Ако пристигнете в Ирландия малко преди Коледа или преди националния празник Денят на свети Патрик, още по пътя ще се запознаете с дарбата на ирландците да превърнат скучен полет или монотонно плаване в истински празник. Много емигранти се връщат за празниците в родината и започват да празнуват още докато са на път. Веднъж летях за Дъблин само три дни преди Коледа и станах свидетел как стюардесите се заразиха от всеобщата възбуда и непрекъснато пълнеха чашите на пътниците с бира или концентриран алкохол.

Сигурно тъкмо поради тази причина компанията "Еър Лингус" едва не обяви банкрут! Докато се снишавахме към Дъблин, всички в самолета изпълняваха разни шлагери, по пътеката се търкаляха празни кутийки от бира и никой не обръщаше внимание на забраната да се пуши. Възрастна дама с костюм от туид разказваше мръсни вицове, достойни за едновремешен колар, който разкарва бъчви с бира. Е, обикновено атмосферата в ирландските самолети е доста по-спокойна.

Пристигнете ли в Ирландия, ще установите, че се намирате между 51°05' и 55°23' северна ширина и 5°30' и 10°30' западна дължина. Площта на острова е 84 400 квадратни километра. От тях 83 процента принадлежат на Република Ирландия, а останалите - на Северна Ирландия. Гъстотата на населението в Южна Ирландия е около 75 жители на квадратен километър, докато в северната част на острова тя е почти двойно по-висока.

В Ирландия съществуват четири исторически провинции: Ълстър на север, Ленстър на изток, Мънстър на юг и Конахт на запад. Провинциите са разделени на общо 32 графства. Северна Ирландия обхваща шест от деветте графства на Ълстър, останалите 26 графства принадлежат към Република Ирландия. Нито едно място на острова не е отдалечено на повече от 100 километра от морето. Дотук със статистиката.

Да опростим нещата. Приемаме, че пътувате със самолет и кацате в Дъблин. Още от въздуха виждате просторния залив, на който е разположена ирландската столица. Вляво и вдясно от града се простират зелени ливади и пасища. Твърди се, че ирландската природа разкрива четиресет нюанса на зеленото.

Излизате от залата за получаване на багажа. Трябва да изберете между синята врата за пътници от ЕС и зелената врата за пристигащи от други страни, които нямат нищо за обмитяване. Разликата е по-скоро символична: и двете врати водят към помещението за проверка на багажа - в изключителни случаи. Откакто на 1 юли 1999 г. отмениха безмитните покупки при пътувания в рамките на Европейския съюз, вече не си струва да купуваме алкохол и цигари на летището. Ако обаче сте превишили определените количества стоки, обмитявани в чужбина, се налага да минете през червената врата. Навярно ще се вдигне голям шум, защото там рядко се появяват пътници.

Ако идвате в Ирландия от ЕС или Швейцария и водите куче, котка или хамстер, домашният ви любимец трябва да е снабден с микрочип, валидна ваксинация срещу бяс и здравно свидетелство от ЕС. Освен това кучето ви трябва да е третирано срещу тения, и то преди всяко идване в Ирландия. Предписанията на ЕС важат и за Северна Ирландия.

Който се опита да вкара дакела си нелегално, може да очаква да му го конфискуват и да го приспят.

И така, вече сте в ирландската столица. На ирландския келтски език името ѝ е Baile Atha Cliath - градът на брода с препятствието. Впрочем, англизираното име също произхожда от ирландски: Duibh-linn означава "черен гьол". Дъблин не е Ирландия, мърморят много привърженици на Зеления остров. Ирландия е провинцията. Само дето почти една трета от населението на Южна Ирландия живее в агломерацията Дъблин.

Писателят Джеймс Джойс е написал за хората от своя роден град следното: те са "най-безнадеждната, най-безполезната и най-противоречивата раса от шарлатани, която съм срещал на острова и континента. Дъблинчанинът прекарва времето си в празни приказки и обиколки по барове, кръчми и съмнителни заведения, без да се насити на двойните количества уиски или Home Rule - самоуправлението, а през нощта, когато не е в състояние да побере нищо повече и е натъпкан с отрова като крастава жаба, излиза, препъвайки се, от странична врата и тръгва покрай редица от къщи, воден от инстинктивно желание да остане твърд и непоколебим, затова си търка гърба във всяка стена и всеки ъгъл."

По-късно обаче Джойс коригира оценката си за града, също толкова рязка и груба, колкото за жителите му, и признава, че се отнесъл "несправедливо към красотата на Дъблин; тук видях много по-красива природа, отколкото в Англия, Швейцария, Франция, Италия и Австрия". Някои даже твърдят, че Дъблин изобщо не е световен град, а свръхголямо село.

