Николай Цветанов: За потребителите на бързи кредити най-големият риск е да отидат при фирма без лиценз

Николай Цветанов: За потребителите на бързи кредити най-големият риск е да отидат при фирма без лиценз

Николай Цветанов: За потребителите на бързи кредити най-големият риск е да отидат при фирма без лиценз
Личен архив
  • Фирми за бързи кредити работят с държавата за етичен кодекс за поведение
  • Потребителите да проверяват в БНБ кои са лицензираните компании
  • Нелегитимните играчи на пазара обичайно нямат сайтове
През 2014 г. 8 от водещите компании за бързи кредити създават Асоциацията за отговорно небанково кредитиране. В момента нейните членове са 12, а компаниите в сектора са няколко пъти повече. През всичките години от съществуването им много хора се ползват от услугите им - някои, защото нямат доходи, срещу които класическа финансова институция би отпуснала кредит, други заради лоша кредитна история, трети - за допълване на дохода до заплата, четвърти - защото така си купуват стока, която не могат да платят по друг начин.
Съветите на специалистите са тези заеми да се връщат в рамките на 1 месец заради високите лихви по тях, но хора, които са изпаднали в затруднено положение не успяват, а нерядко се оказват и жертва на нелоялни практики. По темата разговаряме с Николай Цветанов, председател на асоциацията.
Как гледате на инициативата на Комисията за защита на потребителите (КЗП) да направи преглед за нарушения и нелоялни практики на всички фирми и техните практики, които отпускат бързи кредити?
- Ние адмирираме усилията на КЗП да се бори за законосъобразно извършване на кредитирането в България. Това определено е в интерес както на потребителите, така и на компаниите, които следват буквата на закона. Ние като асоциация от много дълго алармираме и обръщаме внимание на различни незаконосъобразни практики, които се случват на пазара. Като притесняване на потребителите при събиране на кредитите, извършване на дейност без лицензии, което поставя определени участници на пазара в привилегировано положение - биха могли да се отклоняват от иначе доста стриктно регулиращия пазара Закон за защита на потребителите, Закона за потребителския кредит. И това не е, пак да кажа, нито в интерес на законния бизнес, нито в интерес на потребителите, нито в интерес на регулатора.
В този смисъл, тази инициатива на КЗП се явява важна. В АОНК се надяваме комисията да обърне внимание и на тези сигнали, които ние сме адресирали за посочените незаконосъобразни според нас практики, които са също толкова важни, колкото и неравноправните клаузи, които комисията изследва.
Тоест и Вие като организация също сте подавали сигнали до КЗП за нелоялни практики?
- Ние сме като асоциация в диалог с комисията, участваме дори от около 3 месеца в една съвместна група, която работи по етичен кодекс, който да обобщи добрите практики и който да даде възможност на компаниите, които законосъобразно извършват дейността си, да сложат разграничителна линия между себе си и останалите, които поставят петно върху сектора. Защото се получава така, че когато дори една компания или дори един кредитор извърши нещо незаконосъобразно, това се отнася директно до всички на пазара, а всъщност има компании като членове на АОНК, които доста стриктно следят за спазването на закона и на добрите практики. Те страдат по същия начин, както и потребителите от тези други участници на пазара, които действат незаконосъобразно.
Какъв по Ваши оценки е делът на тези, които са лицензирани, работещи на пазара, но използват такива некоректни, незаконни, подвеждащи практики спрямо потребителите?
- Точно тези, които не са надлежно лицензирани, а извършват кредитиране, всъщност в най-голяма степен се отклоняват от закона. Защото тези, които пак са лицензирани, тях и Комисия за защита на потребителите, и други регулатори като ДАНС, като БНБ, много стриктно ги регулират. В този смисъл може би е много важно да се обърне внимание на кредитиращи институции, които нямат надлежната регистрация.
Колко са те и как хората да разпознаят дали пък не са влезли в офиса на такава институция?
- Има единен регистър на БНБ за вписаните финансови институции. Потребителите могат да намерят на страницата на БНБ списък на тези финансови институции. Вписването в този регистър е първият сигурен признак, че една компания полага усилия за спазването на закона, а и регулаторите също полагат усилия да я насочат към стриктно спазване на закона.
По оценки на вашето организация, много ли са тези фирми?
- Нямаме точна представа, защото те се появяват и изчезват. Тогава, когато те не са регулирани, за тях е много лесно да извършват дейно за кратък период, след това да изчезне, да се появи друга на нейно място. Това е като един водевил, като един водовъртеж. Затова ние многократно сме казвали, че това е един доста по-съществен риск за потребителите от всички от всички онези други, които в крайна сметка са в регулирания режим.
Но прави впечатление, че все пак са много малко фирмите, които са членове на вашата организация и са се заявили като такива, които са коректни, спазващи всички законови изисквания. Вие как си го обяснявате това?
- Много високи стандарти се опитва да постави АОНК по отношение на членовете си и от тях се изисква наистина стриктно спазване на закона. Имаме приет етичен кодекс, който поставя още по-високи от законовите цели. Работим ръка за ръка с регулаторите, включително в рамката на тази работна група, която разработва още един етичен кодекс, който да фиксира изискванията на закона, да ги надгради.
Това се случва заедно с няколко потребителски организации и това всъщност по един доста естествен начин филтрира онези, които имат най-високи стандарти от другите, които вероятно са готови да правят компромиси, извършвайки дейността си. Не казвам, че компании, които не са членове на АОНК не спазват закона, но ние със сигурност изискваме от нашите членове да се придържат към високи етични правила.
