Бюджетът е надупчен като швейцарско сирене от корпоративни интереси, намерили път към властта. Така икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов описа системния проблем на бюджетите през последните години по време на дискусия по темата. Други участници в нея споменаха и думата бандитизъм.

Според трети през последните години се е загубила философията, която се очаква да има във всеки бюджет, а възпроизвежданите на избори политически институции са създали цяла рентиерска система в разпределянето на парите. Най-много са облагодетелствани сектори, които произвеждат най-малко. Коментарите бяха по време на кръгла маса за алтернативния бюджет. Всяка година Институтът за пазарна икономика представя такъв, но този път вместо него имаше дискусия, тъй като проект за бюджет все още не е представен.

Не един участник в дискусията, която имаше за цел да постави на масата важните въпроси, които би трябвало да намерят решение през бъдещия бюджет, обяви, че вече от няколко години - и то преди да се влезе в спиралата от предсрочни избори, правенето на бюджет е напълно без посока. Затова и икономистът Евгений Кънев посочи, че първо трябва да се говори за философията, а след това за техниката при съставянето на бюджет. Оценката му е, че възпроизвежданите по време на избори политически институции, от които зависят икономическите, са създали цяла екосистема от рентиерска икономика, при която политическите протекции и най-големите отстъпки са за най-непроизводителните сектори.

Към това старши икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов добави, че бюджетът е пропит от корпоративни интереси като швейцарско сирене. Дава пример с мерки в помощ на отделни бизнеси или сектори, въведени по време на кризи, които са отминали - пандемията, енергийната. "Близо 80% от мерките за компенсиране на бизнеса заради високите цени на тока отидоха при бизнеси, които създадоха енергийната криза - нефтени компании", даде пример той. С уточнението, че не само не са премахнати тези помощи, но за тях са прахосани 1 млрд. лв.

Аналогична е по думите му ситуацията със земеделските субсидии, като даде пример със сектора на зърното, където големи складови наличности не са продавани на високи цени в очакване на още по-високи, а впоследствие са поискани и субсидии.

Друг пример за нелогични решения, които ощетяват бюджета, е ниската тол такса за преминаващи транзитно товарни превозвачи, които, освен че не генерират особени приходи, но и рушат инфраструктурата, за поправката на която се ползват обществени средства. Икономистът посочи, че ако се пренасочат някои антипродуктивни разходи в бюджета към продуктивни, то тогава няма да има нужда да се вдигат данъците, ще има пари за по-добри заплати и няма да се стига до прекомерен бюджетен дефицит.

И според Калин Христов, до неотдавна подуправител на БНБ, отговарящ за валутния борд, публичните разходи видимо вървят към все по-влошаваща се спирала. Оценката му е, че от началото на пандемията няма макроикономическа и фискална политика като цяло. "Ние се загубихме - всеки започна да дава, с микроданъчни мерки да насърчаваме ресторанти, загубихме модела и философията, която имаме от 1997 г. насам, развита след това с плоския данък. Нямаме котва, не знаем защо го правим този бюджет, освен да пробутаме някой корпоративен интерес", посочи той.

За пилеене на средства даде примери и Силвия Георгиева, изп. директор на Националното сдружение на общините. Тя посочи, че например социалните помощи не се разглеждат и отпускат комплексно, а текат паралелни процеси към едни и същи получатели. Посочи, че не е висш пилотаж да има координация между различните видове плащания.

Друг пример за нелогична ситуация даде с парите за здраве. "При 10 млрд. лв. бюджет на касата в малките населени места няма достъп до здраве - нито има лични лекари, нито достъп до лекарства. Кметовете и кметските наместници се грижат за здравето на местното население. Всичките ни опити да убедим което и да е Народно събрание, че трябва да има мобилни кабинети и аптеки се сблъскват в различни аргументи - популистки и лобистки, но никога свързани с живия живот", посочи тя.

