Единайсет дни след вота България изпадна в безпрецедентната ситуация почти всички политически формации в действащия и в бъдещия парламент да се обявяват за отмяна на изборни резултати. Причината са многобройните сигнали за нарушения при гласуването и отчитането, а политическите заявки са разнообразни - от частично касиране на вота в отделни секции през пълна отмяна и от повторно преброяване на гласовете по места до отваряне на всички чували с бюлетини. Според юристи част от валящите искания са неизпълними, а други - неприемливи, ако не бъдат добре аргументирани.

И докато вниманието е съсредоточено в кратките срокове за оспорване на изборните резултати и намирането на орган, овластен да внесе жалбата в съда, истинският проблем вероятно ще се окаже другаде - в събирането и прилагането на конкретни и годни доказателства за нарушения, придружени от професионално аргументирано искане за касиране, което да издържи пред Конституционния съд (КС) и да доведе до реални действия. От тях, както и от това дали разминаването в отчетените гласове би променило съществено резултата, ще зависи дали ще се стигне до промяна в резултатите в следващите два месеца. "Дневник" обобщава позициите на партиите, възможностите за сезиране на съда и следствията от евентуално повторно броене.

Една формация запазва пълно мълчание по темата за оспорване на изборните резултати. Това е новият участник в 51-ия парламент "ДПС - Ново начало" на Делян Пеевски, сочен от неправителствени организации и политици от други партии като основен купувач на гласове на 27 октомври.

ГЕРБ не участва активно в този дебат, но в понеделник (4 ноември) лидерът Бойко Борисов обяви, че партията би подкрепила всякакви искания за касиране на вота. Постави обаче условие - да е сигурно, че това ще доведе до значителна промяна в резултата от вота на 27 октомври и ангажираните в това да поемат ангажимент и за формиране на правителство. Позициите на останалите формации са най-общо разделени на две.

Право да сезират Конституционния съд (КС) имат една пета (48) от народните представители, президентът, Министерският съвет, Върховният касационен съд, Върховният административен съд и главният прокурор. Изборният кодекс казва, че искането на оспорване на изборите трябва да бъде придружено от

Преди няколко дни говорителят на Централната избирателна комисия Росица Матева обясни, че по закон видеонаблюдението от броенето на бюлетини в изборната нощ не може да се ползва за доказване на нарушенията, колкото и сериозни и видими да са те. Едва след като съдът приеме доказателствата и ако прецени, че действията на секционните комисии са се отразили съществено на резултатите, може да реши да ги отмени.

Редът за оспорване е разписан в Изборния кодекс и дава кратки срокове. Според чл. 35 право на него имат кандидатите за народни представители, партиите, коалициите и представителите на инициативни комитети, регистрирали кандидати. Срокът е 7 дни след обявяването на резултатите от вота и изтече вчера (6 ноември). Известните искания са няколко: от коалиция "Моя страна България", от гражданската организация БОЕЦ и от гражданска инициатива за непризнаване на резултатите от изборите. Тъй като те не са оторизирани да се обърнат към съда, сезирането трябва да бъде направено от някой от петте упълномощени органа. Те могат да направят това - по нечия друга или по собствена инициатива - до 14 ноември.

Допълнително усложнение при варианта за сезиране през депутати внесе решението на президента Румен Радев да свика новия парламент на 11 ноември.

Това автоматично изключва част от заявилите подкрепа сега (представителите на "Величие", Нинова и приближените ѝ) и намалява броя на сигурните подписи (депутатите на "Продължаваме промяната - Демократична България" ще са с двама по-малко, а на "Възраждане" - с трима). Въпреки това събирането на гласове не би следвало да е проблем, ако има подготвено мотивирано искане до съда.

Досега подкрепа на жалба от името на поне 48 депутати в рамките на 50-ото Народно събрание са обявили от "Възраждане", седем от депутатите от разпадналата се група на "Величие", "Има такъв народ", както и бившият лидер на БСП Корнелия Нинова, която пред Би Ти Ви съобщи, че такава готовност имат осем от близките ѝ депутати. "Продължаваме промяната - Демократична България" са обявили, че ще подкрепят всички искания, както и привържениците на почетния председател на ДПС Ахмед Доган, които са независими народни представители.

