Фея е родена в малък крайдунавски град в България в семейство на сунити в социалистическите времена. При очертаващата се заплаха да остане стара мома леля й я сватосва, само че женихът е алианин. Да се оженят сунитка и алианин през 70-те  години на ХХ век е проблем също толкова сериозен за двете мюсюлмански общности, колкото сватба между католик и православна. Фея все пак се омъжва. Нито тя, нито мъжът й са особено вярващи. След години, след насилственото прекръстване на мюсюлманите, след кариера чрез ДПС в края на миналия век, вече на зряла възраст, тя приема евангелската вяра.

По собствен избор. Историята е описана в статията  на д-р Маргарита Карамихова "Една жена си избира религия".  

Преминаване от една вяра в друга е явление, съществувало през цялото човешко битие навсякъде по планетата. Това не е нещо свръхизненадващо, но при нас се случва да бъде регистрирано и многостранно изследвано за първи път. И затова е важно, казва Маргарита Карамихова - един от авторите и съставител на сборника "Завръщане" на религиозността" на Academica Balcanica, представен неотдавна.

Какво се крие зад историята на Фея? Настъпва ли отново религиозността? Защо завръщането е в кавички, както е в заглавието на сборника? Пълните храмове на големи празници, масовите приготовления за Бъдни вечер и боядисването на яйца за православния Великден, съчетани с поздрави и подаръци за католическия Св. Валентин, какво са -  наваксване за популегалното изповядване на религия при комунистическия режим, реакция срещу налагания от него атеизъм, просто мода?

Етнолозите от секция "Балканска етнология" при Етнографския институт на БАН тръгват от подобни въпроси и започват дългогодишни дълбинни проучвания и лични наблюдения. "Ние, етнографите, се движим между хората, като не само ги интервюираме, но и наблюдаваме техните практики, участваме в това, което те правят. Това е бавен процес, но дава много плътна информация", казва Маргарита Карамихова.

Всички анализи са единодушни за това, че става въпрос за активно индивидуално или групово обръщане към религията и ритуалността. Независимо какви са конкретните причини за този процес, усилията на изследователите все по-често се центрират върху ролята на принадлежността към дадена верска група за намиране на своя устойчива идентичност в бързо променящия се свят. - четем във въведението към сборника.

В България са регистрирани 95 вероизповедания. Всякакви.  Кришна-обществото далеч няма да прозвучи най-екзотично на традиционалистите. Действат не една и две евангелски църкви. При евангелизацията, особено при ромите, се наблюдава действителен взрив. Но също така има и случаи както на българи мюсюлмани, така и на турци мюсюлмани, които приемат евангелизацията, сочат наблюденията на антрополозите.

Когато започват изследванията си, тръгват от презумпцията, че бумът на религиите е наваксване на годините на социализма, белязани с атеизъм. Според Маргарита Карамихова с колапса на идеологията се е освободило място, което е трябвало да бъде запълнено. "Липсата на идеология, която да дава сигурност и оптимизъм на хората, трябваше да се запълни с някаква друга възможност." И тази възможност често е видяна в някоя от основните религии. Същевременно винаги е имало дълбоко вярващи и дълбоко привързани към своята вяра, независимо коя е тя. На такива хора комунизмът не е успял да попречи.  В този смисъл религиозността никога не си е отивала. Сега тя е просто по-явна и демонстрирана. Друг е въпросът дали става дума за истинска вяра, за спазване на традицията или за мода.

Без съмнение има бум на венчавките. Но когато някои семейства се развеждат, съвсем забравят, че трябва да се разведат и пред Бога. След това се женят отново, раждат си деца, без да се замислят, което показва, че тук става въпрос по-скоро за мода, за социално приемлив феномен, който е изпразнен от дълбоката вътрешна вяра, от дълбокото християнско поведение, казва Маргарита Карамихова. А и Великден се празнува, без обаче да се пости. Някои постят, но за доста от тях това влиза в ритъма на модата и на идеята за здравословен начин на живот в последните години.

Според етнолозите у нас преобладават непрактикуващи православни християни, мюсюлмани, юдеи, които все пак спазват част от ритуалите.

Социологът Кольо Колев, стъпвайки на данни на "Медиана", посочва, че 61 процента казват за себе си, че вярват в Бог, а 38, че не вярват. Само половината от определящите се като вярващи обаче казват, че посещават храм поне веднъж месечно.  

Изследване на агенцията "Алфа рисърч" на обществените нагласи към въвеждането на предмет "религия" в училищата (съвсем друга тема) сочи, че такова обучение се възприема като средство за ограничаване на проблемите сред младите хора - наркотици, агресия, секти. Както учениците (86 на сто), така и гражданите/родителите (69 процента) масово се обявяват за светско обучение, акцентиращо върху изучаване на историята на религиите, възпитаване в общочовешки добродетели и религиозна толерантност.  

Активната толерантност - това е истинско явление на Балканите, което стои зад историята на Фея, която сменя религията си. Активна толерантност - така  наричаме възможността понякога да се преминат границите, без това непременно да води до война, до жертви, казва Маргарита Карамихова.

Явлението е много сложно и тепърва ще се изследва, допълва тя. Наличието му е предпоставено от опита ни на съжителство с "другия" -  още от времето на Византийската и Османската империя. Ключът се крие в модела последователите на дадена идеология (религия) да имат своята относително висока степен на самостоятелност, да взимат своите решения вътре в групата. Това дава чувство за стабилност и идентичност. Но членовете на групата  познават другите идеологически системи и много ясните граници между тях, които в кризисни моменти могат да бъдат проходими.

"Активната толерантност е една от най-големите ни ценности, която ние като че ли вече узряхме да ценим повече като общество, особено на фона на нещата, които се случват на Балканския полуостров."