Ако не е пандемия, то ще стане, ако не вземем мерки. Така определят обема на случаите на измами, особено при пазаруване в интернет, представители на неправителствени организации и държавни институции, които съдействат според възможностите на жертви на онлайн престъпления.

Специалистите посочват, че от случаите, за които са сезирани, установяват, че далеч не необразовани и неграмотни в онлайн среда са обичайните жертви на измами. Най-честата причина потребителите да попаднат в клопка е, като се поблазнят да купят желания продукт на съмнително ниска цена. Но това не е единственият случай.

От опита на Комисията за защита на потребителите излиза, че най-големите рискове при пазаруване онлайн са в социалните мрежи, където вече е масова практика да се продават различен тип продукти и услуги. Те са пълни с реклами, с игри, с изяви на инфлуенсъри, а в голяма степен предлагат и анонимност, коментира по време на кръглата маса "Измамите в интернет - новата пандемия" Христо Трендафилов, директор на дирекция "Защита на потребителите при продажби от разстояние" в Комисията за защита на потребителите.

И той, и други участници в дискусията дадоха насоки на потребителите за какво да внимават при пазаруване онлайн. Първо е важно да се влиза в познати, утвърдени сайтове. В останалите случаи трябва да се внимава домейнът да е https и освен телефон за контакт с него да има и други атрибути като физически адрес, данни за търговеца, наличие на общи условия за пазаруване в съответния сайт. Без последното в случай на измама потребителят няма как да защити интереса си.

Често сайтове, създадени с единствената цел да измамят, са с лошо качество на изображенията и недобре поднесена информация, липсва пълно описание на продуктите - от какъв материал са и др. подобни, посочват експертите. "Не трябва да си специалист, за да установиш, че тези сайтове са с ниско качество, а цените са нереално ниски", подчертава Трендафилов.

Съмнително е и когато предлагат само един метод за плащане - по банков път. Понякога е възможно да са изредени повече, но при кликане върху тях да се окаже, че другите възможности не са активни, посочва Соня Спасова, директор на Европейския потребителски център. Към съветите допълва, че хората трябва да са нащрек, когато има еднородни твърде хвалебствени коментари под дадени продукти. Често те са произведени с помощта на изкуствен интелект.

Всички експерти по темата обаче посочват, че фалшивите сайтове стават все по-добри.

Наред с бдителността, когато се влиза в непознати сайтове, за да се пазарува, представителите на държавните институции съветват и потребителите да подават сигнали до тях, ако видят нещо съмнително, а също и когато са станали жертва на измама. "Няма държавен орган, който да стои до всяка продажба", напомни Игнат Арсенов, директор на главна дирекция "Контрол на пазара" в Комисията за защита на потребителите.

Посочва, че най-често в комисията се получават жалби след онлайн пазаруване. "Хората си мислят, че като влязат в интернет, и там ще намерят нещо страхотно", анализира той. Даде примери с измами на потребители и в доста по-развити страни, където също институциите установяват, че хората са склонни да се подведат онлайн по нереално ниска цена, което не биха направили във физическия свят. "Никой няма да вземе нещо от човек на улицата за 200 лв., защото знае, че струва 2 хил. лв., но в интернет ще го направи", посочи той.

Допълни, че при пазаруването в реални търговски обекти хората не пазаруват в случайни магазини, освен това оглеждат добре стоките, четат етикетите, проявяват скептицизъм.

Оказва се, че измамите там са необичайни и в големи търговски обекти, като там са основно по линия на фалшивите марки.

Много хора смятат, че няма как да се подведат по стоки, които са брандирани като популярни марки, но съдържат различни букви или има незначителни промени в логото. Оказва се обаче, че се подвеждат, разказа Николай Братов, директор на дирекция в Патентното ведомство.

Посочи, че в общия случай става дума за занижено качество, което паразитира върху утвърден популярен дизайн. Даде примери с такива спортни обувки, дрехи, дамски чанти от световни брандове, които дори нямат официален представител в България, парфюми. Участници в дискусията допълниха с примери с качествени стоки, представяни с мултинационални брандове с аргумента на търговците, че са шити в България на ишлеме. В общия случай става дума за фалшиви продукти, върху които не е упражнен никакъв контрол, посочва Братов. Същевременно отчита, че на пазара може да се намерят и оригинални продукти на такива световни брандове, които са с по-ниско качество, като често те са произведени в Индия, Бангладеш и др. подобни страни тъкмо за пазари като местния - с по-ниска покупателна способност.

Отделно има произведени в Турция стоки, които навлизат на местния пазар, като там не са преминали всички процедури за продуктите, които се прилагат в рамките на ЕС.

Сред много масово предлаганите фалшификати напоследък изреди лощо качество калъфи за телефони "Епъл", чиято цена достига до 100 лв., а се внасят за 1.20 лв., перилни препарати "Ариел" - с видимо много ниско качество на опаковката и етикета и други популярни марки за лична хигиена, машини от типа на ъглошлайф и др. подобни.

Специалистите съветват, когато имат съмнения за това дали даден продукт е наистина оригинален, първо да го разгледат. Дали отделните му части са от материала и във формата, в която производителят го предлага, дали са стабилни, а ако се колебаят и не могат сами да преценят да видят какъв патент върху дизайна има съответната компания. Обичайно в него тя показва и как точно изглежда стоката.

За сайтовете, за които потребителят не е чувал и има колебание дали да им се довери, може да ползва специално изработен инструмент за проверка. От него може да се установи и къде по света е хостван домейнът, който се проверява. Експертите казват, че не са малко случаите, когато пострадалите потребители дори не могат да обяснят как са стигнали до даден сайт и до последния клик, с който са купили даден продукт. Инструментът е достъпен на сайта на Европейския потребителски център.

МВР и ГДБОП също имат структури, които се занимават с измами в интернет. В помощ на потребителите е разработен базов сайт, на който може да се подаде сигнал и също да се позвъни при нужда от консултация. На писмените сигнали се отговаря, като от службите напомнят потребителите да проверят в спам, ако не получават отговор. Възможно е да получат и обаждане, с което да бъдат пренасочени към друга институция, ако сигналът им не е на правилното място.

Представителите на двете структури - комисар Владислав Тодоров и гл. инспектор Николай Николов, дадоха примери с измами сред хора, които до последния момент вярват на измамниците, които са доста убедителни. Такива са случаите, които, въпреки че са публично известни, продължават - мъже се представят за милионери и успяват да убедят жени, че са изпаднали в беда,и да им поискат пари, които после да им върнат.

Зачестили през последните години са и случаи на измами на фирми, които плащат по банков път задълженията си към контрагенти в чужбина. Неотдавна са блокирани два превода за 10 и за 8 млн. лв., след като фирмите са получили мейли уж от техните партньори зад граница, че са си сменили IBAN. Когато се подаде сигнал навреме, преводите може да бъдат блокирани, а връщането на парите е възможно, но невинаги е така. Обичайно парите отиват по сметки на финансови мулета във Виетнам, Нигерия, а вече и в България.