- Работила съм в университет, в който е имало специалности от направление "Туризъм", включително и аз съм преподавала на студенти от специалности по това направление. Голямото разминаване е в несъответствието между очакванията на завършилите и това, което им се предлага като условия на труд и ниски възнаграждения от страна на бизнеса. Това кара завършилите да се преориентират и да търсят реализация в други области.

От друга страна обаче е пълната либерализация при акредитиране на специалности. Доскоро имаше мораториум върху откриването на нови филиали на висшите училища, но този мораториум преди близо две години беше вдигнат, така че отново висшите училища могат да откриват филиали в други градове, включително и в чужбина. В това няма нищо лошо, но онази карта на висшето образование, която ни свари на 10 ноември 1989 година, е коренно променена. Тя е променена не по отношение на броя на държавните висши училища, а по отношение на профила на всяко висше училище.

Тясно специализираните университети към 1989 година днес вече са широкопрофилни и тази широка пълна либерализация при акредитиране на специалности води и до незапълнен капацитет на половината места, които предлагат висшите училища. Забелязва се тенденция - висшите училища, които са запазили своя профил, близък до профила, който са имали преди 35 години, почти нямат проблеми с приема.

Оттам нататък аз смятам, че ако учениците полагат задължителен държавен изпит по математика, много от обявените от държавата приоритетни направления ще се запълнят, тъй като матурата ще служи за вход в тези специалности.

Тези направления са приоритетни, защото в тях никой не отива да учи, приемът е свързан с математика или природни науки. От 10 години се въртим в омагьосан кръг, в който държавата и бизнесът алармират, че липсват инженерни кадри или учители по математика и природни науки, но в същото време не предприемаме смислена реформа в тази посока.

- То вече се отразява и рейтинговата система го показва - по-високи нива на безработица сред завършилите част от тези специалности и по-ниски доходи. В бъдеще ще имаме нереализирани специалисти по специалностите от тези направления за сметка на други специалности, за които вече има дефицит на кадри.

- Държавата се беше намесила преди няколко години. С обявяването на приоритетните направления приемът беше драстично намален в направленията, свързани най-вече със социалните, стопанските и правните науки. Миналата година обаче отново се отвори широко вратата за тези специалности и поради тази причина виждаме данните от тазгодишния рейтинг.

- Участвала съм в няколко работни групи с различни министри за иницииране на промени в Закона за висшето образование. До момента нито една от тези групи не е излязла с конкретен краен резултат.

Липсваше единодушие по въпроса за тригодишните бакалавърски програми. След това някои университети започнаха да изпращат възражения до министерството срещу въвеждането на тригодишен бакалавър, в резултат на което процесът замря. Съветът на ректорите няма единно становище по темата, още повече че в Стратегията за развитие на висшето образование е записано, че тригодишен бакалавър може да бъде въведен само в направления, в които всички университети, обучаващи по тях, постигнат съгласие. Например направлението "Администрация и управление" се предлага в 25 университета. Как ще се постигне единство за въвеждане на тригодишен бакалавър? Абсолютно невъзможно!

Основните възражения на университетите са, че със съкращаването на бакалавърските програми ще пострада обучението във фундаменталните дисциплини. При намаляване на обучението от 4 на 3 години съкращаването на дисциплини би засегнало фундаменталните, а не специализираните предмети. В социалните и стопанските науки това са дисциплини като статистика, висша математика, обща икономическа теория и други важни курсове, които биха били с намален хорариум или напълно биха отпаднали. Това беше причината за възраженията на колегите по темата, по която работната комисия заседаваше до миналата година по това време.

- Износът на българското висше образование и превръщането на България в привлекателна образователна дестинация са две различни писти. Съветът на ректорите смята, че трябва да използваме и двете възможности. От една страна, ние сме демографски свиващ се пазар и без привличането на чуждестранни студенти съвсем скоро не просто 50% от капацитета на висшите училища ще бъде запълнен, а може би по-малко. Ние друг път нямаме, освен да търсим външния пазар. От друга страна това, че България е в чакалнята на Шенген, поставя предизвикателството в държавата все пак да не влизат хора, които биха били опасни за нейната национална сигурност и за сигурността на Европа. За да не идват тези студенти от трети страни в България и Европа, ние е редно да изнесем нашия образователен продукт там, на място.

