Деян Кюранов: Прекратихме движението към реална демокрация, останахме си насред калното блато
|
По повод 35-годишнината от падането на Берлинската стена и на тоталитарните режими в Източна Европа "Дневник" покани на разговор Деян Кюранов - доктор по философия, завършил Софийския университет "Св. Климент Охридски" и практически политолог. Той е един от основателите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, на неформалното сдружение "Екогласност" и на Съюза на демократичните сили (СДС). Напуска политиката през 1990 г. Оттогава работи в неправителствени организации, в Центъра за либерални стратегии е от създаването му. Автор е на книгата "Политспомени".
Стената падна преди 35 години. За какво се сещате първо, когато си мислите за това? Как се прие тази новина в България, припомнете ни какво си спомняте, каква беше атмосферата?
- За падането на Стената - както и за всичко отминало - аз си мисля в днешен контекст. Затова първото, което ми идва на ума, е, че не е паднала.
Преди 35 години Стената се рушеше под ударите на кирките на нашите германски Waffenkamaraden. И те, и ние си мислехме, че тя е стена от комунизъм. Днес в обединената Германия няма комунизъм - обаче фашизоиди, расисти, антисемити, антимигранти и всякакви варвари са много повече в бившата Източна Германия, отколкото в бившата Западна Германия. Оказа се, че за да си активен мракобес, не е задължително да си комунист. Достатъчно е да си лице, готово всеки миг да се обезличи в тълпа, която само чака някое фюрерче да й посочи жертвата, та да почне погрома.
Когато чухме, че Стената в Берлин вече я няма, ние се зарадвахме за миг заради германците, за миг им завидяхме и си продължихме нашата работа. Имам пред вид една група от няколко десетки съмишленици, предимно от "Екогласност" - бяхме заети да опитваме действия за събаряне на комунизма у нас. Едва в последните дни хората, които идваха да ни помагат, от единици бяха станали стотици.
| Мислехме по кой път да тръгнем - но мислехме тактически. Свитата на Живков е мислела стратегически. |
А за другите групи "неформали" не знам как са реагирали.
Къде и как чухте новината за оставката на Тодор Живков? Какво направихте?
- На улицата - внасяхме покъщнината на семейството на едни от най-активните ни съратници, принудени да се местят. Дойде да ни каже един от "нашите": отпървом не му повярвахме, подир полуповярвахме - и продължихме пренасянето. Не знаехме Т. Ж. дали не се е "самосвалил", за да кукловоди иззад кулисите; а ако е свален наистина - реално от кого, накъде ще тръгнат и докъде искат да стигнат. Започнахме политически да осмисляме станалото едва след официалното съобщение вечерта.
Какво беше настроението в обществото? Колко време му отне да осъзнае какво се случва? Какво си спомняте от първия свободен митинг?
- Бяхме свикнали да действаме независимо от "обществото" - до 10 ноември то бе безмълвен поддръжник на режима. Важни ни бяха намеренията на властта и заповедите към ченгетата, с които се сблъсквахме при уличните ни акции. "Обществото" започна да осъзнава, че Партията му е отстъпила публичната сила и първите избори са били реални, чак след като само даде обратно на комунистите тази публична власт. И тогава го вейна "вятърът на промяната" и обществото започна да третира комунистите сякаш бяха загубили тези избори.
Първият и последен наш политически разговор с Ахмед Доган
От първия митинг си спомням много неща, добри и лоши. Ето едно:
| когато от трибуната дойде призив да бъдат върнати на нашите турците с насилие отнетите им имена - дошлите на нашия митинг отвърнаха с мощно "У-у!" Виж, когато на втория ни митинг две седмици по-късно същото искане бе прочетено от Желю Желев, митингът просто премълча. |
По онова време Вие предвиждате в интервю, че номенклатурата ще завладее икономиката. Беше ли видимо, че ще бъдат създадени и престъпни групировки, които да изпълняват поръчките на олигархията?
- Очевидно беше, че номенклатурата ще продължи да владее икономиката, но аз се надявах на демократическите механизми на законността. Действащи озаптисващо и в двете посоки - бях против насилствено отстраняване на "бившите", това значеше да започнем държавен терор. Лозунгът ми беше "Ще пълзим напред през кал, но не през кръв."
Сбърках - прекратихме движението към реална демокрация, останахме си насред калното блато, което бе и окървавено от мафиотите. Съзнавам това, но смятам, че все пак е в сила друг мой тогавашен лозунг: "На Балканите кръвта разяжда самата тъкан на обществото." Разяжда много по-страшно от корупцията, за поколения напред. Комунистите отмъщаваха за "буржоазните" кланета от 1923-1925 г. (удобно "забравяйки" за хекатомбата в "Св. Крал") със своите "антибуржоазни" кланета от 1944 г. А разни пишман-радикалчета от ляво и от дясно искат пак!
Демокрацията като слугиня на диктатурата
Кога реално се случи смяната на властта? И как си обяснявате, че на първите свободни избори спечели отново комунистическата партия?
- Отговорих вече по същество: когато стана ясно, че комунистите могат да бъдат съборени, защото изборите са свободни. Затова бяха и реално съборени на вторите свободни избори. Приказките за решаващи фалшификации са глупост.
От 35 години дистанция какви грешки на демократичната общност можете да посочите?
- Тактически грешки - бол, но ги правеха и комунистите (и като БКП, и като БСП) - всеки ще ги направи в такова некартографирано политическо пространство.