От политическа гледна точка Дъблин играе второстепенна роля в Европа; там се намира само една от институциите на Европейския съюз: Фондацията за подобряване на условията за живот и труд. Като финансов център градът не може да се мери нито с Лондон, нито с Франкфурт. Освен това духовният център на страната не е Дъблин, а Армà в Северна Ирландия.

Дъблин обаче притежава също толкова голямо културно значение, колкото и всяка друга европейска метрополия. Ирландската столица е богата на музеи и галерии, на църкви и стадиони, на забележителности, възможности за пазаруване и концертни зали, на кина, театри и заведения. Със своя монументален роман "Одисей" Джеймс Джойс издигна литературен паметник на Дъблин, с какъвто никой друг град не може да се похвали.

Река Лифи разделя Дъблин на две нееднакви половини: бедния север с безброй мизерни жилищни квартали и изискания юг с някои блестящи образци на джорджианската архитектура. Самата река Лифи излезе от сенчестото си съществуване едва в началото на ХХI век: бяха построени крайбрежни алеи, а в деня на националния празник се провежда огромен фойерверк. През 1920 г. писателят Оливър Сент Джон Гогарти отбелязва критично: "Няма друг град, занемарил реката си като Дъблин.

От Бът Бридж до Люкън няма да видите нито една излетна лодка. Ако градът и реката се намираха в Англия, край водата щеше да има градини и къщи - и хора, които се забавляват." А след седемдесет години журналистът Стан Геблер Дейвис, роден в ирландската столица, добавя: "Дъблин е арогантен град. Егоцентричен и себичен.

Разрушил е почти всичко, което го отличава от другите градове, и поглъща жадно ресурсите на страната. Строи и поддържа бедняшки предградия за работници, които биха засрамили Лайпциг или Магдебург. Престъпността в някои жилищни квартали не е по силите на полицията. Река Лифи вони. Обичам този град."

Ирландия не е евтина туристическа страна. Ще го забележите най-късно когато резервирате стая в хотел. Ако търсите по-евтини варианти, изберете стая със закуска (Bed & Breakfast) - ще я познаете по табелата "B & B". Все повече местни хора дават под наем стаи или жилища чрез Airbnb. Който не държи на комфорт, може да се подслони в младежка хижа или в независимо място за нощуване без ограничения във възрастта.

Туристическите служби ще ви дадат необходимата информация; там може да получите брошура, в която са изброени всички видове стаи и жилища под наем със съответната цена. През туристическия сезон е препоръчително да направите предварителна резервация, поне за Дъблин. Добре е също да си купите адаптор за зарядното на мобилния телефон и за сешоара: ирландските контакти са с три букси, подредени в триъгълник. Адаптори се продават във всеки магазин за домашни потреби.

От Дъблин излизат седем широки шосета, които образуват ветрило и свързват столицата с цялата страна. Ирландия изглежда като купа, или, ако се изразим научно: "Островът се състои от голяма варовикова низина в центъра и има хълмист релеф: по бреговете се издигат планински вериги с различна геоложка структура." Така поне пише в туристическите брошури.

Ирландия е преживяла най-малко два ледникови периода. Стабилни, добре шлифовани скали, планински езера, тесни, дълбоки долини и наноси от пясък, чакъл и глина свидетелстват за маси лед, свличали се някога по целия остров. Отделянето на Ирландия от сушата става след последния ледников период; тогава измират повечето праисторически растения и животни и днес на острова се срещат много по-малко видове, отколкото в други европейски страни.

Изключение правят фуксии, рододендрони... и кучета: съществуват седем ирландски породи, най-известно от които е огромното вълчо куче. Около 27 процента от ирландските домакинства имат куче, което е средно ниво за Европа.

Прави впечатление, че на острова растат малко дървета. Според народните приказки, някога катеричката изминавала разстоянието от Белфаст до Корк, без да докосне земята. През вековете обаче горите намаляват и това става не само благодарение на английските окупатори, които се нуждаели от дървен материал за своята Армада. Дъното е достигнато през 1928 г.: тогава горите заемат само 1,2 процента от площта на страната.

През 90-те години на ХХ век ирландското правителство и Европейският съюз предоставят средства на фермерите, за да садят дървета. Делът на горите постепенно се увеличава. Днес около 11 процента от общата площ са заети от гори, което поставя Ирландия на предпоследно място в ЕС. Почти три четвърти от ирландските дървета са на по-малко от 40 години.

По случай началото на новото хилядолетие ирландското правителство дарява 1,2 милиона дървета - по едно за всяко домакинство. Хората получават грамота и скица на мястото, където е засадено тяхното дърво. Проектът с гръмко заглавие "Хилядолетната гора на народа" е на стойност пет милиона фунта. Провеждат се информационни кампании, прожектират се филми, в училище се преподават специални уроци.

Целта е до 2040 г. да бъдат засадени 440 милиона дървета и да се намалят емисиите на СО2. Засега се садят главно иглолистни дървета. Около 51 процента от новите дървета са смърчове, които не са местен вид, но растат и в лоша почва, безполезна за земеделците.

