В последната "Панорама" на обществената БНТ в студиото имаше седем мъже, с костюми и вратовръзки, някои бяха посетили фризьор преди това. Числото седем може да се приеме като символика за седмите поред парламентарни избори в България в рамките само на три години и половина.

Освен водещия Бойко Василев за предизборен дебат бяха насядали пратените от своите партии Тома Биков от ГЕРБ-СДС, Станислав Балабанов от "Има такъв народ", Иван Иванов от "БСП - Обединена левица", Мартин Димитров от "Продължаваме промяната - Демократична България", Петър Петров от "Възраждане" и Ивелин Михайлов от "Величие".

В предишното издание на предаването пък присъстваха четирима представители на извънпарламентарни партии - Иван Сотиров от "Синя България", Радостин Василев от МЕЧ, Ивайло Дражев от "Моя страна България" и Стефан Янев от "Български възход".

Понякога се изреждат по три-четири предавания, в които участват почти изцяло само мъже - в студиото, интервюирани, портретирани.

При сегашната медийно-политическа конфигурация в България медиите позволяват на политическите и партийни пиари да диктуват кой да присъства в предаванията, кой да дава интервюта и т.н. Макар че поне обществените оператори могат да имат далеч по-активна роля в процеса на подбора на гостите си.

Въпреки "евроатлантическите ценности", в които се кълнат половината партии в парламента, "мъжките времена" не са си тръгвали от българската политика. Нито изкарването на жената от кухнята по времето на държавния социализъм и пращането й в завода, зад щанда, че и в университета дори, нито прогресивните политики в либералните демокрации за равенство на половете, включително за квотен принцип при разпределяне на постовете, успяха да направят жената равна с мъжа в родната политика. И при социализма, и при капитализма рядко жени пробиват на политическия връх. Досега никога жена не е стъпвала на държавния Олимп.

България никога не и имала жена - държавен глава, нито министър-председател. Мимолетното премиерстване на Ренета Инджова като служебен премиер във вече далечната 1994 г. е скромно изключение, което само потвърждава правилото.

В православната страна с "традиционни ценности" жените ги избират най-много за председател на парламента. Може би защото, въпреки че е парламентарна република, България се управлява обикновено от силен министър-председател, мъж разбира се. Мъже са и станалите напоследък незаобиколими засдкулисни актьори на завладяната държава.

Анализ на фондацията констатира: "Бариерите пред равнопоставеното политическо участие на жените и мъжете в България са много. Със сигурност не би могло да се твърди, че жените нямат интерес към политическите процеси, защото те представляват половината, а на някои избори и по-голям процент от избирателите."

А липсата на повече жени на избираеми позиции в кандидатските листи води закономерно до ниско представителство на жените в парламента. Други фактори, които според анализа "елиминират" жените от парламента, са: традиционните роли на половете и невъзможността жените да съчетават работа, грижа за дома, децата и зависими възрастни и политическа кариера. "Също така в самите политически партии липсва разпознаване на проблемите на жените и подкрепа за тяхното развитие. Налице са и системни фактори като икономически неравенства, феминизирана бедност, дискриминация и насилие, основано на пола."

Предстоящите избори надали ще променят картината. Ето какво показва прегледът на списъка с 217-те водачи на листи във всички 31 избирателни района (в някои от случаите един човек води две листи). Те са излъчени от седемте партии с най-големи шансове да влязат в парламента: ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС-Пеевски, ДПС-Доган, "Възраждане", БСП - Обединена левица, "Има такъв народ".

След като Корнелия Нинова подаде оставка от лидерския пост в БСП, а впоследствие и беше изключена от партията, нито една от първите десет формации според демоскопските проучвания не е оглавявана от жена. Хегемонията на мъжете в българския политически живот се вижда и при стигащите почти до бой междуличностни вражди и зачестилите батални сцени в парламента.

Жените са 52% от населението у нас, а мъжете - 48%, но България е безнадеждно затънала дори под "средните", общо взето, консервативни стандарти в ЕС за представителство на жените в политиката. Европейската комисия е ръководена от жена - Урсула фон дер Лайен. Председател на Европейския парламент също е жена - Роберта Мецола. През март пет от общо 27 страни - членки на ЕС, са имали жени премиери: Дания, Естония, Литва, Литва и Италия. До януари 2023 г. такава е била и Франция, а до юни 2023 г. - и Финландия. През март 2024 г. в страните - членки на ЕС, (старши) министри са 174 жени (1/3), сочат данните на виенския Институт за парламентаризъм и проблеми на демокрацията. В последното българско редовно правителство - "кабинета Денков", от 19-те министри и един вицепремиер жените бяха едва четири.

По-оптимистична изглежда картината, ако не се фокусираме само върху върховете на държавното управление, парламента и партийната политика. Делът на жените в ръководните и управленски длъжности на високо и средно ниво е почти 37% срещу почти 64% за мъжете. Данните са от изследване за равнопоставеността между мъжете и жените в управлението на България на НСИ. Обхванати са над 22 хил. длъжности в институциите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт и в самостоятелни структури извън тях. Същевременно страната ни се оказва на трето място сред държавите в света, на къса дистанция след Латвия и Литва, с най-много жени топ мениджъри на компании. В почти 29% от организациите има жени на високи ръководни позиции, както информира "Капитал Кариери" (15 август 2023 г.).

Само преди седем години изследване, проведено от "Тренд" по поръчка на Либералния институт за политически анализи, установи, че над 42% от българите смятат, че "политиката е за мъже". В същото време половината мъже и дори една четвърт от жените са на мнение, че работата на жената е отглеждането на децата.