И други участници в дискусията посочиха нелогичност в някои социални разходи в допълнение на това, че има видове помощи, които се полагат независимо от дохода - като например тези за отглеждане на деца. Други примери са с това, че номинално с ТЕЛК са 2 млн. души, над 1 млн. от които са пенсионери, при което обезщетението за нетрудоспособност се превръща в социално плащане.

Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика, посочи, че и за колегите му е голям проблем тази гилдийна феодализация на публичните финанси, при което всяка гилдия дава отпор на идеите отвън как да се харчат парите. Конкретно посочи бюджета за здраве и този на съдебната власт.

На практика всички участници в дискусията говориха за охлаждане на разходите в бюджета. Според Любомир Дацов, член на фискалния съвет към Народното събрание, че единственият вариант разходите за издръжка да продължават да растат в заложените със законови промени размери, и да не се наложи вдигане на данъците и дефицитът да е под 3% от БВП, е да се свият капиталовите разходи. Даде за пример това, че се очаква тази година да бъдат похарчени 7 млрд. лв. от заложените почти 10 млрд. лв. за целта.

Смята за "абсолютно положително мислене", ако някой твърди, че ако не се отменят правилата за повишение на пенсиите и заплатите, няма да се стигне до вдигане на данъците.Дългогодишният депутат и икономист Мартин Димитров обяви, че с колегите му от "Продължаваме промяната - Демократична България" са против повишението на данъчната тежест и въпросът може да се реши с повишена събираемост на данъците.

На свой ред отбеляза, че бюджетният дефицит трябва да е с ясна посока - надолу, и че системното му намаление е възможно. "Много е важно и в икономиката, и в политиката да работим за възможни решения. Но трябва да си дадем сметка за опонентите - едната група са хора, които от популистки съображения искат повишения на разходите. Другите искат, за да попречат на България за еврозоната и често интересите на двете групи съвпадат", обяви той. Подчерта, че този път на никаква цена България не трябва да пропуска възможността да влезе в еврозоната въпреки саботажа, който е налице.

Няколко участници в дискусията коментираха, че събираемостта на приходите от ДДС се е подобрила, но не така стои въпросът с други данъци. Георги Ангелов посочи, че от осигуровките почти нищо не се събира, въпреки че ставката е доста висока. Посочи, че има цели сектори, които са публично известни, в които хората са осигурявани на минималната заплата - охрана, хотели, ресторанти, зъболекар и всякакви други, изреди той. С това мотивира заключението си, че ставката трябва да е по-ниска, а събираемостта - по-висока.

От анализ на Световната банка в България се вижда много ясно, че има големи групи фирми, при които има много висок риск от неплащане на данъци, обяви икономистът Десислава Николова. Тя обясни това отчасти с факта, че усилията на данъчната администрация са насочени към проверка на тези бизнеси, които са заявили възстановяване на надвнесени данъци, а не към тези, които дължат пари на бюджета.

Очаквано представителите на бизнесорганизациите отново поставиха въпроса, а и икономисти се съгласиха, че не трябва да има автоматизъм при заплащането. Пример за това е обвързването на ръста на минималната заплата с брутната средна заплата. Това не само гарантира ръста на минималното заплащане с всяка изминала година, но също с нея бяха обвързани заплатите в МВР, в Министерството на отбраната и във висшето образование.

Добрин Иванов от Българската стопанска камара отбеляза, че освен това не се изчислява правилно размерът на средната заплата, като в нейното изчисление влизат и договорите за управление, които по същество са граждански договори.

Колегата му Щерьо Ножаров допълни, че Конституцията гарантира на гражданите минималното заплащане, но не и средното, което трябва да зависи от производителността.Според него е опасно обвързването на заплатите във висшите училища на 180% от средната без ясни резултати. Напомни, че за бизнеса е проблем това, че заплатите в публичния сектор изпомпват нагоре средната заплата, защото, за да е конкурентен, той също трябва да ги вдига.