Американският момент на Орбан

Американският момент на Орбан

Американският момент на Орбан
Коментарът е предоставен на "Дневник" ексклузивно за България.
Имало едно време един политик, който, след като загубил с малка разлика избори от по-възрастен, неагресивен опонент, веднага започнал да планира завръщането си. Появили се съмнения относно избираемостта му от собствената му партия и от обществото като цяло, но той успял да събере подкрепа и да се върне по-силен, обединявайки партията си, а по-късно и цялото дясно крило в страната си.
Като многократно внушавал, че поражението му на изборите е следствие от некоректност, той успешно се представил като фигура, настроена срещу властта, решена да поправи грешките от миналото. Повече от партиен лидер, той се превърнал в символ, който бил или почитан, или страстно мразен.
От този момент нататък политиката на страната му се съсредоточавала върху това дали някой го подкрепя, или му се противопоставя.
Ако си мислите за Доналд Тръмп, помислете отново. Това всъщност е историята на Виктор Орбан в Унгария.
Но резонансът на политическия му път с този на Тръмп предизвиква тревога. Много преди президентството на Тръмп Орбан вече беше трансформирал партията си, превръщайки я в ефективно средство за личните си амбиции. След като загуби поста на премиер в Унгария през 2002 г., Орбан се превърна в опозиция и в крайна сметка си върна властта осем години по-късно.
През последните 14 години на поста той изгради не само движение, но и цяла държава, съсредоточена около вида авторитарно-популистка идеология, присъща на движението MAGA на Тръмп.
Предупредителните знаци в САЩ вече са очевидни.
  • Семейството и приятелите на Тръмп трупат богатства, включително неговият зет Джаред Къшнър, който получи милиарди долари инвестиции от саудитски принц, подобно на Ищван Тиборч, зетят на Орбан, чието богатство нарасна рязко с непотисткото възлагане на държавни поръчки и финансиране от ЕС.
  • Препратките на Тръмп към имигрантите като "тровещи кръвта" на Америка повтарят твърденията на самия Орбан, че унгарците "не искат да се превърнат в хора от смесена раса".
  • Свободният и честен дебат е силно затруднен от създаването на симпатизираща медийна среда. Докато Орбан безмилостно принуждаваше опозиционните гласове да се подчинят или да забравят (чрез комбинация от враждебни поглъщания и сплашване), Тръмп успя да завладее десните медии и сега се опитва да заглуши опозицията, както показва решението на "Лос Анджелис таймс" и "Вашингтон пост" да не подкрепят кандидат за президент на тазгодишните избори.
В продължение на 14 години унгарците станаха свидетели на ерозията на контрола над властите и баланса между тях, манипулирането на общественото възприятие чрез контролирани от държавата медии и забогатяването на приближените до министър-председателя.
Страната се превръща в авторитарна лаборатория и образец за десни лидери, които искат да консолидират властта в родните си държави.
Американците обаче имат един последен шанс да се намесят, да се вслушат в предупрежденията от унгарския опит и да предотвратят подкопаването на своята демокрация.
За мнозина в САЩ демократичното отстъпление на страната им е почти невъобразимо. Въпреки това при второ президентство на Тръмп политическата нормалност, известна от десетилетия, може вече да не съществува. Американците трябва да заемат позиция срещу ясни, самоопределящи се антидемократични сили.
1. На първо място, те трябва да се стремят да защитават своите институции на всяка цена. В Унгария институциите паднаха жертва бързо и днес се контролират от съюзниците на Орбан, включително прокуратурата, от която могат да защитават високопоставени държавни служители и да преследват онези, които се смятат за "врагове на държавата". Те също така превзеха Курията, Върховния съд на Унгария, използвайки го, за да подпечатат непрекъснатите усилия на Орбан да остане на власт.
Назначаването на лоялисти на практика е задната врата към държавния контрол. Този ход е труден за оспорване, тъй като използва съществуващите законни системи. Вече можем да видим признаци, че това се разиграва в САЩ - във Върховния съд и при някои съдии от по-ниско ниво. Това се вижда и в промените в процедурите за гласуване в щати като Джорджия, където отричащите изборите поеха контрола върху избирателната комисия и настояха за повторно въвеждане на ръчно преброяване на бюлетините, за да помогнат на Тръмп, ако оспори резултатите. След като такива институции бъдат превзети, в най-добрия случай са необходими няколко изборни цикъла, за да бъдат отвоювани обратно.
2. Американците трябва да защитават независимите медии и да се обединяват около тях. За да запази властта, автократът трябва да контролира медийната екосистема и информацията, която гражданите получават. Тук САЩ най-много приличат на Унгария. Fox News, OANN, Newsmax и други напомнят на контролираната от държавата пропагандна машина на Унгария. Американската дясна медийна екосистема вече е много ефективна дори без централен контрол от страна на правителството. Освен че поддържа политическия лагер единен и гарантира изборен успех, тази екосистема подкопава всяко чувство за "свещени ценности" в рамките на политическия лагер, тъй като нейните медии могат да рационализират всичко.
3. И накрая, те трябва да се стремят да запазят гражданското общество. Гражданските организации служат като важен противовес на държавната власт. Тези групи могат по уникален начин да подкрепят идеалите за свобода и демокрация, като гарантират обществен живот, който не се контролира от правителството. Те поддържаха живи идеалите за свобода в Централна и Източна Европа преди падането на Желязната завеса и наскоро помогнаха да се проправи пътят за завръщането на една по-демократична ера в Полша след осемгодишното управление на националистическата дясна партия "Право и справедливост". Приемането на такива организации, независимо дали са либерални, или консервативни, е жизненоважно за онези, които са отдадени на демокрацията.
През 2010 г., когато в Унгария се сблъскахме с възхода на един автократ, нямаше съвременен прецедент в западния свят, от който да се поучим. Сега американците разполагат с ясен план за това как новоизгряващите силни мъже завземат властта - и следователно имат шанс да се подготвят.
На предстоящите избори те имат възможността да предотвратят по-нататъшното пропадане на демокрацията - възможност, която не бива да се пропуска.