"Убийците от Атина" на Джефри Сайгър (откъс)

В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Убийците от Атина", с автор Джефри Сайгър, предоставен от Издателство "Кръг"

Първокласната кримка "Убийците от Атина" разкрива контрастите на днешна Гърция. Романът на Джефри Сайгър излиза след големия успех на дебюта му "Убийство в Миконос"

С шеметен ритъм, ярки персонажи и необичайна смесица от мистерия, романтика и хумор увлича романът "Убийците от Атина", който вече е по книжарниците със знака на издателство "Кръг". Авторът Джефри Сайгър - американец, който от много години живее на остров Миконос, сътворява не просто първокласен криминален трилър, но и нюансиран портрет на днешна Гърция с всичките ѝ проблеми и противоречия.

Пропита с корупция, ксенофобия, политически машинации, двуличие и отмъщение, историята е своеобразна гръцка трагедия, която остро контрастира на тамошните красиви пейзажи. Книгата излиза след големия успех на дебютния роман на Сайгър - "Убийство в Миконос", добре познат на българските читатели. В "Убийците от Атина" главно действащо лице отново е политически неудобният полицейски началник Андреас Калдис. Преводът е на Владимир Германов, а корицата - на Стоян Атанасов от Kontur Creative.

Интригата в романа се завърта, след като синът на един от най-богатите и влиятелни мъже в Гърция е открит мъртъв в контейнер за боклук в покварен атински квартал. Тъй като бащата на момчето е прословут със своята безскрупулност, Андреас Калдис - главен инспектор на отдел "Тежки престъпления" в тамошната полиция, подозира, че в убийството е скрито послание.

Но какво е то и кой го изпраща? В хода на разследването се появяват все повече улики за мащабна конспирация, простираща се от мрачния подземен свят на гръцката столица до бляскавото ѝ висше общество. Смъртоносната вражда между могъщи противници заплашва и бездруго несигурното бъдеще на страната и отвежда чак до древното ѝ минало...

Криминалните трилъри на Джефри Сайгър от поредицата за Андреас Калдис предизвикват възторжени отзиви в гръцките медии още от излизането на първия "Убийство в Миконос". Определяни са дори като "пророчески", тъй като в някои от тях, включително в "Убийците от Атина", писателят неволно успява да предвиди значими социално-политически събития.

В интервю за сп. "Грийк Сити Таймс", на въпрос как си обяснява огромния успех на своите книги в Гърция, Сайгър отговаря така: "Като писател, който твори в чужда страна, имам предимството да гледам на нещата без предубежденията, които се появяват, ако си роден в определена култура.

Нямах намерение да се превръщам в хроникьор на гръцките изпитания и неволи. Но след успеха на първия ми роман колелото просто се завъртя. Вълнуват ме обществените промени, а почти всички големи проблеми, с които се сблъсква съвременният свят, са съсредоточени в гръцкия средиземноморски регион. Всъщност смея да твърдя, че никоя западна страна не е по-близо до предизвикателствата пред нашата планета от Гърция".

Джефри Сайгър е американски романист, който живее на остров Миконос. Преди да се посвети на писането, работи като адвокат на Уолстрийт, но се отказва от кариерата си в полза на художествената литература. Трилърите му за полицейския началник Андреас Калдис жънат голям успех в Европа и САЩ, като още първият от тях - "Убийство в Миконос", оглавява класациите на бестселърите в Гърция.

Откъс от "Убийците от Атина" на Джефри Сайгър

Кабинетът на Андреас беше на четвъртия етаж на сградата и гледаше на изток, обратно на сърцето на Атина. Имаше два големи прозореца, но не и кой знае каква гледка. Това устройваше Андреас. Имаше предостатъчно за гледане на бюрото си и на графика с разследванията в ход на стената зад него. Седеше на стола, вперил поглед в графика, и се чудеше къде да вмъкне случая с трупа от контейнера, когато през вратата в далечния край на кабинета се появи секретарката му.

- Това са снимките, които лабораторията свали от камерата ти.

- Благодаря ти, Маги.

Тя предпочиташе това име пред гръцкото Маргарита.

Андреас сложи няколкото уголемени фотографии на бюрото си. Криминолозите щяха да проучат много повече снимки, но той искаше да провери дали нещо от неговите няма да се окаже от полза за работата. Взе тази, запечатала лицето на момчето. "Симпатично хлапе", помисли си. По дяволите.

