В най-скоро време трябва да очакваме десетки изявления за основателна гордост, с която замесените в аферите по трите предприсъединителни програми на ЕС ще обясняват участието си в тях. Разбира се, в качеството си на патриоти, защитаващи националните интереси.

Това направиха почти всички огласени агенти на бившата Държавна сигурност например. Нищо че резултатът от самоотверженото им родолюбие се оказа фалиралата комунистическа държава - включително и заради "патриотичното" източване на икономиката й с помощта на ДС.

Всички останали пък се оказват подбудители, организатори и извършители на цяла поредица от "антибългарски кампании" - без значение дали са български или чужди граждани, медии, държави (без Русия, разбира се) и дори цели международни организации, в които България също членува.

Преди няколко години ООН разкри официално, че БСП е получавала барели от режима на Саддам Хюсеин в разрез с правилата на програмата "Храни срещу петрол", и тогава президентът Първанов заяви, че това е антибългарска кампания. Цял куп авторитетни чужди издания редовно правят същото, но британската корпорация

Тя беше заклеймена от властите заради филма за т.нар. Бате, за филма за трафика на хора, а тези дни президентът Първанов, подкрепен от премиера Станишев и цялата БСП, обявиха и филма й за децата от дома в Могилино за част от подобна кампания.

Във вторник зам.-министър въоръжи публиката със знанието, че спрените европари по програмите ИСПА, ФАР И САПАРД са в резултат на български доноси, разбирай някой оттук непатриотично клепал властите пред глуповатата брюкселска администрация, която се връзва на такива неща.

Няколко дни по-рано, когато в рамките на по-малко от месец дойде новината за поредното замразяване на пари за България - този път на 80 млн. евро по програмата за земеделието САПАРД, премиерът Станишев отказа да коментира "в крачка". Било несериозно да го прави, преди да се е запознал в детайли с информацията. Докато журналистите се чудеха как така отговорните фактори, които си комуникират по въпроса с Брюксел, още не са запознали премиера с проблема, Станишев огласи информираната си вече позиция. Блокирането на европейски финансови средства било "нормална европейска практика, когато има съмнения за целесъобразността на една или друга сделка" (в случая става дума за съмнения не за целесъобразността, а направо за законосъобразността на "усвояването" на 7.5 милиона евро, като при това нарушението е установено от европейската служба за борба с финансовите измами ОЛАФ, а не е плод на съмнения, но нейсе). И външният министър Калфин не закъсня да се обади от Брюксел - в смисъл, че случаят не трябвало да ни изненадва или да ни хвърля в истерия, просто Еврокомисията била по-чувствителна към България. Защо? Ами защото

които идвали в Брюксел и се оплаквали по всеки повод. Ето това била причината Еврокомисията да оглежда под лупа как харчим европарите и нито дума за това защо точно така ги харчим и чия е отговорността.

Въобще никакво въображение в обясненията на властта не се забелязва и преди, и след сакралната дата 1 януари 2007 г., на която уж се телепортирахме в европейското ценностно пространство.

То е различно не с това, че там корупция и престъпления няма, а тъкмо с реакцията на овластените институции към тях. Казано по-просто, там уличените почти веднага подават оставки, за да си спестят унизителното изхвърляне, тук е обратното - хората на най-високите управленски постове ги защитават, понякога с месеци, до последната възможност да ги спасят. А ако не могат, докато се вихри скандалът, ги връщат на постовете им, след като стихне (справка - казусът с отстранения, а после върнат на поста лично от премиера под натиска на Доган зам.-министър на Емел Етем Дилян Пеевски).

В запазена марка за управляващите България през последните няколко години се превърна отказът им да отстраняват "нагазилите в лука" отговорни лица, независимо в коя област. След Пеевски другият знаков питомец на властта се очертава да е бившият - формално и по принуда - шеф на пътния фонд Веселин Георгиев. След цял месец бездействие и шикалкавене на най-високо равнище за прословутите 120 милиона лева, отишли като "обществени" поръчки при брат му, едва ли ще е изненада за някого, ако слуховете за бъдещата му кариера се окажат гола истина. Като например това, че е стяган да оглави дружеството, което ще управлява не по-малко скандалната концесия за магистрала "Тракия", и докато чака, е преназначен за съветник на министъра на регионалното развитие.

И двата примера впрочем обясняват защо обичайната реакция на властта е замазването и омаловажаването на злоупотребите, но не и търсене на отговорност. Властта просто няма полезен ход, ако е пряко обвързана с нарушенията. Затова запълва паузата - докато чака отново да й се размине - с всякакви нелепи обяснения като това, че

- ами че "тя всяка година проверява по 22 хиляди нарушения и блокира към милиард и половина евро в цяла Европа", демек и другите крадат, не сме само ние, както намекваше завчера депутат на Доган, опитващ се да обясни защо нямало нужда парламентарните комисии да се занимават със скандалите с европарите. Самият Доган пръв подаде на правителството магическата формула, като обяви и купуването на гласове на изборите за нормална европейска практика.

Ако Еврокомисията обаче се заинати и обяви остро и на всеослушание, тоест в писмо черно на бяло, че българските компетентни органи и правителството са неспособни да установят злоупотребите, причините и виновните, нищо чудно всички власти вкупом да засвирят на раздрънканата от прекалена употреба струна на патриотизма и да запеят рефрена за антибългарските кампании. Друг изход няма да имат, ако Брюксел покаже несговорчивост. Всеки вариант, различен от този, ще равносилен на признание, че управляваната по сегашния модел държава е затънала в корупция, а независимата по конституция съдебна власт, която в нормалните държави е ефективен надзорник на законността, служи като замазвач на издънките. Тази е всъщност разликата между злоупотребите в България и в "блокирането на европари в цяла Европа" - по успокояващото обяснение на ДПС. В България "компетентните органи" не само че не разкриват измамите, но и след като бъдат сезирани от онези, които са засекли нарушенията, не могат да осветят виновните. Защото очевидно не искат. И тази разлика не е формална, а съдържателна. Защото тъкмо в нея се отразява фундаменталният порок на олигархичната държава - заличаването на независимостта на различните власти и сливането им в едно цяло. Все едно е дали ще го наречете тоталитаризъм, плутокрация и което и да е от проявленията на този вид функциониране на държавата - не на хартия, а на практика. И контрата, както винаги, е за сметка на гражданите. Без да са изплатили още милиардните дълговете, с които бяха изненадани от комунизма, ще трябва да се подготвят психологически и да връщат евромилионите, които междувременно са валели, но те не са усетили.