Студентите в медицинските специалности, военно дело и педагогика в най-висока степен работят по специалността си или на друга позиция, за която е необходимо висше образование. С обратен знак са завършилите туризъм, хранителни технологии, изобразително изкуство. Това показва обновената рейтингова система на висшите училища за 2024 г., обявена преди дни.

Данните потвърждават, че има големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование на дипломиралите се в зависимост от завършеното професионално направление, както и в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление.

Рейтинговата система съдържа информация за най-често срещаните професии сред завършилите различните професионални направления в различните университети, както и списък със специалностите, по които отделните висши училища предоставят обучение. Целта е да се подпомогнат кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират в многообразието от възможности за обучение, които се предлагат от висшите училища в България. Изданието за 2024 г. сравнява представянето на 51 акредитирани висши училища, предлагащи обучение в България в рамките на 52 професионални направления.

Изданието за 2024 г. показа няколко тенденции:

При представянето на данните по-рано тази седмица Георги Стойчев, изпълнителен директор на Института "Отворено общество" и ръководител на консорциума, изготвящ рейтинга, обърна специално внимание на индикатора "приложение на придобитото висше образование". Той показва качеството на работните места - дали висшистите работят на места, за които се изисква висше образование. "За първи път, откакто съществува рейтинговата система, 61% от завършилите работят на позиции, за които се изисква висше образование. За сравнение, преди десетина години този индикатор беше на ниво около 46%", каза Стойчев.

Приложение на придобитото висше образование и реализация по призвание в рейтинговата система се измерва в проценти. Индикаторът показва дела на работещите на позиция, изискваща висше образование или заемащи длъжност по призвание сред осигурените, завършили през предходните 5 години. Системата показва и на какви позиции са се реализирали завършилите по университети.

Най-висока степен на приложение на придобитото висше образование се наблюдава сред завършилите "Военно дело" (98.78%), като почти всички се реализира като държавни служители - 98.11%. Дипломата по медицина е на второ място по приложение - обобщените данни сочат, че 95% от завършилите работят по специалността си или на друга позиция за висшисти.

Реализацията на завършилите "Теория и управление на образованието" също е много висока - над 90%. От тях над една трета работят като начални учители или учители в предучилищна група, близо една пета са учители в прогимназиален етап. Като директори на градини, ясли, училища и др. работят над 16%. Реализиралите се като ресурсни учители, учители на деца с нарушено зрение и др. са около 10%, а под 2% са учителите по професионалната подготовка. Други професии практикуват над 14%.

Реализацията на завършилите "Фармация" също е много добра - над 89% от завършилите работят по специалността или на позиция за висшисти. Следва направлението "Ветеринарна медицина" (82%). Работещите като ветеринари са над половината, самоосигуряващите се са над 8%, като държавни служители са се реализирали близо 7%, близо 16% упражняват друга професия.

Данните показват, че най-големият дял от завършилите (27%) работят нещо друго, като под тази дефиниция в рейтинговата система се разбира професия, която не е сред петте най-често упражнявани от завършилите професионално направление. 10% от тях са финансови специалисти, 8% са административни специалисти, 6% от тях са държавни служители, близо 5% работят като продавачи в магазини и др.

Само 30% от завършилите направление "Изобразително изкуство" и "Хранителни технологии" работят по специалността си или на друга позиция, за която се изисква висше образование. Това се отнася и само за една четвърт от завършилите "Туризъм" - от тях една трета работят нещо друго. Като персонал, информиращ клиенти, се реализират 10%, като сервитьори и бармани - малко над 8%, като продавачи работят 7%, под 3% са управители на ресторанти и хотели.

Разбивка на данните по университети потвърждава, че е важно къде се учи съответната специалност. Около 20 висши училища са първи в поне едно професионално направление, което означава, че няма концентрация на качеството в едно висше училище, отбеляза Георги Стойчев:

Данните по университети сочат, че от следвалите "Туризъм" в най-висока степен като продавачи работят завършилите в Аграрния университет в Пловдив (12.35%) и във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (9.62%). За някои от университетите няма по-подробна разбивка на позициите, на които работят възпитаниците им. Най-нисък е процентът на работещите като продавачи, но завършили "Туризъм", в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (2.84%) и в Нов български университет (2.88%).

Не много по-различна e картината за завършилите "Хранителни технологии". Едва 29% от се реализират по призвание или на позиция, за която е нужно висше образование. 10% от тях са приложни специалисти във физическите и техническите науки, 9% от тях са продавачи в магазини.

Преглед на всички 52 направления показва, че най-много висшисти, които работят като продавачи в магазини след завършването си, са учили в следните специалности:

Продавачи няма измежду студентите в няколко професионални направления с висока степен на приложение на дипломата - "Военно дело", "Медицина", "Фармация", "Стоматология", "Теория и управление на образованието", "Архитектура, строителство и геодезия", "Право", "Теория на изкуствата".