Маги стоеше от другата страна на бюрото и гледаше снимките. Работеше като секретарка в полицията отпреди Андреас да се роди, и отдавна беше забравила официалния си нисш статут в бюрократичната хранителна верига.

- Може ли да погледна тази в ръцете ти, шефе?

Посегна и я взе, без да изчака отговора му.

Андреас се усмихна. Наистина я харесваше и не само защото познаваше баща му от неговото време като полицай. Много хора познаваха баща му, макар че повечето не биха признали, че са служили с него през последните му години като част от тайната полиция на хунтата.

Предпочитаха да се преструват, че не са играли роля през седемте години диктатура. Маги обаче беше уникална. Разбира се, имаше своите странности и казваше точно каквото мисли, ако я попиташ, а често и без да я питаш, но наистина знаеше всичко за отдела и неговите служители. Отделът беше нейният живот двайсет и четири часа в денонощието. Като че ли никога не напускаше сградата. Чист късмет, макар че някои хора биха се изразили по друг начин, я бе довел в неговия кабинет.

Предишният ù дългогодишен шеф обяви, че се пенсионира, няколко седмици преди да дойде Андреас, и когато от "Човешки ресурси" ù предложиха да се пенсионира с него, отговорът ù можеше да се чуе чак в Турция. И така, легендарната Маги Сикестис стана подчинена на началник Калдис. Или обратното. Андреас не беше съвсем сигурен.

- Хубаво момче, шефе.

- Да, и аз си го помислих.

Маги размаха снимката в дясната си ръка и присви устни.

- Виждала съм го и преди.

Никога не преставаше да го изумява, но това сега беше прекалено трудно за вярване.

- Маги, къде може да си виждала това хлапе? - Замисли се за миг. - Да не ти е роднина или дете на приятел?

- Не, нищо такова. Мога да се закълна, че съм го виждала в някой от таблоидите.

Като че ли цяла Гърция беше пристрастена към жълтите издания. Всички освен Андреас. Той имаше твърде много работа с фактите, за да губи време за клюки и слухове.

- Май беше в "Еспресо"... или в "Лойпон". Може и в "Хелоу"... - Явно Маги тълкуваше длъжностната си характеристика по различен начин. - Чакай! - Почти изкрещя думата, после се обърна и отиде забързано до бюрото си в предното помещение.

Андреас вдигна слушалката на интеркома и натисна бутон.

- Яни, ела. Маги мисли, че знае кое е хлапето от контейнера.

Двамата влязоха в кабинета едновременно. Приличаха на майка и син, само дето Маги имаше малко повече коса и я боядисваше в червеникаво.

- Ето, шефе.

Андреас взе вестника. Заглавието гласеше: "Семейства във война. Кой ще е следващият?". Ненавиждаше този тип заглавия. Напомняха му защо загуби баща си.

- Вътре е. - Маги дръпна вестника от ръцете му, намери нужната страница и му го върна. - Ето я снимката на момчето.

Андреас и Курос погледнаха. Ето го, сред снимки на хора от двете семейства. На една от тях се виждаше хубаво момиче, задраскано с Х. Надписът отдолу гласеше: "Пречукана". Имаше и линк към сайт.

- Какво е това? - Той погледна въпросително Маги.

Отговори Курос.

- Това е внучката на издателя на "Атинянин". Снимали са я с телефон как оправя двама едновременно в тоалетната на заведение в "Гази". Този линк е към видеото.

Андреас искаше да попита Яни откъде знае толкова много по въпроса, но реши да замълчи. Вероятно беше единственият в полицията, може би и в цяла Атина, който не е научил новината. Замисли се за момент, загледан във вестника, после въздъхна дълбоко.

- Ще настане същински ад, когато това излезе наяве. Изненадан съм, че още не е. По-добре предупреди отдела за връзки с медиите.

- Ще се погрижа - увери го Маги.

- Яни, намери ми адреса на семейството на хлапето. Трябва да стигнем там, преди някой съдебен медик да го разпознае и да подшушне на пресата.

Не си направи труда да спомене колко ченгета с удоволствие биха прибрали пари за такава информация.

Курос излезе. Андреас се завъртя на стола си и се вторачи в графика. Искаше му се да има как да уведоми семейството по телефона. Да не вижда ужаса им, да не го почувства, да не допуска да обземе и него. Няма как обаче да направиш това по този начин. Поне той не можеше. Спомни си деня, когато научи, че баща му се е самоубил... Андреас прогони тази мисъл. Посочи графика.

- Маги, намери къде да сложим някои от тези неща. Трябва да освободим място.

Много място.