Медийната трансформация в Източна Европа до голяма степен съответства на трите етапа на political transition (либерализиране, т.е. края на автократичния режим, демократизиране, т.е. институционилизиране на демокрацията и консолидиране (на демокрацията), както установяват Даунинг (1996) и Бeнет (1998). Двамата обособяват три фази на медийна трансформация през 90-те години на миналия век: демонополизация и децентрализация на медиите, новото медийно законодателство, влияние на икономическите фактори. И през следващите две десетилетия се срещат елементи от всеки един от трите периода. Въпреки това третата фаза - ролята на икономическите фактори, оказва най-дълготрайно влияние върху източноевропейските медийни системи. В тези международни рамки могат да бъдат разглеждани и аналогичните три периода на медийния преход в България, между които невинаги има ясни граници (Инджов, 2020):

Със закона се поставят демократични основи на системата на електронните медии: регулаторна рамка, дуалистичен модел (обществени и частни eлектронни медии), като целта е да се стимулира конкуренцията помежду им. Новото медийно законодателство възприема стандартите на ЕС за гарантиране на медийната автономия и разнообразието в медийния сектор. Доста проблематично се оказва прилагането на законите и правилата, както и някои видими дефицити в тях. Същевременно мудно се променят авторитарните нагласи за контрол над публичната информация и неудобните журналисти.

През първите години на новия век медийното законодателство продължава да се демократизира, макар и с по-бавни от желаните темпове; развива се и медийната саморегулация. През 2000 г. под натиска на Съвета на Европа е променен Наказателният кодекс и наказанието "лишаване от свобода" за обида и клевета, от което постоянно са заплащени журналистите, е заменено с глоби. Тези нарушения на правата на личността обаче не са извадени от сферата на наказателното правосъдие. Глобите остават несъразмерно високи спрямо средното равнище на доходите, вкл. журналистическите. Същевременно достъпът до информация се подобрява значително с приетия през 2000 г. модерен Закон за достъп до обществена информация. Въпреки че съпротивата на държавната администрация и други структури да го прилагат постепенно намалява, и в наши дни съществуват сериозни спънки пред журналистите, отчитат експертни анализи.

Както и в първата фаза на медийния преход - в зората на демокрацията, и през втората медиите играят ролята не само на свидетели и уснилватели на на процесите в политиката и обществото, но и на активни актьори на промяната. "Формират се първите кълнове на демократична журналистическа култура, която изкристализира около идеята за независимост на медиите от държавата, без обаче журналистите да се лишават от политическите си пристрастия. Обикновено те подкрепят опозиционните движения - в България държавната БНТ бързо "посинява". Създаденият покрай протестите срещу "цензурата" в БНР "син" форум "Свободно слово" изиграва важна роля за отмяната през 1996 г. на ключови текстове от първия медиен закон, които дават възможност за пряка намеса на държавата в работата на БНТ и БНР" (Инджов, 2020).

В края на 2000 г. bTV - част от News Corp на Рупърт Мърдок, получава първия ефирен лиценз за частна телевизия, която да излъчва в национален обхват. Така се слага край на монопола на държавната БНТ. Три години по-късно втория национален тв лиценз взема "Нова телевизия", също е собственост на чуждестранен инвеститор.

За медийната система в България първото десетилетие на XXI век минава почти изцяло под знака на икономическите фактори. Разцветът на вестниците продължава до световната финансова криза (2007-2008), която се отразява много негативно на рекламния пазар, и най-вече на пресата. Оттогава нататък "масовият" български вестник се спуска ускорено по наклонената плоскост, като засилва обслужването на политически и корпоративни интереси. Причините за упадъка на пресата трябва да се търсят и в безмилостния натиск на интернет, онлайн медиите и социалните медии. Въпреки отбелязаните успехи в демократизирането на информирането, медийното законодателство и медийната саморегулация, положителните тенденции продължават да имат неустойчив характер (Инджов, 2020).

Като последица от кризата и намелелите печалби, както и от нарастващия политически натиск върху медиите, започва процес на изтегляне на известни чуждестранни медийни инвеститори от региона. Първа от големите медийни групи в България в края на 2010 г. си тръгна WAZ. Изданията й бяха купени от български бизнесмени, които впоследствие бяха сменени от други български собственици.

След последната промяна на собствеността "24 часа" и "Труд" провеждаха открито редакционна политика в полза на премиера Борисов и управляващата партия ГЕРБ. През 2019 г. скандинавската MTG продаде групата на "Нова телевизия" на милиардерите братя Домусчиеви. По-известният от двамата - Кирил Домусчиев, председател на една от най-големите работодателски организации, поддържаше приятелски отношения с Борисов.

През 2020 г. американската CMЕ пък (Central European Media Enterprises) продаде bTV и телевизии в още четири държави на най-богатия чех Петр Келнер. Второто десетилетие на новия век е и периодът на "разцвета" на вестникарската империя на медийния магнат и опозиционен политик Делян Пеевски. Неговите издания подкрепяха натрапчиво Борисов и самия Пеевски охулваха техните противници.

Така след демократизирането на медийната система и поставянето ѝ на пазарни начала през първите две десетилетия на прехода настъпи политико-олигархичният момент, който доминира развитието й през последните петнадесетина години. Но кога всъщност свършва "медийният преход"? Или и той, подобно на политическия, е сякаш безкраен заради многото нерешени проблеми? Може да се приеме, че краят на посткомунистическата медийна трансформация е през 2007 г., когато България става член на ЕС.

Според Спасов и Даскалова (2023) до тази дата са завършени основните реформи и промени в медийната система след 1989 г.: преходът от социалистически към частни и пазарно ориентирани медии, отварянето на страната за чуждестранни медийни компании, разширяване на медиите в интернет средата, развитие на медийната регулация като правна рамка на промените. В периода на членството в ЕС предходните положителни развития не са довели до очакваните резултати, медийната среда продължава да бъде много проблематична.

Спасов призовава да се "анализират ефектите на медийния капитализъм, които в България постепенно ограничиха възможностите за разгръщане на медийната демокрация. Българският вариант на медиен капитализъм включва действието на многобройни извънпазарни фактори и грубата доминация на частни интереси над обществените. Именно това ерозира медийната практика и прави възможен почти тоталния контрол върху нея" (Инджов, 2020, интервю с Орлин Спасов). В тези рамки важните решения за политиките на медиите в голяма част от случаите се вземат извън самите тях. Това влияе и върху характера на журналистиката:

Проблемите на българските медии обаче не са заложени само в дефектите на капитализма по български, а и в компромисите и лимитите на самата ни демокрация (Инджов, 2020). Процесите в медийната сфера трябва да се разглеждат "в контекста на сложните отношения между демокрацията и капитализма". Връзката между тях е очевидна: слабостта и имитацията на върховенството на закона отварят широко вратите за олигополизиране на пазара и олигархизиране на цялата медийна среда.

Нова оптика за анализ на съвременната българска медийна система дава концепцията за "завладените медии" в страните, осъществяващи или осъществили преход към демокрация.