Два дни преди седмите поред предсрочни парламентарни избори основните партии, които в хода на кампанията вкупом се заричаха, че ще направят необходимото да намерят формула за редовна власт, начертаха отново старите червени линии. Така се увеличават и шансовете 51-ото Народно събрание да възпроизведе още от същото, а управленските планове да останат отново неизпълнени.

Публичните изяви на политиците в последната седмица на предизборната кампания рециклират тезата за четири възможни сценария за управление:

За разлика от изборите на 9 юни обаче сега въпросителните около очакваната ниска избирателна активност и битка до последно за второто и четвъртото място в парламента могат да променят основите, на които ще се прави опит за изграждане на управленска конструкция, тъй като за мнозинството от 121 депутати този път може да трябват не три, а дори четири партньора.

Както в началото на лятото, така и сега ГЕРБ обещава Бойко Борисов за премиер. Самият той в интервю за "Дарик радио" се самопредложи за поста и декларира, че ще е номинацията на партията, но при положение че след вота има "достатъчно преднина". От думите му не се разбра колко депутати ще му гарантират такава, но от изказвания на други представители на партията и поставеното условие преди изборите на 9 юни може да се съди, че ГЕРБ цели в следващия парламент да има поне 80 народни представители.

Досега Борисов е водил три правителства и винаги е управлявал с помощта на други политически сили, но при ясна доминация на партията му в парламента.

Борисов определи само като "въпрос на математика" търсенето на подкрепа за оставащите поне 41 гласа до постигането на мнозинство, ако сметките по тази предложена формула са верни. Лидерът на ГЕРБ обяви, че ще търси подкрепа от всички партии, но с изключение на "Възраждане", като за пореден път даде да се разбере, че партньорството с БСП, в която Корнелия Нинова вече е изолирана, е допустимо, но при "критична ситуация".

Няколко часа преди интервюто на Бойко Борисов бившият председател на парламента Росен Желязков обяви, че ГЕРБ ще предложи коалиция със сключено коалиционно споразумение само на "Продължаваме промяната - Демократична България", но ако двете формации имат над 121 народни представители. Тезата му кореспондира с публичните изяви на други представители на партията до момента, от които прави впечатление общото разбиране, че "Продължаваме промяната - Демократична България" са "логичен" и "приемлив" партньор.

Сегашното предложение на ГЕРБ претърпя известна ревизия от представената през септември визия за съвместно управление с почти всички партии. Тогава Борисов нарече свои "естествени партньори" всички без "Възраждане" и "Величие". Към онзи момент името му не се споменаваше като потенциална номинация за премиер, но се тиражираше тезата, че в това правителство трябва да влязат всички политически лидери, за да е ясно кой носи отговорност. И това предложение обаче не се хареса на партиите, които Борисов смята за партньори. А поставянето му като номинация за премиер се превърна в червена линия за "Продължаваме промяната - Демократична България", които обявиха, че такова условие е неприемливо за тях.

Бойко Борисов, който смята себе си за "най-опитен и най-подготвен" за премиерския пост, и сега декларира, че е готов да направи крачка назад и да не се кандидатира за него, ако партията му има по-малко от 80 депутати. По думите му при такава ситуация ГЕРБ отново ще опита да състави редовен кабинет, но по формулата с правителство на малцинството. Именно това се случи в 50-ото Народно събрание, в което заради влизането на "Величие" ГЕРБ остана с 68 народни представители. Партията предложи проектокабинета "Желязков" с имената на бивши министри в правителствата на Борисов и изявени депутати от партията, но той не събра необходимата подкрепа. Заради разцеплението в ДПС не се разбра и дали за това проектоправителство е имало предварително осигурена подкрепа. Неофициално в кулоарите на парламента тогава се говореше, че такава уговорка е имало, като в сметката са влизали "Има такъв народ".

Сега тезата на ГЕРБ е, че такъв сценарий е възможен с "Продължаваме промяната - Демократична България", с които да има и коалиционно споразумение, както и предварителна уговорка чия друга подкрепа да се търси, като участието на третия или четвъртия партньор няма да е регламентирано със споразумение.

След вота на 9 юни "Продължаваме промяната - Демократична България" претърпя електорален срив от над 300 хил. избиратели, а последвалата оставка на съпредседателя на "Демократична България" Христо Иванов и поисканите, но неслучили се реформи в обединението поставиха под риск и самото му оцеляване. В крайна сметка коалицията се запази за изборите, но нерешените ѝ вътрешни проблеми могат да се превърнат в подводен камък, като представители на коалицията в неофициални разговори са коментирали и възможността тя да се раздели на две парламентарни групи в 51-ото Народно събрание. Този риск се използва от представители на ГЕРБ, които декларират, че биха търсили подкрепа от "Демократична България". Засега коалицията обаче е на твърдата позиция, че би подкрепила една-единствена формула за кабинет, а именно предложението й за надпартиен премиер, направено още през август. И преди тези избори обединението казва, че разговорите за мнозинство трябва да бъдат предшествани от законодателна работа.

До момента от коалицията избягват да назоват имената на възможните кандидати за министър-председател, но в поредица от публични изяви обрисуват характеристиките, на които той следва да отговаря: да e "много авторитетен човек"; да има юридическо или икономическо образование и да познава политическите процеси; да е и общественик, към когото вече има изградено доверие.

Тази визия не се харесва на ГЕРБ, според която подобна формула е вратичка за задкулисието, но е приемлива за фракцията около Ахмед Доган, които припознават идеята и, цитирайки Христо Иванов, призовават за "санитарен кордон" около санкционирания от САЩ и Великобритания съпредседател на ДПС Делян Пеевски. И "Продължаваме промяната - Демократична България", и "Алианс за права и свободи" (коалицията на Доган) настояват, че тестът около образуването на общ фронт срещу Делян Пеевски трябва да бъде поставен преди преговорите за правителство, като:

През юли "Възраждане" демонстрира готовност да си партнира и с формации, които не са съгласни с тези условия, с цел формирането на мнозинство без Пеевски, но малко по-късно се отказа от тази си инициатива и призова да не се прави подобен опит.

БСП и "Има такъв народ" смятат, че следващият парламент трябва да избере експертно правителство, което да е равноотдалечено от всички партии с ясна програма и подкрепа в парламента. Временният председател на левицата Атанас Зафиров казва, че за формулата "експертен и преходен кабинет" БСП би преговаряла само с формации, с които има съвпадение на политики. Партията на тв водещия Слави Трифонов към тази възможност добавя искането начело на това правителство да застане независим експерт и допуска разговори с четири политически сили - "Продължаваме промяната - Демократична България", ГЕРБ, БСП и "Възраждане". ("Има такъв народ" е единствената формация, която за момента официално допуска партньорство с "Възраждане".)

Проруската партия на Костадин Костадинов поставя условия, които я превръщат в недопустим партньор за повечето партии с шансове да влязат в следващия парламент. Сред тях е провеждането на референдум за еврото, излизане от НАТО, спиране на военната помощ за Украйна и премахването на санкциите срещу Русия.

Вече начертаните червени линии, резултатите от изборите и вътрешнопартийните проблеми на формациите могат да преначертаят коментираните до момента управленски формули и да ги превърнат в неизпълними, като уравнението да даде един отговор - осми предсрочни парламентарни избори напролет.