-прекия път към нечовешкото.
Другата опция, която можеш да предпочетеш, не е толкова лесна. Тя изисква ти да бъдеш активен, ти да мислиш, ти да настояваш, ти да извършваш граждански акции, ти да предявяваш искания пред тези, на които си делегирал част от своите граждански права. Изисква наистина да гласуваш, след като си направил своята равносметка - а не да се хилиш в тълпата на сеирджиите и не да се гордееш с глас, който не подкрепя никого.
Изисква да бъдеш гражданин, а не поданик, изисква да цениш достойнството на загрижения за общото благо, а с това и да поемеш съответната отговорност за своя избор. Изисква да вдигнеш очи, а не да живееш със сведена главница, дето сабя не я сече. Изисква да разбереш, че никой не спуска свише условията за достойно съществуване - ние сами ги създаваме, със собствените си ръце и сърца. И това е железен закон, по-валиден от всички робски правила - ти държиш съдбата си в собствените си ръце: и както я изградиш, така и ще живееш.