Ако един потребител на бърз кредит попадне на фирма, която не е Ваш член и очевидно е склонна да прави някакви компромиси, какъв е Вашия съвет, за какво да внимават потребителите?
- На първо място задължително трябва да им бъде предоставен стандартен европейски формуляр, това е изискване на Закона за потребителския кредит. В него трябва да бъдат описани абсолютно всички такси и лихви, които се дължат. Трябва да бъде фиксирана сумата, която се отпуска, сумата, която подлежи на връщане. Това е ако не бъде предоставен такъв документ, първата сигурна сигнализация, първият сигурен сигнал към потребителя, че нещо нередно се случва или че е попаднал на нелегитимен, незаконосъобразен кредитор.
Второто нещо е, че всички легитимни компании имат интернет страници. Ако потребителите се усъмнят по някакъв начин в някои от практиките на кредитиращите институции, биха имали възможност незабавно да се обърнат през страницата или през горещ телефон към компанията, за да сверят дали условията, които се предлагат, действително са такива, дали има някакъв друг проблем, който може да се изчисти и изговори.Това е вторият сигурен признак за една компания, че тя е легитимна и съществува.
Обратното, компании, които нямат официална страница, които трудно можете да намерите, с които трудно бихте могли да влезете в контакт, не дават достатъчна гаранция, че се придържат към изискванията на закона.
По данни на вашата организация, кои са топ 3 причините потребителите да вземат бърз кредит, т.е. за какво ползват парите?
- На първо място, преди едно известно време извършихме едно официално проучване или поискахме да бъде извършено такова официално проучване, а то беше изготвено и това ми позволява сега да споделя с Вас официална статистика.
На първо място, сред нуждите, които потребителите задоволяват с такъв вид кредитиране са покупката на техника. Около 38% от потребителите са заявили, че това е първият разход, който правят с този вид кредитиране. На следващото място с 36% са ремонтните дейности и с 27% следват битовите нужди. Това са може би трите основни разхода, които се правят с такъв вид финансови услуги.
В такъв случай, че там сте правили проучване, може да кажете какъв е профилът на средния потребител на тези кредити?
- Поравно мъже и жени, поравно голям град и областен град, но предимно от голям или от областен град. Горе-долу със сходен процент - над 65%, са със средно-специално и висше образование, т.е. добре образовани.
Теглят се суми от около 1200 лева средно и срокът на връщане е между 3 и 6 месеца - това е едната опция и между 6 месеца и една година е втората опция.
Тоест, това не са хора с лоша кредитна история или затънали дългове в момента, взели по няколко кредита?
- Сред членовете на АОНК лошите кредити, т.е. невърнатите в срок са под 5%, около 4%. Финансовите институции имат задължение по Закона за кредитните институции и подзаконовите актове на БНБ да извършват оценка на риска и оценка на потребителите си.
Стриктно се извършва такава оценка и в около 50% от случаите, според вътрешната статистика на членовете, или се коригира сумата, която е заявена, или се коригира срокът, или не се отпуска кредит.
У обществото битува впечатлението, че ако се отиде фирма за бърз кредит, те без някаква проверка, без искане на каквито и да било доходи и доказателства, непременно отпускат кредит, дори на хора, които вече от други компании са взели няколко такива кредита.
- Проблемът идва със съществуването на, както казах, такива нерегистрирани, нерегламентирани, незаконосъобразни кредитори. Те поставят това петно върху сектора, всъщност.
Тоест, ако те отпуснат кредит, вие нямате достъп до тази информация, ако клиентът дойде и при вас, така ли?
- Ако кредитът не е вписан в централния кредитен регистър, което е случаят с нерегламентираните кредитори, да, членовете на АОНК нямат механизъм, по който да проверят съществуването на такъв кредит. Банките - също. Така че това е един от проблемите на този бизнес.
За какви условия да внимават все пак хората, прибегнали до бърз кредит? Председателят даде пример с хора, които са обезпечили с основното си жилище, което по закон е несеквистируемо, бърз заем, което го изважда от защитата.
- Това е добър пример, но това е по-скоро относимо към ипотечното кредитиране, към микрокредитирането.
Хубаво е потребителите да четат договорите и общите условия на компаниите. Компаниите имат задължение по закон в предварителен порядък да съгласуват с КЗП съдържанието на общите си условия. Тоест, всички общи условия, които виждате на страниците на финансовите институции, са предварително съгласувани и одобрени от КЗП. Това е допълнителна гаранция, че те не съдържат неравноправни клаузи, нелоялни търговски практики.
Така че потребителите преди да се насочат към конкретен продукт и компания е хубаво да се запознаят с общите условия и договорите на тези компании. Не е толкова страшно това нещо. Ако се отделят едни 15-20 минути, средностатистически потребител трябва да може да се запознае и да разбере съдържанието на тези два документа, които споделих. Защото изискването към тях, освен всичко друго, е да са написани на разбираем език, с нормален шрифт, да са четими и достъпни за потребителя. Така че това е една подсказка към потребителите допълнително.
И в случай на някакъв проблем, след като вече е изключен договорът и се изплаща съответният заем, единствата институция към която потребителите могат да се обръщат е Комисията за защита на потребителите, така ли?
- Ако има според тях някакво извършено действие от страна на финансовата институция, което не следва буквата на закона, правилният орган, към който да се обърнат, е Комисията за защита на потребителите. Ако считат, че са жертва на престъпление, т.е. някой ги е измамил или им се е случило нещо друго, което има наказателно-правен характер, тогава към органите на реда - полицията на първо място.