На 29 октомври, вторник, от 11 часа Националният литературен музей организира поклонение на гроба на Пейо К. Яворов на Централните софийски гробища. На този ден през 1914 г. от земния свят си отива един от ярките поети на миналия век .

110 години след трагичната му смърт поетичното и драматургичното творчество на Яворов продължава да вълнува поколенията, а мисията и трагедията на любовта в живота му не спира да привлича изследователи и публично внимание.

В литературната ни история името на Пейо К. Яворов остава свързано с посланията на кръга "Мисъл", Народния театър и драмите "В полите на Витоша" (1910) и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912). В пантеона на световната лирика като шедьоври остават десетки стихове, сред които: "Две хубави очи", "Благовещение", "Вълшебница".

Кореспонденцията между Яворов и съпругата му Лора Каравелова е знакова за българската епистоларна любовна литература, както и свидетелство за бурна любов, белязана от трагичен край в две действия. Първото - на 29 ноември 1913 г., когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит за самоубийство. Второто - на 29 октомври 1914 г., когато поетът умира, след като приема отрова и се застрелва.