Партийната система продължава да се саморазглобява
Изборите за 51-Народно събрание не сложиха спирачка на ускорения курс към имплозия на партийната система. Ако бъде съставено коалиционно правителство - на мнозинството, с трима-четирима участника, или на малцинството, с двама актьори, партиите могат да си отдъхнат за известно време. Но опасността от саморазрушаване - поради непоправими дефекти в самите партии, загубена връзка с обществото и възможността от появата на нов играч, който да промени правилата на играта, продължава да виси с пълна сила. Дори да няма твърде бързи нови предсрочни избори, каквито се прогнозират за пролетта на 2025 г., слънчевата изборна неделя не зареди с оптимизъм за бъдещето на партийната ни система.
Вярно, има няколко малки изненади - например малко по-високата, но не достатъчно висока избирателна активност в сравнение с 9 юни 2023 г. Тези изненади не стигат, за да бъде преобърната негативната тенденции от последните година-две.
| Могат да бъдат изброени поне седем порока на партийната система и отделните партии. |
Първо - въпреки достатъчното факти и знаци за използването на държавни органи и служби като бухалки за репресии срещу конкретни политически противници по "модела Пеевски", както и сведенията за купуване на гласове в полза на "ДПС - Ново начало", не се вдигна протестна вълна, нито наказателен вот - етнически или национален.
Двуцифрен процент избиратели са решили в последния момент за кого да гласуват
Второ - ниската избирателна активност облагодетелства задълбочаващата се фрагментация на партийния вот. Независимо дали в парламента ще влязат само седем партии - толкова, с колкото стартира и 50-то Народно събрание, или ще бъдат девет, резултатите на "Величие" и МЕЧ заслужават отделен анализ.
Трето - ако процентите им бъдат прибавени към взетото от флагмана "Възраждане" и резултата на "Има такъв народ", антисистемният вот - националистически и популистки, вече обхваща около ¼ от гласовете на партиите, получаващи държавни субсидии. Фрагментацията на политическото пространство и антисистемният вот са двата ъгъла на бермудския триъгълник, в който сегашната партийна система може да изчезне или силно да се маргинализира. Третият ъгъл е слабостта на "класическите" партии.
Останалите тенденции, които ще изброя по-долу, засягат отделни формации. Анализирането им обаче позволява да се видят в по-голяма дълбочина проблемите на цялата система.
Четвърто - ГЕРБ пак е най-силната партия (за пети път от седем избора след 4 април 2021 г.). Очевидно все още здравата хватка на Борисов над партийния организъм, силната клиентела, най-вече заради гръбнака на ГЕРБ в местната власт, и относителната слабост на противниците й правят ГЕРБ вечния номинален победител. Но за пореден път ще й бъде трудно да състави правителство, макар че този път може би няма да е невъзможно. Стратегическа цел като влизане в еврозоната и популистки наративи - "да спрем да наливаме пари в изборите", могат да споят за известно време някаква коалиция. И все пак - трайна тенденция вече е ГЕРБ трудно да минава условната летвата от 25%. Партията на Борисов вече е средноголяма за българските мащаби. А липсата на поне една силна партия затруднява сформирането на стабилни коалиции.
Борисов е затапил изхода от политическата криза
Пето - "Продължаваме промяната - Демократична България" се очертава като втора политическа сила, с резултат може би малко по-добър от 9 юни. Но отново с със солидна, 10-процентна, а възможно и по-голяма, разлика зад ГЕРБ. Заявката за връщане на една голяма част от загубените 300 000 избиратели на предходните избори се провали. Очевидно разрушителният синдром на сглобката с Борисов и Пеевски през 2023 г. продължава да поразява Промяната. Яростният огън срещу Пеевски и опитът Борисов да бъде разкачен от него не свършиха особено голяма работа. Най-вероятно противоречията в рамките на коалицията, особено опитът на "Да, България" да й бъде вменена по-второстепенна роля, въпреки че тя има най-силно изразен бранд в сравнение с другите й двама партньори, също си е казало думата.
Избирателите с висше образование - между демократичната коалиция и фракциите на ДПС
Шесто - две от "запазените марки" на прехода - ДПС и БСП, вече са така очукани, че са загубили по-голяма част от материалната си подплата и символната си стойност. Независимо кое от двете ДПС-та - на Пеевски или на Доган, ще излезе в официален победител, изборите показаха, че Движението вече не е онзи фактор - балансьор, който решаваше съдба на правителства, политици и на България. Най-вероятно ДПС-тата ще останат официално извън ново управление, ако такова бъде формирано, но ще търгуват подкрепата си за заксони и политики . Разломът в турския и мюсюлманския електорат неминуемо ще се задълбочава.
Сумарният резултат на Пеевски и Доган надхвърля този на ДПС преди разцеплението
Що се отнася до левицата, видя се, че грандиозното й "обединение" не добавя почти никаква принадена стойност към и без това изпосталялата БСП. България има нужда от силна левица, но такава не се задава на хоризонта.
Седмо - "Възраждане" май няма да успее да сбъдне мечтата си да бъде втора политическа сила. Най-вероятно уплахът сред част от избирателите от радикализма на партията на Костадинов си каза думата. "Възраждане" прокара почти силово, с подкрепата на ГЕРБ, закон срещу несъществуващата "джендър пропаганда" в училищата. След това натисна силно газта срещу "чуждестранните агенти" като хвърли в потрес и страх НПО-сектора и различни категории хора, работещи с чужбина. Освен това "Величие" и МЕЧ пак отчупиха част от националистическия вот в ущърб на "Възраждане". Партията остава далеч от тавана на националистическия вот, който достига до половин милион гласа.
| Всъщност това е добра новина - разпокъсаността на националистическите и популистките формации не позволява, поне засега, да се стабилизира български вариант на "Алтернатива за Германия". |