В неделя от "Има такъв народ" заявиха, че ще започнат да събират подписи за частично касиране на вота. На 4 ноември в поредица от интервюта Станислав Балабанов и Тошко Йорданов от партията обявиха, че ще се иска ново броене на бюлетините в секциите, за които в поредица от медийни публикации се показаха изборни нарушения. И двамата са категорични, че искането им трябва да бъде отправено от 50-ото Народно събрание. Според юристи то изглежда най-постижимо:

Пред "Дневник" от партията коментираха, че жалбата е подготвена и остава да съберат недостигащите им 36 подписа. При готовността на "Продължаваме промяната - Демократична България" и седмината бивши представители на "Величие" това не е проблем. Все още не е известно кога ще бъде внесена в съда жалбата.

До момента КС е уважавал искания за частично касиране на вота - през 2010 г., когато след повторно преброяване, наредено от съда, бяха преразпределени три депутатски мандата, и през 2013 г., когато беше отнет един мандат от ДПС и даден на ГЕРБ.

В края на миналата седмица лидерът на "Изправи се, България" Мая Манолова, част от "БСП - Обединена левица", призова партньорите си да подкрепят искане за повторно преброяване на всички бюлетини, като се започне от секциите с установени изборни нарушения. Засега БСП не дава сигнали да направи това.

Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов призова за повторно преброяване, но по-късно оповести, че формацията му е изготвила жалба за пълно касиране на изборите и тя трябва да бъде подадена от 50-ото Народно събрание. Той уточни, че партията ще оспорва в качеството си на засегната страна, с аргумента че има много примери за откраднати ѝ гласове, които "са вливани във "Величие".

Различен нюанс предлага "Продължаваме промяната - Демократична България", която подготвя искане за частично касиране и повторно преброяване на изборните резултати във всяка секция в цялата страна. По информация на "Дневник" към момента екипи от коалицията събират доказателства за изборни нарушения, като в жалбата ще бъдат описани конкретни секции. Към момента броят на секциите не е известен, тъй като работата продължава и от времето на приключване ще зависи дали жалбата ще бъде подадена от 50-ото или 51-ото Народно събрание.

В понеделник от обединението обявиха, че очакват подкрепа от останалите формации, тъй като проверката им е установила висок процент на недействителни бюлетини, избирателна активност над 80% в десетки секции, в които гласовете са за една конкретна партия, разминаване от хиляди гласове между резултатите от флашките и вписаното в протоколите, запис на гласове на съседни в протокола формации и т.н.

За цялостно касиране до момента настоява "Величие". В понеделник лидерът на партията и идеолог на "Исторически парк" Ивелин Михайлов заяви, че с частична отмяна няма да бъде постигната нито някаква справедливост, нито ще бъде върнато доверието в изборния процес. По думите му предложенията за частично касиране ще обслужат Бойко Борисов и Делян Пеевски. Вчера "Величие" внесе при президента над 300 страници с доказателства за отнетите им гласове и други изборни нарушения.

Коалицията около Ахмед Доган - "Алианс за права и свободи", също иска пълно касиране и настоя президентът "като обединител на нацията" и "представител на институцията с най-висок рейтинг" да сезира съда. Не е известно обаче коалицията да събира доказателства, които да подкрепят искането. От коалицията декларираха, че биха подкрепили и инициативите за повторно преброяване на бюлетините.

Ако Конституционният съд приеме да разглежда жалбите, ще има два месеца, за да вземе решение. Най-вероятният сценарий при постъпване на няколко жалби е те да бъдат обединени. В двумесечния срок за проверка на сигналите, който има съдът, за да се произнесе, следващият парламент ще работи.

Ако след края на този срок съдът постанови незаконност на изборите, решението следва да се изпрати в Народното събрание, ЦИК и на заинтересованите лица, а в двумесечен срок следва да се проведат нови избори. Конституционалистът Орлин Колев коментира пред "България он еър", че записите от видеонаблюдението не са достатъчни доказателства, но могат да послужат за повторно преброяване на бюлетините. По думите му хипотеза за пълно касиране е невъзможност в голяма част от страната да се гласува, или "има основание, че изборите в страната са опорочени до степен, че не може да бъдат санирани".

При оспорване на незаконност на избора на народен представител и установяване на съществени нарушения, които са повлияли върху крайния резултат, изборната комисия ще определи резултатите от изборите, като обявява разпределението на мандатите и имената на избраните народни представители. Решението на Централната избирателна комисия не подлежи на обжалване.

Колев добави, че влизането на нов политически субект ще отнеме мандати от политическите формации в парламента. По изчисления на "Дневник", ако на вота на 27 октомври бяха отчетени 21 от липсващите гласове за "Величие", за да може партията да достигне 4-процентната бариера от 97 458.24 гласа, то: