Различните поколения имат отличаващи се нагласи към спестяванията и инвестициите. Това показват и данните от проучване, което онлайн банковата платформа и инвестиционен посредник "Револют", е получила чрез допитване до 1000 свои клиенти в България.

За почти половината българи е важно да имат заделени пари настрана в случай на нужда. Това в различна степен е акцент за потребителите на отделните поколения.

Компанията има над 45 милиона клиенти по света, а в проучването е включила 1000 българи за поведението им по отношение на спестяванията и подхода им към личните финанси. То е проведено от Dynata през септември 2024 г. Тези резултати са част от по-голямо международно проучване с над 21 хил. участници от 21 държави. Рамките на извадките се основават на пол, възраст, страна/регион/държава.

Данните показват, че поколението на милениалите (родените от началото на 80-те години до началото на първата декада на XXI век) спестява предимно за децата (18% срещу 13% средно за страната). Представителите на поколенията Z (родените от средата на 90-те години на ХХ век до началото на 20-те години на XXI век) и бейби бумърите спестяват за своята финансова сигурност и спокойствие (по 47%). По-малко загрижени за финансовото си благосъстояние са анкетираните на възраст между 45 и 54 години (40%). По-младото поколение (18 - 24 г.) е най-заинтересовано от това парите им да се увеличават, като 9% от анкетираните декларират, че спестяват заради лихвата (срещу 5% средно за страната). Същото поколение спестява в по-висока степен за лични удоволствия (37% спрямо 19% средно за страната).

За 43% от анкетираните българи финансовото благополучие означава да имат контрол върху личните си финанси и винаги да знаят, че разполагат със защитна мрежа. Да си съобразителен е важно за спокойствието на клиентите, а 36% от анкетираните свързват спестяването със спокойствието на фонд за спешни случаи. За бъдещи почивки спестяват 25% от анкетираните, а 19% - за лични удоволствия.

Хората над 65 г. заделят пари предимно за коледни подаръци за семействата си (9% спрямо средно 8%), докато при mоколението Х (45 - 54 г.) делът на потребителите, които спестяват за спешни случаи, е най-висок (43% спрямо средно 36%). Жените заделят повече пари за образование, отколкото българските мъже (10% срещу 5%).

В същото време 4 от 10 българи не могат да спестяват заради непредвидени разходи. 31% се оплакват от липсата на разполагаем доход. Повишаването на разходите за живот е третата най-голяма причина за липса на спестявания (25%). А 8% от анкетираните предпочитат първо да платят задълженията си, като същият процент от анкетираните посочват ниските лихви като пречка за спестяване.

Постигането на висок стандарт на живот винаги е важно за българите, но 6 от 10 анкетирани казват, че е трябвало да използват парите от спестовната си касичка, за да поддържат разходите на хората около тях. Само 41% от анкетираните остават ангажирани с целите си и не се поддават на натиска на семейството или приятелите да купуват различни стоки.

Четирима от 10 българи имат разходи за стоки, които не могат да избегнат, а 16% заявяват, че е трябвало да купуват артикули, които техните приятели могат да си позволят. На 5% се е наложило да използват спестяванията си, за да поддържат стандарт на живот, подобен на този, рекламиран в социалните медии. 11% отговарят, че нямат спестявания и по този начин натискът от групата, приятелите, семейството или социалните медии е по-слаб. Жените (46%) усещат по-голям натиск, идващ от приятели, докато мъжете устояват на изкушението по-добре (33% срещу 27%).

Две трети от участниците в проучването казват, че биха отложили спестяването в полза на краткосрочното удовлетворение. 28% смятат, че поради непредсказуемите времена е по-добре да се търси краткосрочно щастие, докато 21%, въпреки че желаят да спестяват, стигат до харчене. 17% от анкетираните са скептични, че ще успеят да спестят, като по този начин предпочитат да харчат за мигновено удовлетворение.

Едва 26% от българите са посветени на изпълнението на големи планове и дългосрочни цели, като по-голяма е ангажираността сред над 35-годишните потребители.

Повечето българи (47%) биха се отказали от покупката на нов автомобил, ако трябва да избират между тази важна придобивка или удоволствие, заради които после ще са гузни, като по-висок е делът сред над 45-годишните (55%). Общо 35% биха спрели да спестяват за ново жилище (с най-висок процент от 43%, в сегмента 18 - 24 г.), 21% - да започнат собствен бизнес, 9% биха отложили раждането на деца (най-високият процент от 29% е в сегмента 18 - 24 г.).

Спестяване във фондове

Повечето българи слагат спестените пари на депозит в банка или ако са достатъчно, ги влагат в покупка на имоти. Много малко са тези, които са склонни да инвестират на капиталовия пазар, и то извън България, заради нуждата от специфични познания и несигурността. През последните години доста банки вече предлагат на клиентите, които си държат парите в депозит, да ги инвестират във фондове с различна степен на риск.

От юли 2023 г. българските клиенти на "Револют" могат да инвестират парите си в различни фондове на паричния пазар в евро, британски паунди и долари. От данните на банката се вижда, че малко повече от половината предпочитат да инвестират във фонд на паричния пазар в евро (55% от всички активи, съхранявани от българските клиенти в Гъвкави парични фондове) и във фонд на паричния пазар в американски долари (35% от всички активи), докато фондът в британски паунди привлича 10% от общо инвестираните суми.

Като добавят средства в Гъвкави парични фондове, клиентите инвестират във фонд на паричния пазар по техен избор - предлагане на лихви в съответствие с лихвите на паричния пазар, което означава, че когато лихвените проценти на централната банка са високи, доходността на фонда е също толкова висока (и обратното).

При такива сценарии фондовете на паричния пазар обикновено предлагат по-високи лихвени проценти от традиционните спестовни сметки, въпреки че капиталът и лихвите не са гарантирани.