Икономическите програми на ГЕРБ-СДС, ППДБ и "Синя България" - сравнителен анализ

Икономическите програми на ГЕРБ-СДС, ППДБ и "Синя България" - сравнителен анализ

Никола Янков
Никола Янков
Никола Янков - лидер на икономическия екип на коалиция "Синя България"
Икономическите програми на ГЕРБ-СДС, ППДБ и "Синя България" - политическите платформи на тези избори, претендиращи да са "десни" - не би следвало да са много различни.
Дясното винаги значи по-малко държава в икономиката и никакви опити за ценови контрол, а лявото винаги значи повече държава в икономиката и опити за ценови контрол. В пазарна среда по-малко държава в икономиката значи натрупване на фискален резерв, по-ниски дългове, по-ниски данъци, по-ниска инфлация, по-малко държавни фирми, заместване на държавните разходи за строежи и ремонти с частни инвестиции в публична инфраструктура, съответно убиване на голямата корупция, повече частни инвестиции, по-висок икономически растеж, по-високи фискални приходи и по-високи доходи за хората.
Повече държава в икономиката значи повече дефицити, повече дългове, по-високи данъци, по-висока инфлация, повече държавни разходи за строежи и ремонти, повече държавни фирми, съответно по-голяма корупция, по-малко частни инвестиции, по-нисък икономически растеж, по-ниски фискални приходи и по-ниски доходи за хората.
Внимателен поглед върху обявените официални програми и публичните изказвания на лидерите на трите формации показва голяма прилика в подхода на ГЕРБ и ППДБ към ролята на държавата в икономиката и огромна разлика с подхода на "Синя България".
ППДБ вече гордо може да нарича себе си "градска левица", за която повече държава в икономиката е висша ценност сама по себе си, а ГЕРБ залагат твърдо на още от същото - "стабилното" статукво от последните им мандати. И ППДБ, и ГЕРБ имат един и същ подход при решаването на всички проблеми - да изхарчат още повече от парите на данъкоплатците. Не се споменават никакви частни инвестиции в публична инфраструктура, не се споменава за привличане на стратегически инвеститори в държавните дружества, не се споменава за пускане на акции от държавни компании на борсата. Срамежливо се спестява информацията откъде ще се вземат десетките милиарди държавни (общи наши) пари, които тези партии смело обявяват, че искат да изхарчат в програмите си за какво ли не. Голямата корупция, която идва всъщност от големите държавни разходи за строителство и ремонти и от оборотите на държавните фирми, според ППДБ и според ГЕРБ ще се бори с нови комисии "за борба с корупцията".
Подходът на "Синя България" към управлението е коренно различен и типично десен. Обединената десница залага на изцяло преформатирана роля на държавата в икономиката. Според нейната програма държавата не трябва да бъде търговец и голям инвеститор в инфраструктура, а основно регулатор и гарант на правата и свободите на гражданите. "Синя България" е за драстично намаляване на ролята на държавата в икономиката, но за засилване на държавата в нейните основни сфери на отговорност. Когато държавата излезе от ролята си на търговец и инвеститор, ще има достатъчно пари за финансиране на истински важните й задължения:
  • гарантиране на отбраната и националната сигурност;
  • благоустройство на територията;
  • гарантиране на масов достъп до качествено образование и здравеопазване;
  • гарантиране на достойно съществуване и подкрепа на крайно нуждаещи се граждани;
  • гарантиране на правата и свободите на гражданите чрез ефективно и справедливо правораздаване;
  • гарантиране на чиста и здравословна околна среда и опазена природа.
Това са ангажименти, от които българската държава е абдикирала от години.
"Синя България" не предлага намаляване на социалната роля на държавата, а точно обратното - цялостно преформатиране на сегашните неефективни и разхитителни политики на ценовото субсидиране и ценови контрол. Масовото субсидиране на цени води до субсидиране на най-големите ползватели, които са и най-богатите, с парите на бедните. Това задълбочава социалното неравенство. Обединената десница предлага конкретни програми, насочени само към крайно нуждаещи се граждани, които са дефинирани като такива по обективни критерии, в сферата на хранителните стоки, енергийното потребление, детското образование, здравеопазването и транспорта.
Антикорупционната политика на "Синя България" е вградена в икономическата политика на коалицията. Истинската борба с голямата корупция ще се случи чрез драстичното намаляване на ролята на държавата в икономиката, защото голямата корупция идва от голямото харчене на държавни пари през поръчки за строителство и поддръжка и през държавните фирми. Без спирането на парите с такъв нов управленски модел никакви комисии няма да помогнат.
В таблицата по-долу са обобщени основните разлики във философията на икономическите програми на трите коалиции, така както следва от програмите им и от публични изказвания на техни представители през последните три години.
Икономическите "програми" на ППДБ и ГЕРБ си приличат и по това, че са по-скоро пространствени обяснения какво не е наред и колко силно желаят те проблемите да се решат. Но реални мерки за подобряване и за постигане на декларативно заявените цели "да сме по-добре" няма освен заявките да се харчат още повече от парите на данъкоплатците за какво ли не. Не са посочени източниците за финансиране на тези огромни нови държавни разходи обаче, а те могат да бъдат само по-високи данъци, с произлизащите от това проблеми със събираемостта и охлаждането на икономическия растеж. Често като "мярка" е посочено създаването на някаква комисия, междуведомствена група/съвет или писане на стратегии и анализи. И при двете коалиции има тотално изключване на възможността за привличане на частни инвестиции в публична инфраструктура и в държавните дружества. Предложеното и от двете коалиции засилване, а не намаляване на ролята на държавата в търговския оборот ще доведе практически и до увеличаване на голямата политическа корупция, която идва именно от тези милиарди и няма да бъде "преборена" с поредните комисии.
"Синя България" разчита на цялостно преформатиране на ролята на държавата в икономиката като вектор за промяна в почти всички обществени системи. Освобождаването на много милиарди средства на данъкоплатците всяка година от държавното строителство и ремонти на големи инфраструктурни проекти и заместването му от частни инвестиции на концесионен принцип, спиране на ценовото субсидиране и на покриването на загуби и кражби в държавните фирми ще позволи държавата да засили съществено и бързо своята роля в другите си изоставени в момента функции, включително в социалната сфера. Изваждането на държавата от търговския оборот би било и истинската, единствено работеща и с незабавен ефект борба с голямата политическа корупция.
Общият извод е, че икономическите програми на ГЕРБ-СДС и на ППДБ са по същество леви и предвиждат увеличаване - а не намаляване - на ролята на държавата в търговския оборот, на държавните разходи от всякакъв характер и следователно на данъчно-осигурителната тежест за данъкоплатците в рамките на следващия мандат. Единствената дясна икономическа програма на тези избори е тази на коалиция "Синя България", която предвижда драстично намаляване на ролята на държавата в икономиката, но засилване на ролята на държавата в основните й сфери на отговорност с освободения фискален ресурс без увеличаване на данъците. Програмата на "Синя България" е и единствената, която цели реално спиране (а не вечна "борба") на голямата политическа корупция чрез спиране на милиардите държавни разходи, които я захранват.
-------------------------------------------------------
* Пътната карта за приемане на еврото бе одобрена на 30.06.2021 от служебното правителство тогава, с финансов министър Асен Василев (вносител на документа) и икономически министър Кирил Петков. В нея се фиксира окончателно датата 01.01.2024 г. (отлагане с една година). Това ни раздели от Хърватия и от пътната карта за членство на 01.01.2023 г., която двете страни имаха след влизането им заедно в ERM2 механизма. България нямаше проблеми с маастрихтските критерии през 2021 г., докато Хърватия имаше сериозен проблем с дълга (около 80% от БВП при критерий 60%). Въпреки това Хърватия продължи упорито по своя план и накрая постигна политическо решение за членство, макар с неизпълнен критерий, докато българското служебно правителство се самоотложи набързо без причина. Тогава Асен Василев обясни като основен аргумент за отлагането, че българските граждани не били достатъчно информирани и че първо трябвало да се проведе информационна кампания.
-------------------------------------------------------
Купуването и продаването на гласове е престъпление.