Дърветата са все още малко, затова пък има предостатъчно каменни зидове. Те обграждат големи къщи и малки паркове, маркират граници между обработваеми площи, пасища и гробища, освен това пазят посолства, спортни площадки и публични сгради. Ирландия е страната на каменните стени. Човек свиква с гледката.

Всяка част от страната има свое специфично очарование: суровите гранитни върхове на Голуей, Мейо и Донигал на запад и северозапад, или безбройните острови като например Акил, където известният германски писател Хайнрих Бьол е създал голям брой свои произведения. Тук ще спомена още графство Кери в югозападната част на страната, където благодарение на Гълфстрийм растат палми, както и южния планински масив Макгиликъдис Рикс, където се намира връх Керънтуил, най-високата точка на страната (1040 м).

Не мога да пропусна и планините Уиклоу в Югоизточна Ирландия с безбройните им мочурища. Дори централната низина, където е съсредоточено селското стопанство и не се срещат много туристи, е интересна не само за любителите на велосипеда.

Емигрантите се заселват обикновено в графствата Донигал, Клеър, Мейо, Кери и Корк. Статистическите данни показват, че всяка година около 60 000 декара земя стават собственост на чужденци. Реалните числа са вероятно по-високи, защото съответната комисия регистрира само сделки за покупко-продажба на най-малко 20 декара.

Начело на чуждестранните купувачи са британците; следват американци и германци. Броят на желаещите да купят земя в Ирландия се увеличава непрекъснато.

Купуването на къща или земя се осъществява безпроблемно: обръщате се към адвокат, който урежда всички формалности вместо вас. Понеже ирландците, особено в споменатите графства, където местните са свикнали с нови хора, се изявяват като добри съседи, никой няма да ви създава трудности - стига да не подсигурите имота си с електрическа ограда и да не затворите достъпа до езерото.

В този случай ще ви сполети участта на капитан Бойкот, чието име е станало нарицателно: Бойкот бил груб, безцеремонен управител на земя в Мейо, затова съседите го наказали с презрение и през 1880 г. го прогонили от графството.

Ако сте жадни за приключения, може да прекарате лятото в посещения на фестивали. В Ирландия се организират безброй културни, спортни и обществени събития, които привличат еднакво и местните, и туристите, не на последно място и защото тогава кръчмите са отворени до късно. За някои селища добре посетеният фестивал е жизненоважен, защото хотелите, пансионите, ресторантите и пъбовете получават добри доходи.

Днес всяко селце има свой фестивал - поводът не е особено важен. Сигурно ще ви хареса да присъствате на конските надбягвания в Листоуъл, на театралните празници в Дъблин, на пазара за женитби в Лисдонварна, на общоирландския музикален конкурс "Флед Чоол", който всяка година се провежда на различно място.

Ще продължа с оперния фестивал в Уексфорд, лятното училище "Уили Кланси" в Милтаун Малбей, избора на кралица на красотата "Розата на Трали", който се предава по американската телевизия, както и с фестивала на стридите в Голуей, където задължително избират двукрака "перла на стридите" и провеждат световно първенство по отваряне на стриди. Там залагат колкото на скоростта, толкова и на изискаността: който удря стридите в чинията, получава по-малко точки, докато за добри маниери се полага допълнителна награда.

Най-важните събития в земеделския календар са националните състезания по оране. Там, естествено, става въпрос за нещо повече от това да тичаш след вола и да теглиш равни бразди. Първенствата привличат по около сто хиляди зрители и продължават цяла седмица. Провеждат се състезания по различни "дисциплини": прости три четвърти бразди до стърнище, двойни бразди до стърнище и тем подобни. Участниците са разделени и по възраст: от младша до старческа. Всеки се стреми да покаже съзвучие между плуга, животното и човека.

Жените участват в отделно състезание. "Националното обединение на орачите" нарича орящите жени "фермерети" и съответно го обвиняват в сексизъм. Директорката на обединението отхвърля категорично подобни критики:

- Името е прекрасно. Използваме го от петдесетте години на миналия век и няма да го променим. Всички неженени земеделци ухажват победителката и тя може да си избере най-доброто стопанство.

В Северна Ирландия също се организират фестивали. Най-важният е фестивалът на културата в Белфаст. Нека кървавата история не ви плаши! Включете Северна Ирландия в обиколката си, още повече че след пролетта на 2007 г. политическият конфликт е малко или повече потушен. Белфаст, столицата на Северна Ирландия, е известен с много ниско ниво на криминална престъпност.

Почти не са останали следи от някогашните кървави сблъсъци. Въпреки това е препоръчително да не държите пламенни речи за обединена Ирландия в протестантски квартал и да не възхвалявате завоеванията на британската демокрация пред католици. Най-добре се въздържайте от политически изказвания и не давайте добри съвети за решаване на конфликта.