Най-висок среден облагаем доход получават завършилите магистърска програма в направление "Администрация и управление" от Американския университет в Благоевград - 9697 лв. Следват завършилите магистратура в направление "Информатика и компютърни науки" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (7869 лв.) и в Нов български университет (7200 лв.). Това показва актуализираната Рейтингова система на университетите, която чрез различни показатели сравнява висшите училища в страната.

Изданието за 2024 година сравнява представянето на 51 акредитирани висши училища, предлагащи обучение в България в рамките на 52 професионални направления, въз основа на десетки показатели. Те измерват различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.

Рейтинговата система е обновена по поръчка на Министерството на образованието и науката (МОН) от консорциум ИОО-С, съставен от Институт "Отворено общество" - София, и "Сирма груп". Системата съдържа информация за най-често срещаните професии сред завършилите различните професионални направления в различните университети, както и списък със специалностите, по които отделните висши училища предоставят обучение. Целта е да се подпомогнат кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират в многообразието от възможности за обучение, които се предлагат от висшите училища в България.

Новото издание на рейтинговата система за първи път публикува данни за реализацията на завършилите по различните образователни-квалификационни степени. От тази година на платформата на рейтинговата система се публикува и електронна версия на Националната карта на висшето образование, която дава допълнителни данни за обучението. По думите на просветния министър Галин Цоков това ще улесни както висшите училища, така и работата на Националната агенция по оценяване и акредитация.

Средният облагаем доход на висшистите нараства, достигайки до 2523 лв. от 2200 лв. през миналата година и едва 980 лв. през 2015 година.

Данните сочат, че най-висок среден облагаем доход получават завършилите "Военно дело" и "Информатика и компютърни науки" (над 4500 лв.), следвани от тези, които са завършили "Математика", "Металургия", "Комуникационна и компютърна техника", "Национална сигурност", "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми", "Енергетика", "Обществено здраве" и "Електротехника, електроника и автоматика" (между 3000 и 4000 лв.).

Най-ниски са облагаемите доходи на завършилите направления "Изобразително изкуство" (1748 лв.), "Хранителни технологии" (1622 лв.) и "Ветеринарна медицина" (1476 лв.)

На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход получават завършилите магистърски програми в направление "Администрация и управление" на Американския университет (9697 лв.), "Информатика и компютърни науки" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (7869 лв.) и Нов български университет (7200 лв.). Сред завършилите бакалавърски програми най-висок облагаем доход имат завършилите "Информатика и компютърни науки" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (6738 лв.).

Безработицата сред завършилите през предходните 5 години се задържа на равнище от малко над 2%, като за завършилите магистърски програми след средно образование това равнище е едва около 1%.

Делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до 61% от 59% през миналата година и при 46% през 2014 г.

Над 85% от завършилите магистърски програми след средно образование и близо 70% от завършилите магистърски програми след придобита степен на висше образование работят на позиции за висшисти или по призвание, докато едва 51% от завършилите бакалавърски програми работят на подобни позиции. Завършилите магистърски програми като цяло се отличават и с по-високи доходи, по-висок дял на осигурените и по-ниска безработица в сравнение със завършилите бакалавърски програми.

Най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) се наблюдава сред завършилите "Военно дело", "Медицина", "Стоматология" и "Теория и управление на образованието", а най-ниска ­- сред завършилите "Туризъм" (26%).

За първи път в рейтинговата система са включвани индикатори, измерващи дела на студентите първо поколение. Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт "Отворено общество", коментира, че близо 37% от студентите идват от семейства, в които нито един от двамата родители няма висше образование. Под 2% от анкетираните заявяват, че идват от семейства, в които родителите имат само основно или по-ниско образование.

На следващо място се нарежда направлението "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми" с 56%, като това е и направлението с най-голям дял студенти, идващи от семейства с максимално достигнато основно образование на родителите - близо 13%.

Най-малък дял студенти първо поколение има в направленията "Стоматология" и "Биотехнологии" (13%), "Математика" (15%), "Медицина" и "Театрално и филмово изкуство" (17%). Делът на студентите първо поколение е показателен за достъпността и включващия характер на висшето образование.

В общите стандартизирани класации по професионални направления на рейтинговата система Софийският университет се класира на първо място в 22 професионални направления от общо 29, с които участва в класациите.

Други 11 висши училища оглавяват по една класация. Още 4 висши училища оглавяват класации по конкретна образователно-квалификационна степен. В 8 професионални направления общите класации се оглавяват от висши училища извън столицата, а в едно професионално направление - от частно висше училище.