Победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ сама по себе си беше достатъчна, за да превърне 6 ноември в исторически ден. Едва ли през изминалата седмица има друга държава в света, в която водещата новина да не е именно завръщането на Тръмп.

Всъщност в сряда до обед така беше и в Германия. В новините беше задаван на втори план въпросът възможно ли е тройната коалиция в Берлин да се разпадне след разногласията месеци наред. Хората по улиците също споменаваха темата, но тук това е обичайно през последните седмици. Докато в следобедните часове в сряда не дойде новината, че вероятно кабинетът ще се разпадне още през нощта.

Така и стана.

Жълтият, един от цветовете на "светофарната" коалиция, угасна. Либералите я напуснаха и в нея останаха социалдемократите и Зелените. Това се случи след като канцлерът Олаф Шолц уволни финансовия министър Кристиан Линднер.

В сряда вечер точно в 21:30 пред камерите в канцлерството застана Олаф Шолц, който в нетипично емоционална за него реч обяви разпада на тройната коалиция. Силните обвинения, които канцлерът отправи към бившия вече министър на финансите Линднер, направиха публичен разрива в отношенията на управляващата коалиция в Германия. Напрежението в нея беше ясно от месеци, но подобно избухване и навлизане в подробности за краха бе изненада. Не е типично за Германия "кирливите ризи" в политиката да бъдат вадени на показ.

В изявлението си за разпада на коалицията Шолц посочи Линднер като единственият отговорен за провала и заяви, че финансовият министър е губил доверието му твърде много пъти.

Шолц подчерта, че е предложил на либералите и техния лидер обширни компромиси, с които да се постигне споразумение за бюджета, "без страната да бъде потопена в хаос". По думите на Шолц обаче Линднер не е показал никаква готовност да приложи тези предложения. В емоционалната - нетипична за спокойния германския канцлер, реч последваха още редица обвинения, но едно от тях обиколи световните медии:

Няма как да не бъде зададен въпросът коя е "клиентелата"?

Преди няколко години ZEIT ONLINE заедно с института Yougov анализира избирателите на партията на Линднер. През 2017 г. авторите му достигат до извода, че 48% от гласоподавателите на СДП са на възраст на или над 60. години. Изследването прави още заключението, че доходът на една четвърт от поддръжниците на партията на Линднер е над 3000 евро нето на месец. Което може да се дължи и на високото им ниво на образование, с каквото по-голямата част от гласоподавателите на Свободната демократическа партия се характеризират. Изследване стига още до извода, че повече избиратели на СДП, повече от средния гласоподавател, вечерта ще посегнат към шкафа с вино, а не към бутилката бира.

Но да се върнем към емоционалната реч на Шолц в историческата нощ на 6 ноември и още едно от изказванията на германския канцлер:

Някои анализатори видяха в речта на канцлера добре обмислена стратегия, а не спонтанно изказване, заради добрата структурираност на мисълта на канцлера малко след като водената от него коалиция се разпадна.

Няколко минути по-късно пред камерите излезе и Кристиан Линднер, който освен в нощта на края на тройната коалиция предложи и на следващия ден своята версия на събитията. Линднер обясни, че Шолц е призовавал за нови средства в подкрепа на Украйна е бил готов да поеме нови дългове на стойност 15 милиарда евро, а това по думите на Линднер ще наруши тавана на разходи (т.нар. дългова спирачка), регламентиран в конституцията на Германия.

За възможния край на светофарната коалиция в Германия се говореше от седмици. Но въпреки това дори изкусни познавачи на германската политика вярваха, че правителството ще изкара пълния си мандат. Редовните избори за Бундестаг трябваше да се състоят на 28 септември следващата година.

Но тогава времената бяга други. Избухването на войната в Украйна попари еуфорията на коалиционните партньори. Шолц обяви времената на "повратен момент" и обеща значителни инвестиции в сигурността на страната. От този момент нататък тройната коалиция започна да управлява във времена на постоянна криза. Появиха се спорове между трите партии в "светофара" и рейтингът на управляващите партии започна да намалява.

Силен удар правителството понесе през 2023 г., когато в бюджета за следващата година зейна дупка 60 милиарда евро след решение Конституционния съд. В крайна сметка бюджетът трябваше да се коригира и бе приет с два месеца закъснение. През цялото това време рейтинг на трите партии сред избирателите намаляваше главоломно, докато през септември тази година на регионални избори в Тюрингия и Саксония те не удариха звучен шамар на управляващите в Берлин. В двете провинции "светофарът" показа слаби резултати, а "Алтернатива за Германия" триумфира. В Тюрингия като първа политическа сила, а в Саксония като втора.

Няколко месеца по-късно бюджетът се оказа отново препъникамък, този път фатален. Шолц и Линднер влязоха в открит сблъсък. Вече бившият финансов министър внесе документ, в който настоя за обрат в икономиката на Германия. В него Линднер поиска отлагане на изпълнението на климатичните цели и ограничаване на социалните разходи. Коалиционните му партньори приеха документа като провокация и нарушение на договорките до момента.

И така се стигна до нощта на 6 ноември, когато тройната коалиция се разпадна. Което накара много германци да си спомнят за 2005 - година, когато вот на доверие изгуби тогавашният канцлер и социалдемократ Герхард Шрьодер. Последвалите избори поставиха началото на ерата "Меркел".

Кризата в управлението разделя германците. От една страна са тези, които отдъхват и смятат, че това е логичен край на слабото управление. От друга страна са хора, които мислят, че не сега е точният момент Германия да бъде разтърсена от политическо земетресение.

За Димитър Тачков, който живее в Дортмунд, събитията не са изненада:

И Димитър, и Даниел смятат, че нови избори ще има, но те са свързани с някои притеснения.

Желанието на канцлера Олаф Шолц е вот на доверие да се гласува в средата на януари, като по този начин да бъдат гласувани важните закони като бюджета с подкрепа на опозицията. При този сценарий най-вероятната дата за възможните избори е на 30 март, защото тогава учениците в нито една федерална провинция не са във ваканция.

Лидерът на опозицията Фридрих Мерц, от друга страна, иска вотът за доверие да бъде гласуван незабавно, което ще изтегли изборите още през януари. Въпрос на време е да стане ясно докога управляващата коалиция, която вече няма парламентарно мнозинство, ще бъде изправена пред вота на доверие.

На 20 януари във Вашингтон в длъжност ще встъпи новият държавен глава на САЩ Доналд Тръмп. По всичко изглежда, че тогава Германия или ще се готви за избори, или вече ще гласува. Докато бъде съставено ново правителство, ще мине време. И така Германия ще посрещне новите предизвикателства пред Европа в кризисен режим.