Стратегическата грешка, довела до днешния политически маразъм, е че, заслепени от вярата си в демокрацията, ние, продемократите повярвахме и че мнозинството от българите са политически нормални хора, които искат сами да определят живота си.
| А практиката ни показа, че мнозинството от българите са нормални хора, които искат да им е добре: малко да дават, много да взимат, да разчитат на властта за насилие против комшията и за бранене от насилие, когато чуждата мафия надвие нашата. И да им викат, че са №1. Съответно си избират властници според надеждата да получат от тях именно това. |
А всичко останало за тях е парлама!
Каква беше съдбата на дисидентите, които посмяха да се противопоставят открито на комунистическия режим преди падането му?
- Думата "дисидент" в България приляга на Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев, тримата студенти, разпространявали позиви против агресията на "нашия" Варшавски договор в Чехословакия през 1968 г. - и на Желю Желев. Разбира се, има и други герои на съпротивата срещу комунизма - примерно горяните като цяло, затворниците Илия Минев и Георги Заркин (убит зверски в затвора) - но те са друг тип борци. А аз говоря предимно за софиянците интелигенти, т.нар. неформали, за които нещо знам.
| Онези, които решиха да влязат в публичната власт, бяха изтласкани като чуждо тяло, каквито и компромиси да извършиха с цел да останат там. |
Повечето от другите си намериха "ниши", връщайки се в науката или основавайки НПО. Единици запазват някакво политическо влияние; като група влиянието им е нулево.
Каква беше цената да се избегне гражданска война? Имаше ли опасност да избухне такава?
- Цената - казах вече - бе да оставим номенклатурата и ченгетата да овладеят икономиката. А реална опасност имаше, омразата към тях бе трупана - от различни обществени групи - 45 години!
Как не си направихме гражданска война
В книгата си "Политспомени" казвате, че след 10 ноември 1989 г. "политическият Ви двигател" се изключил, защото голямата Ви цел е било постигната: Системата падна. Защо все пак се отказахте от политиката толкова рано? Усетихте каква ще е съдбата на демократичната общност или нещо друго?
- Аз бях готов за насилствени действия против диктатурата у нас, слава Богу, че не стигнахме до там. За насилие против една демокрация, дори българската, не съм готов принципиално. Ако се изроди в диктатура - друга работа; засега още не е, каквото и да говорят някои ентусиасти.
Перспективата да участвам в демократично взети решения, в които постоянно ще гласувам сам против всички, ми се видя ялова. (Преживях го в Координационния съвет на СДС.) И напуснах.
Кое беше най-доброто на начина, по който се случи Преходът?
- Нямаше кръв.
И кое най-лошото?
- Не направихме достатъчно, за да намалим реалното адаптационно страдание.
Въпросите за нереформираните държавни органи, за неразградената Държавна сигурност, за криминалното източване на държавни ресурси, за овладяването на цели сектори от организирани престъпни групи как си кореспондират с демократичното развитие? Фасадна демокрация ли сме?
- Фасадна демокрация ще станем, когато една група вземе властта с контролиран вот. Въпреки мащабните усилия на г-н Пеевски и подобни, това още не е факт. Усещането за фасадност иде от другаде: днес сме реална демокрация, която произвежда фасадна държава.
Казвали сте в интервю за "Дневник", че "евроатлантизмът в България е основан на корупция и на надежди за крадене и по-голямо крадене". Това ли е диагнозата Ви и днес - 35 години след началото на Прехода?
- Аз говорих това наскоро и визирах изключително евроатлантизма, който прогласяват господата Борисов, Пеевски и тути кванти. Ценностният евроатлантизъм също съществува - в рамките на отделни, политически маргинализирани групички.
Деян Кюранов: Евроатлантизмът в България е основан на корупция
Виждате как соцносталгията е завладяла множество хора, дори такива, които не са били родени по времето на авторитарния режим или са били деца. Каква е причината и какво е лекарството, според Вас?
- Соцносталгията е присъща на нормалните ни сънародници, както ги описах вече, защото тогава те бяха добре - взимаха малко, но даваха още по-малко, крадяха си от държавата в общоприетите рамки, всеки ден комунистическите медии им викаха, че са №1, и т. н.
Лекарството е - още дълъг живот при тази карикатурна демокрация.
Че можем да си сътворим сериозна диктатура, знаем; но това би върнало нещата далеч назад.
Как избухналите войни близо до България се отразяват на днешното й развитие? Вие имате силна гражданска позиция по темата - какво е посланието Ви?
- Варварските войни навън помагат на оварваряването на мира у нас. Варварство е повикът за ново коленичене пред Русия, за кръчмарско преклонение пред Тръмп, за нов световен ред, основан на вечна дружба Тръмп-Путин (привиждана като вечната дружба между Хитлер и Сталин, обявена с цел разкъсване на Полша през 1939 година); за мъжка хегемония в семейството и пр., знаем ги.
Победата на варварите днес
Цивилизованият човек се стреми да общува с хората без насилие; цивилизованата държава - също. При неизбежна отбрана насилието трябва да е минимално. Практиката често не достига този идеал - но идеалът е това и цивилизованите хора са възпитани в него. Варварите - обратното, те се стремят към максимално насилие винаги, и се подиграват, когато твърдят, че било имало "право на силата" - след като правото по начало е измислено, за да обезсили силата!
За финал - нещо, на което се обръща внимание по-рядко. Смеят се, колчем кажа, че г-н Пеевски е изключително естетичен. А аз имам пред вид, че той е строго естетичен според класическото определение за естетично: неговата форма съвършено изразява неговото съдържание. (Очевидно политическото му съдържание - възможно и друго, аз но не го познавам вън от политическите му действия.)
Аналогично, насилниците от онази вечер пред Народния театър също бяха, в мнозинството си, изключително естетични. Но, за разлика от г-н Пеевски, те разкриха това си съдържание чрез запомнящо се публично действие. С цел - да му мислят неестетичните!
Още не сме измислили отговора.
