С незначителен, но значещ резултат от 50.08% молдовдските граждани потвърдиха желанието си да се интегрират в Европа на референдум в неделя.

С оставащи 1.5% бюлетини за допреброяване, президентът Мая Санду каза, че гласуването, което беше съчетано с президентски избори, е било помрачено от "безпрецедентна" външна намеса.

Санду, която през последните четири години се бори да увеличи проевропейските нагласи на Кишинев, ще трябва да се яви на балотаж, тъй като успя да събере 42% от гласовете в президентския вот. Тя ще трябва да победи на 3 ноември бившия главен прокурор Александър Стояногло, който взе 26%, за да запази поста си.

Двете гласувания, които се проведоха след множество обвинения за намеса в изборите, бяха разглеждани като тест за стремежите на Молдова да излезе от орбитата на Москва, особено след като ЕС й даде статут на кандидат за член през миналата година.

Молдова започна дългия процес на официални преговори за присъединяване през юни и под ръководството на Санду имаше за цел да се присъедини до 2030 г.

Стояногло каза, че ако дойде на власт, ще развие "балансирана" външна политика, включваща връзки с ЕС, Русия и САЩ.

В ранните часове на понеделник Санду се обърна към гражданите на Молдова, цитирайки "ясни доказателства", че престъпни групи, работещи заедно с чужди сили, враждебни на интересите на Молдова, са се опитали да купят 300 хил. гласа.

Тя каза, че това представлява "измама от безпрецедентен мащаб".

Тъй като ранните резултати бяха публикувани късно в неделя, около 57% от молдовците първоначално изглежда са гласували с "не" на референдума. С преброяването на повече бюлетини гласът "за" постепенно нарастваше, изпреварвайки "не" рано в понеделник сутринта.

Политическият анализатор Валериу Паша каза, че гласуването "за" е надделяло само поради необичайно високата избирателна активност сред молдовската диаспора в чужбина, която до голяма степен подкрепя интеграцията в ЕС.