Държавата не е подготвена за това, няма законодателна регламентация, а и тази, която съществува, е архаична и твърде бюрократична. Идеята на Съвета на ректорите е да се промени законодателната регламентация на износа на българско висше образование и привличане на чуждестранни студенти в България също, но това трябва да бъде много внимателно прецизирано с оглед изискванията, пред които държавата е поставена.

Повечето чуждестранни студенти във Висшето училище по телекомуникации и пощи например са от Балканския полуостров, но държавата слага праг на приема, който може да се реализира с чуждестранните студенти. Миналата година не можахме да приемем две трети от кандидатите от чужбина, защото държавата слага таван, който дори и да искаш, не можеш да прескочиш. Друг голям проблем е дългата процедура при студентите от трети страни, която трае между година и година и половина за всеки кандидат-студент. Процедурата включва интервюта в консулските служби, а не във всяка държава имаме консулство, така че на тези кандидати им се налага да пътуват до други държави. Интервютата понякога се насрочват за след 6 месеца, бавни са проверките от други ведомства - Министерството на външните работи, ДАНС. Много от кандидат-студентите нямат това търпение и по този начин ги губим.

Целта е да позиционираме България като държава, която има качествено образование, която може да осигури спокойно пребиваване на децата на тези семейства, да презентираме висшите училища и университетските си центрове. Това е целта на фонда, който инициираме да бъде създаден, и дано да има образователно политическо мнозинство, за да може да стане факт.

- Регламентирането на минималното възнаграждение поставя висшите училища пред своеобразна уравниловка. Доскоро университетите можеха свободно да се конкурират, а един преподавател можеше да избере работа в университет с по-добро заплащане. Но след като заплатите в сектора бяха законово регламентирани, дори и по-богатите университети като медицинските вече се въздържат да предлагат по-високи възнаграждения от минималното. Защо? Защото университетите, които предлагаха по-високи възнаграждения, получаваха по-малко от държавата за допълване на възнагражденията на своите преподаватели.

Създаде се в последните години мнение, че "богатите" университети, щом могат да предложат по-високи заплати, трябва да получават по-малко субсидия за възнаграждения на академичния им състав. Това доведе до ситуация, в която почти всички висши училища предлагат еднакви възнаграждения благодарение на новата регламентация от март 2024 г.

От друга страна, ако държавата не изпълни ангажимента си да осигури нужните средства за покриване на възнагражденията, университетите ще се изправят пред риск от фалити. С измененията през септември на две постановления, които управляват финансирането на висшите училища, 18 университета бяха изправени пред финансов колапс, защото не получиха необходимите средства за покриване на разходите по законово регламентираните възнаграждения.

Законът задължава университетите да изплащат определени възнаграждения, което е разход, но държавата не осигурява адекватна субсидия на собствените си, държавни университети за покриване на този разход. За някои университети недостигът възлиза на няколко милиона лева. В такава ситуация сме принудени да затворим вратите за нови асистенти, да ангажираме професорите и доцентите с лабораторни занятия и семинарни упражнения, за да намалим разходите. По този начин обаче губим, защото се капсулираме и лишаваме университетите от свежи кадри.

Съветът на ректорите настоява за нов модел на финансиране, различен от настоящия, който беше иницииран от МОН през лятото и спешно приет през септември. Необходимо е да се осигури финансова стабилност на университетите, за да можем да разгърнем потенциала на българското висше образование не само у нас, но и в чужбина.

Надявам се законодателната власт наистина да има върховенство и изпълнителната власт да осигури 0.9% от БВП за издръжка на висшето образование, както пише в текстовете на закона. Преди две години бюджетът за висше образование беше 0.7% от БВП, а тази година тръгнахме едва от 0.6%. Дори след отпуснатите 183 млн. лв. за възнаграждения достигнахме малко над 0.7%. Ако законът не бъде спазен, няма как да очакваме развитие на българските университети. Те години наред са в системен финансов недоимък, който вече може да прерасне във фалити.